Митко Щерев на 75 г.: Щях да гръмна с пистолет режисьора Едуард Захариев

Митко Щерев на 75 г.: Щях да гръмна с пистолет режисьора Едуард Захариев

Добри Жотев се разсърди, че промених стиховете му от „Скъпа моя, скъпи мой“

„Осъдени души“ ми донесе и много разочарования! Правя „Хризантеми“ и „Стари мой приятелю“ с „Диана Експрес“! Примирих се, че вече не съм актуален! Това сподели в интервю за "Телеграф" филмовият композитор на столетието Митко Щерев, дни след 75-годишния си юбилей.

- Г-н Щерев, навършихте 75 г. Как посрещнахте този юбилей?
- В домашна обстановка, но повече се радвах на 11-месечната ми внучка Катрин. Всъщност всички й се възхищавахме, защото се опитваше да пее и да танцува, а всъщност я чакаме всеки момент да проходи.

- Направихте ли си равносметка и каква е тя?
- Равносметката като тема за размисъл ме занимаваше още когато навърших 60 години. Тогава, преди 15 г., за първи път се замислих над два важни въпроса. Първият - какво значи да си актуален, и вторият - на каква възраст са хората, които движат живота и държавата ни напред. Според мен те са от 25 до 55 години и наистина са актуални. Веднъж казах на един мой голям приятел журналист, че след 65 години първото нещо, с което трябва да се примириш, е, че джиесемът започва много рядко да звъни. Въпросът за актуалността важи с пълна сила особено за всички, които работят в поп музиката, тъй като тя е свързана с модата и средата, която ежедневно ни заобикаля. Имам предвид молове, ресторанти, кафенета и в колата, ако щете. Тази закономерност й определя малко по-различна роля в океана, наречен изкуство. Много често мои почитатели и приятели ме питат защо пиша толкова малко песни през последните 10 години. Вечер, преди да заспя, често слушам радио „Хоризонт“ и на другия ден пред чашата с кафе отново си казвам: „Боже, колко е различна поп музиката сега“. Забележете, че не казвам, че тази нова музика е бездарна. Музика без качества. Напротив. Музиката, която правят сега младите автори и аранжори, е хубава и аз я харесвам, но… Но не мога аз да правя такава музика, защото съм живял и израснал в друго време и защото това е времето на младите и актуалните хора, които правят поп музика в България. Времето на тяхното поколение.

- Каква беше 2020 г. за вас?
- Беше спокойна и ползотворна. В промеждутъка от януари до края на март успях да подготвя и запиша 12 оркестрови филмови теми и така осъществих една моя стара мечта да издам нов албум с филмова музика - „Осъдени души - Селекция 2020“. Наред с темите от „Осъдени души“, „Завръщане от Рим“ и „Жребият“ останалите 9 теми са от филми, музиката на които писах през последните 15 години. В началото на 2020 година записахме най-новото парче на „Диана Експрес“ - „Латино момиче“, а през летните месеци завърших новия аранжимент на песента „Осъдени души“. Надявам се до края на март да я запишем в студио.

- Какво очаквате от 2021 г.?
- Началото на 2021 г. е ползотворно както за мен, така и за „Диана Експрес“. Буквално преди дни приключихме с мишунга на песента „Хризантеми“. По-точно направихме кавър. До края на февруари се надяваме да заснемем клип и след това да я представим по медиите. Тази песен написах по стихове на Иля Велчев в далечната 1976 г. Година след това в скромния ми дом ми гостува Киркор Киркоров - бащата на Филип Киркоров, с когото и до днес сме приятели. Няколко години по-късно Киркор отново ми гостува с Филип. Мисля, че тогава Филип Киркоров беше осми клас. Киркор е човекът, който популяризира „Хризантеми“ в Русия. С текст на руски през последните 30 години тази песен е изпята от много руски певци и певици. Нещо повече. Има много руснаци, които и сега казват, че „Хризантеми“ е руска песен. Твърдя това, защото почти една година от живота ми мина по турнета в тази необятна страна. Концертирах най-напред с Емил Димитров, после с Лили Иванова и накрая имах няколко турнета с „Диана Експрес. Тази година явно ще се опитам да дам нов живот на три мои стари легендарни песни, защото до средата на годината възнамерявам да реализирам и кавър на песента „Стари мой приятелю“.

- БНТ ще почете вашия юбилей с излъчването на един от филмите ви - "Комбина". Какво си спомняте от работата по него?
- Първо, че загубих в лицето на Николай Рударов един голям приятел и режисьор. Много трудно е сега да срещнете такъв човек като него. Личност с огромни познания в литературата и уникално чувство за хумор. Това, второто, той го показваше и във филмите си. Музиката на „Комбина“ записах с „Диана Експрес“. И сега всеки път, когато имаме концерт, аз винаги съм свързан неразривно с „Комбина“, защото пиесата, с която започва всеки наш концерт, е всъщност централната тема на филма. Не случайно я включих в последния ни албум -„Усмивката“. Филмът имаше над милион зрители и в него участват уникални български актьори.

