Отговорността за собствената ни безопасност зависи основно от нас и от това доколко ясно можем да преценим какво може да ни се случи на работното място.

Някои от хората, отиващи на работа, не предполагат, че това може да е причината за смъртта им. Има хора, загинали в инциденти на път или на връщане от работа, има и такива, загубили живота си на работното място. Статистиката е толкова „разнообразно черна“, че е необходимо да се излезе от комфорта на собственото ни пренебрежение, че „на мен няма да ми се случи“, защото никой не може да гарантира дали няма да получиш инфаркт на бюрото поради стреса от това, което работиш или да паднеш от 8 метра височина – и в двата случая изходът може да е фатален. Да се предпазим зависи както от това, което избираме да работим, така и от това, което избираме или изискваме да ни пази. Ако самият работник е достатъчно настоятелен да получи облеклото, необходимо за безопасния му труд, шефът ще е принуден да го осигури, ако иска работата да се свърши. Но ако работникът мисли, че сега е за „бързо“ и е малко вероятно да се случи нещо, то съдбата може да е избрала друго. Пагубно може да се окаже падането от 1 метър и от 5 метра височина, и в двата случая е възможно да се простиш с живота си. Всяка работа е въпрос на риск, в една или друга насока, а да се предпазиш от нещо е не само инстинкт, а и голяма доза разум.

Качеството на работните места за голяма част от икономическите дейности е на много ниско ниво. Разбира се доста работодатели полагат грижи в това отношение, но това не е достатъчно. Необходимо е да не се правят компромиси, защото когато става дума за безопасност на човешкия живот компромисът е недопустим.

Порочна практика е да се наемат служители на строителни обекти без трудови договори и ясни характеристики относно това, което трябва да вършат, което само по себе си говори за неглижиране и безотговорност към проблема от страна на работодател, но е още по-страшен феноменът – че човекът отишъл да работи за 50 лева надница, не осъзнава, че е оценил живота си твърде ниско.

Дали ще се получи професионална болест, трудова злополука в една или друга степен на вероятност зависи от правилно извършена оценка на риска. А дали някой прави такава или въобще знае за нейното съществуване е тема на дълбок размисъл.

Увеличаването на разходите за лечение и рехабилитация на различни видове наранявания, свързани с трудови злополуки, правят превантивното образование и обучение на хората, работещи в рискови сектори освен необходимо и задължително. Ако всяка фирма отдели перо за обучение, свързано с безопасността на служителите си, биха могли да се предотвратят голяма част от инцидентите и да се спасят човешки животи.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Лотария „Стипендия“

Всяка година след средата на октомври около канцелариите на университетите се струпват различни групички студентие. Причина за това е желанието им да си пробват късмета за стипендия. След като няколко дни са обикаляли за бележки за доходи и са смятали по всевъзможни формули бала, с който ще участват в класирането, е ред да подадат документи и да чакат заветните резултати.

Не ставаме за пример!

Не ставаме за пример, каквото и да си говорим, колкото и да ни се иска, си оставаме на нивото, на което се знаем. Причината е една и тя се корени дълбоко в нашата народопсихология.

“Безплатен” влак към забвението

Любимият номер на псевдобореца за чиста природа Тома Белев, когато избълва поредната наглост и придизвика обществения гняв, е да прехвърли вината от болната на здравата глава - не можело политици без морал да го клеймят.