Темата за недействителните гласове, подадени на избори и референдуми, е важна както за България, така и за демократичните държави по света. Нещо повече, големият брой такива гласове дава основание както за съмнение в изборните резултати, така и за тяхното оспорване от страна на изгубилите изборите партии, коалиции и кандидати. Затова е важно да знаем каква е истината по този много съществен за демокрацията и за нейните основни механизми въпрос.

Недействителните гласове са обект на многобройни анализи и изследвания по света. По-слабо изучен е този въпрос у нас. Различни са видовете недействителен вот: отбелязване на повече (или на нито един) от предвидените видове избор в бюлетината, използване на нестандартни символи и надписи от страна на избирателя, нарушаване на тайната на вота и т.н. Нещо повече, обикновено в закона се указва кога гласът е действителен, като във всички останали случаи той се класифицира като недействителен. Така е и в нашия Изборен кодекс. Там даже е предвидена хипотезата „недействителен глас, подаден за партия, коалиция или независим кандидат“. Тя отговаря на случая, когато избирателят е посочил правилно своя избор, но допълнително е писал разни неща в бюлетината, които не е трябвало да пише. Или пък ги е написал нарочно. У нас гневните избиратели могат да задраскват и квадратчето „Не подкрепям никого“, което хем отговаря на действителен глас, хем е в полза на … никого. Това квадратче е остатък от други неща и е време да отпадне. А то може и да е много вредно при някои екстремни разпределения на гласовете, когато може изобщо да блокира изборния процес.

Причините за появата на недействителни гласовепри избори с хартиени бюлетини са най-различни, например желание да се демонстрира наказателен или протестен вот, както и образователен дефицит (или обикновена неграмотност) у някои от гласуващите.А понякога просто някой по-възрастен избирател си е забравил очилата и затова е попълнил бюлетината с грешки, които правят гласа му недействителен. Строги норми за размера на този вот по света няма, но е прието, че е допустимо да има от 3 до 4 на сто недействителни гласове.В Германия, както може да се очаква, този процент е по-нисък и е между 1% и 2%. Как обаче стои този въпрос у нас?

Още на първите парламентарни и местни избори у нас

след избухването на демокрацията (и по-точно на 13 октомври 1991 година), както и непосредствено след това, българският избирател демонстрира добра култура на гласуване със съвсем приемливи нива на недействителен вот. Първият крах в това отношение ни връхлетя на местните избори през 1999 година. Помня го добре този скандален случай, защото тогава бях член на ЦИК и шокът беше голям. Случаят се потули, но изводи, макар и негласни, се направиха. Какво все пак се случи тогава? Ами гласуваха малко над три милиона души (колкото и на 27 октомври тази година впрочем), но общински съветници произведоха гласовете само на около два милиона души (!). И какво беше станало с гласовете за съветници на един милион българи? Ами, оказаха се недействителни, защото в един милион бюлетини нямаше отбелязан глас за общински съветници. За капак, партиите и коалициите в бюлетините не бяха номерирани, което допълнително обърка по-слабо грамотните избиратели. А ако объркването беше целта, тя беше постигната. Макар и без особен политически ефект. Защото в една етнически обособена община и 50% на сто да са действителните гласове, то останалите 50% от гласовете пак ще си произведат кметове и съветници от съответния етнос. Щото други кандидати тогава нямаше. Така или иначе, с 33% недействителни гласове за общински съветници, през 1999 годинаБългария постави един тъжен рекорд в демократичната си история.


С изключение на този сбъркан вот, България продължи да гласува и до днес

с приличен дял на недействителните гласове на президентски, европейски и парламентарни избори в размер на 2-3%. Съвсем в европейската норма и само малко по-лошо, отколкото в Германия. Например на последните президентски избори през 2016 година недействителните гласове бяха около 3%. За съжаление, на местни избори не е така и ние гласуваме под световните и европейските стандарти, с над 4% недействителен вот. Така например на местните избори през 2011 година недействителните гласове и за съветници и за кметове бяха 5-6%. Това е над нормата, но все още не е катастрофа.