- Написали сте музиката за над 30 игрални филма и 6 сериала. Големият успех на кариерата ви като филмов композитор тръгва след "Осъдени души". Разкажете за работата си с Въло Радев! Как се роди тя?
- Музиката, която написах за филма „Осъдени души“, беше крайъгълният камък в кариерата ми като композитор. Тя ми донесе много позитиви, но и много разочарования.

- Какви по-точно?
- След като излезе филмът, в продължение на половин година двама композитори - членове на казионния тогава СБК, организираха кампания срещу мен и стигнаха дотам, че използваха епитети, които в това интервю не желая да спомена. Това съм го описал в книгата си „Забравих си часовника на пианото“. Казаното от тях беше много шокиращо за мен, защото аз бях едно момче от провинцията, което е живяло седем години в пансион за сираци и е дошло в София да работи като музикант при Емил Димитров. Това бях тогава.

- А как стои въпросът с позитивите?
- Само за година отношението към мен както на известни хора в изкуството, така и на важни културни институции се промени коренно. Три години след това аз предложих на селекционната комисия в БНР песента „Душа“ за легендарното предаване „Мелодия на годината“. И те я приеха. Аз не можех да повярвам, че това се случи, защото до този момент рок групи в това предаване не се допускаха. И мисля, че причина за това беше музиката ми за „Осъдени души“. И не само това. „Диана Експрес“ спечели „Мелодия на годината“. Спомням си, че на следващото издание на първото място класираха колегите от ФСБ, а „Диана Експрес“ застана на почетното второ с песента „Утре“. Ще добавя, че след премиерата на „Осъдени души“ в продължени на 10 години бях най-търсеният филмов композитор.

- Оправихте ли си отношенията с Лили Иванова? Покрай делото, което тя ви заведе и загуби преди 10 г., вие какво спечелихте и загубихте?
- Лили има свой път, който следва, и аз й желая най-вече здраве, за да осъществи всички свои планове и мечти. Аз следвам моя път. Това, което се случи преди 10 години, е в миналото. Ние двамата имаме различни приоритети. Аз държа колкото на музиката и кариерата си, толкова и на дъщерите и внуците си. Не го казвам с лошо чувство, но тя има само кариерата и работата си. Въпрос на избор. Искрено се надявам да е щастлива, защото аз съм.

- През пандемичната година станахте дядо за 4-ти път. Какво ви дават внуците? Някой от тях показва ли данни да ви наследи в професията?
- Децата и внуците са определени от природата, за да можем ние, родителите, да остаряваме спокойно. Така се наложи, че в продължение на 17 години аз бях и майка, и баща на две момичета. Признавам си, че ми беше много трудно. През последните 7 години имах възможност почти всеки ден да контактувам с внуците си и това беше едно от нещата, които страшно много ме зареждаха, затова съм благодарен на господ, освен че ме е дари с талант, ми даде и възможност да бъда щастлив баща и дядо.

- Тези дни се навършиха 100 г. от рождението на поета Добри Жотев. По негово стихотворение сте написали една от най-ярките си филмови песни - "Скъпа моя, скъпи мой". Каква е нейната история?
- Карате ме да си спомням за хора, които много обичам и които напуснаха този свят. И Въло, и Николай Рударов, както и режисьора на "Скъпа моя, скъпи мой" Едуард Захариев много ми липсват. След като филмът беше монтиран, Едуард ме помоли да се свържа с големия български поет Добри Жотев, за да искам разрешението му да запишем песен по негово стихотворение. Признавам си, че поезията ми е слаба страна и когато влязох в прословутия клуб на СБП и седнах срещу Добри Жотев, чак тогава си дадох сметка, че всъщност стоя срещу един от най-големите, български поети. За моя зла участ аз не предвидих, че стихотворението е в единствено лице и като прибавя и обстоятелството, че това стихотворение беше може би най-интимното му в стихосбирката, която му подадох, провалът ми беше катастрофален.

- В смисъл?
- Той се обиди и с право, защото стихотворението трябваше да се преправи, макар и съвсем малко, понеже песента трябваше да се изпее от дует. Добри първоначално ми отказа. Аз се извиних и малко преди да си тръгна, той ме съжали и ми каза: „Дай да погледна какво сте променили“. После се замисли и накрая ми каза: „Добре. Запишете я“. Аз се прибрах вкъщи и като се замислих, установих, че ако Едуард беше наблизо и имах пистолет, щях да го гръмна.

- През последните години вашата група „Диана Експрес“ преживява истински ренесанс. На какво се дължи това и с какво ново ще изненадате почитателите си?
- 2019 г. за група „Диана Експрес“ беше уникална. Проектът ни „Диана Експрес - Симфони“ се оказа едно от най-добрите ми постижения. Говоря за себе си, защото ми бяха необходими близо 4 месеца, за да направя перфектни аранжименти за този проект. Това все пак е моята музика. Посетихме 10 от големите български градове и всеки един от тези концерти сам за себе си беше уникален. Лично аз бях силно впечатлен от уважението, което публиката явно показа както към музиката ни, така и към самите нас. Както казах по-горе, надявам се хората, които харесват музиката ни, да харесат и кавъра на „Хризантеми“.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.