Митът за таланта  на българския бандит

Митът за таланта на българския бандит

Слънце, море, яхта, Палермо и 6 тона хашиш. Какво му трябва повече на човек? Е, може би единственото, за което може да си помечтае, е да не бъде хванат с огромното количество дрога.

Точно тук идилията на трима българи се разваля и вместо златни гривни около ръцете, получават белезници. Разбира се, освен холивудското си излъчване, тази история не би могла да ни учуди с нищо.

Изглежда, че има замесени нашенци във всички видове престъпност по земното кълбо. То не бяха източвания на кредитни карти, изготвяне на фалшиви US паспорти, киберпрестъпления от най-различен сорт – можем си всичко. Нещо повече, вече ни се носи слава и чужденците ни гледат под вежди, като споменем националността си. Къде обаче можем да открием причината за пакостната ни природа?

Дали това е байганьовското в нас, което все ни ръчка да си уредим работата „по втория начин“. Защо да се бъхташ като тези глупаци европейците, вместо да пренесеш една-две наркопратки и да си купиш ново ферари, например? Защо да теглиш по десетина кредита като американците, за да си осигуриш хубав дом и прилична кола, като можеш да източиш картите на някой US пенсионер и да заживееш като цар? Правиш си възможно най-крещящото имение – със златни елементи и статуи, подвизаваш се по казина и парадираш с незаконно изкараните си кинти. Това е американската мечта за мнозина българи.

Възможно ли е отговорът на логичния въпрос „Защо?“ да бъде открит и в природата ни, доскоро свързана тясно с оскъдицата. Като източноевропейци, свикнали с по-скромен начин на живот от западните ни съконтиненталци, може би се опияняваме веднъж докоснали се до по-луксозен живот. И ни се иска още, и още, и още... докато не се озовем в някой мизерен арест в Палермо.

Може би тези разсъждения са прекалено жестоки спрямо изобретателния българин. Може би не някаква алчност кара нашенци да се превръщат в международни бандити, а просто талантът за шашми, който напира в гърдите на българина. Каквото и да хване, му се удава – как да устои човек да не пробва уменията си в това и в онова. Така наши хакери периодично биват хващани при схеми за киберпрестъпления. Очевидно у всички нас остава чувството на гордост, че поне нашите програмисти са голяма работа. Да де, ама бопаджиите се кълнат, че родните хакерчета не са нищо особено. Тя и хакерската атака срещу НАП беше повод злонамерените айтита да бъдат наречени „магьосници“ от експремиера Бойко Борисов, ама се оказа, че и тя не била кой знае какво – дължала се единствено на ниското ниво на сигурност на системата на приходната агенция. И така гордостта от БГ гениалността отиде на кино...

Та какво ни остана? От всичките тези шашми, в които изглежда не сме чак толкова добри, понеже все ни хващат, остава само изчервяването или потта на челото. Тая, дето ни се появява всеки път, като кажем на чужденеца, че сме българи, а той свърже нацията ни с някой бандит, който му е навредил или за който е чул по новините. Изходите от тази неприятна ситуация са два – или българинът да подобри престъпната си дейност, така че никой да не вижда и да не чува за нея, или просто да се преориентира в някое законно начинание. То пак е хубаво – невинаги има слънце, море, яхта и Палермо, но пък със сигурност ти е широко около китките...

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.