През 2015 година обаче и тук ни се стовари на главите Черен лебед под формата на собствената ни латентна, че и съвсем явна, глупост. Недействителните гласове за общински съветници тогава скочиха повече от двойно и достигнаха 14,1%. За кметове, обаче, недействителните гласове си останаха в границите на 4-6%. Какво се беше случило и как така се оказа, че един и същи избирател гласува съвсем грамотно за кметове и крайно неграмотно за общински съветници? Ами, бяха се появили любимите на някои български политици и прогресивни НПО изборни преференции. Справедливостта изисква да се отбележи, че преференциите си действат много добре на много места в Европа. Че някъде са даже и задължителни, за да е действителен гласът. Преференциите на родна земя родиха любопитния феномен „15-15“, от който се облагодетелстваха кандидатите-късметлии, на които номерът в бюлетината съвпадаше с номера на издигналата ги партияили коалиция.Когато се констатира това, то беше за една партия, за избирателите на която се смяташе, че са по-възрастни, или пък по-необразовани. Това предизвика една малко преждевременна радост у някои десни политици и анализатори. Защото, видите ли, десните избиратели се оказали по-млади и по-образовани (тогава мантрата за „умните и красивите“ още не беше толкова популярна). А радостта беше преждевременна, защото се оказа, че явлението „15-15“ си го има, при това съвсем равномерно разпределено, при избирателите на всички партии. Днес този феномен е преодолян, но не съвсем.

Но не това създаде големия недействителен вот при изборите за общински съветници. Този вот се роди по много други начини. Например, избирателят отбелязваше номера на любимата си партия в полето на преференциите, а в полето за партиите и коалициите не отбелязваше нищо и така произвеждаше недействителен глас. Или пък, за да докаже на изборния дилър, че е гласувал „правилно“, отбелязваше, освен номера на партията, и някаква причудлива комбинация от преференции, заради която секционната избирателна комисия класифицираше гласа му като недействителен. А е възможно някои от избирателите просто да са пренебрегвали вота за съветници и да са гласували както им падне, включително и с недействителни гласове. Но как тогава до 2011 година (без трагичната 1999 година) избирателите гласуваха сравнително правилно за съветници, а след това, внезапно някои от тях оглупяха? Същевременно при парламентарни и европейски избори процентът на недействителните гласове остава нисък, макар че и там вече има преференции. Положението е според констатацията „Ясно, что дело темное“, която руснаците често използват, когато нещата не подлежат на рационално обяснение. Така или иначе, по ред причини, през последните осем години се удвои и утрои процентът на недействителните гласове за общински съветници. Така, по стар български обичай, вместо да изпишем веждис тази прогресивна форма на гласуване, може би извадихме очи.

Какво по-точно се случи с недействителните гласове на току-що приключилите Местни избори-2019? Първо, маса хора сред политическия така наречен елит се изказаха крайно неподготвени по въпроса и изрекоха куп глупости, заради които сега трябва да се извинят на българския народ. Когото обвиниха в тежка неграмотност. Но няма да го направят, естествено. Той, българският народ, е свикнал над него да издевателстват всякакви политици. Например френски, да споменем някои. Неподготвените политически лидери казаха, че недействителните гласове на тези избори били достигнали 20%, че даже и 25%. Ако бяха мои студенти, за тази фундаментална глупост моментално бих ги скъсал и бих ги пратил на поправителен изпит. Но за съжаление не мога, а щеше да им е от полза.


Каква е истината?

Тази година на местните избори на първи тур имаше 660 616 недействителни гласа общо за съветници и за кметове. И слабо подготвените по математика политици взеха и хоп, разделиха това число на 3,1 милиона гласували избиратели. В резултат на което получиха абсурдните над 20% недействителни гласове. Читателите вече са разбрали къде е грешката, защото на тези избори се гласуваше с до 4 бюлетини, всяка от които отговаря на един глас. Така броят на подадените гласове съвсем не е 3,1 милиона, а е равен на сумата от гласовете за общински съветници, за общински кметове, за районни кметове и за кметове на кметства. И тази сума е 7 761 421, което е доста повече от 3,1 милиона. Така процентът на недействителните гласове средно за всички избори е 8,5%, а не абсурдните над 20%, за които трябва да се пишат двойки. А иначе разбивката на недействителния вот по видове избори почти дословно повтаря картината от 2015 година, което е естествено, защото причината е същата: вероятното зловредно влияние на преференциите в настоящия им вид. При това недействителните гласове за съветници тази година са 15,1%, а за всичките видове кметове – малко над 4%.

Остава да видим за какво ги ядохме преференциалните жаби. Обработката на преференциите гълта огромна част от времето на изборните комисии и на преброителите, увеличава до три пъти (!) броя на недействителните гласове и има пренебрежимо влияние върху съставите на избраните общински съвети. Така например в Столична община, където листите са най-дълги с до 61 имена, преференциите не разместиха нито един кандидат. В национален мащаб от 5135 съветници около 18% са разместени, главно в малки общини и в резултат на „семейни войни“ и разделения. А и много от разместванията са привидни, защото не променят състава на групата съветници на партията. Ще дам пример от последните европейски избори и листата на втората политическа сила с 5 избрани кандидати. Там петият стана втори с преференции, но това не промени състава на групата на избраните евродепутати. Изводът е, че или трябва да падне преференциалният праг, за да могат да се разместват листите в големите общини, или трябва да приемем финландския модел (гласове за партиите само през преференциите), или следва да се замислим за ползата от преференциите изобщо. Другото е лицемерие, което иначе съвсем не ни е чуждо.

Машинно гласуване

У нас, за разлика от останалата част от Европа, е много популярно мнението, че недействителните гласове могат успешно да се преборят с машинно гласуване. Тук обаче възникват някои въпроси. Ако човек има елементарна грамотност, включително компютърна, той ще се справи с машинното гласуване, както се справиха и 50 хиляди избиратели на парламентарните избори през 2017 година. Но пък такъв човек едва ли би произвел недействителен глас чрез хартиена бюлетина поради образователен дефицит. У нас обаче има и стотици хиляди избиратели, които просто няма да се справят с машинното гласуване, особено, ако трябва да превъртят по няколко екрана за да направят, примерно, до 5 избора. Така че, ако искаме да въведем образователно-компютърен ценз, нека го кажем честно. Аз обаче имам и едно рационално предложение. Да изчакаме високотехнологичните европейски държави като Германия, Холандия и Ирландия да го въведат машинното гласуване и после ние да се поучим от светлия им опит. Или пък Швеция и Дания, да речем.

Изборите, слава Богу, минаха и заминаха, като трябва да се отбележи, че изборната администрация и преброителят „Информационно обслужване“ АД се справиха много добре със задачите си. Ще минат и делата с искания за касиране на част от произведените избори. Какво ще е решението на административните съдилища предстои да видим. Ние обаче знаем каква е историята на касиранията на избори у нас след 1990 година. Касирани европейски и президентски избори, за щастие, няма. В девет парламента от 1991 до 2017 година от 2 160 мандата има касиран един, което прави по-малко от 1/20 от процента. Има обаче касирани избори за „малки“ кметове, а има и едни такива избори за общински съвет. Една от причините беше участие на хора без право на глас, което се установява чрез анализ на избирателните списъци. Имаше и едно дело за касиране на местни избори, което се проточи над 4 години и беше прекратено поради това, че мандатът на оспорвания орган изтече. А иначе практиката на съда в това отношение е ясна и напълно правилна: изборът в даден район или секция се касира, ако нарушенията се докажат по безспорен начин и ако тези нарушения са били от естество да променят изборния резултат. Тук расистки мотиви като този, че избиратели от даден етнос са продали гласа си, само защото са гласували в полза на даден кандидат, нямат място. Престъплението „купуване и продаване на гласове“ се доказва с факти, а не с разсъждения кой за кого е гласувал. А и не знам защо Комисията за защита от дискриминация не се самосезира по този въпрос. България винаги е била толерантна държава и расизмът у нас няма място.

Сега е време да забравим обидите, които глупаво си нанесохме в предизборния период, и всеки трябва да се върне на основната си работа. И да почне да си я гледа съвестно, за свое собствено и на близките си добро и за доброто на България.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Зам.-председателят на ПГ на ДПС Йордан Цонев за субсидиите: Моделът не е демократичен, убива малките партии

Разчитаме това, което се разигра в залата, като задкулисни договорки между БСП и ГЕРБ. За пореден път коалиционният партньор на ГЕРБ – патриотите, им извиха ръцете. Тази сценка се разиграваше в продължение на няколко дни, даже седмици, в които те сключиха тази задкулисна сделка.

По дипломите няма да ги познаете