„Рита, ще влезем в морето след малко, тати говори по телефона“, „Какво?! Лапнала си пясък?! Плюй, тати, плюй“, „Хайде, ела да играем на топка“, „Рита, вече изяде два сладоледа“. Ей такива мили реплики разнообразяват най-лежерния и едновременно смислен разговор за музика, който съм водила в последно време. Този с Мимо от „Джанго Зе“. Веднъж разговорът беше прекъснат дори заради открит плажен чадър близнак, същия като този, който ползва и е наследил от баба си и дядо си, което веднага му навя мисли за странна „синхронизация“, заслужаваща песен. Представям си тънката усмивка на Мимо, докато ми казва с нотка на извинение в телефонната слушалка: „В момента филмът е „С деца на море“.

Прибрал се е за седмица, половината от която използва, за да види приятели и семейството си тук, в България. Прави го на плажовете на родна Варна и е събрал около себе си 3-годишната си дъщеричка Рита, 18-годишния си син Радо и други съмишленици.

Чак ни е леко неудобно, че прекъсваме тази семейна идилия, особено след като Мирослав Атанасов, както е истинското му име, признава, че съвсем скоро е разбрал какво всъщност е почивка. „Трябваше някой да ми каже: „Почивка е – не правиш нищо, не търсиш къде да свириш, просто нищо не правиш“. Случи ми се преди две години и сега ми е вторият път“, казват онези дълбоки, но хитри сини очи, които ни караха да подскачаме като „луди жаби“ и да пеем „грешка, грешка“ в началото на милениума.

Само след дни ни предстои отново да завържем здраво кецовете, за да можем да побеснеем на

предстоящите две участия на бандата в София

На 29 август „Джанго Зе“ ще подгреят лудите глави от SARS на стадион „Юнак“, а на 31-ви ще се включат в трибюта на Тодор Колев в „Маймунарника“ в Борисовата градина. Поканата и за двата концерта идва от Мартин Михайлов, който през 2009-а събра след дълго прекъсване отново бандата. Предстоящият трибют не е първият поклон на Мимо към таланта от Шумен. Участвал е и в първите две издания на концерта, през 2011-а и 2012-а, когато все още господин Опасен чар беше жив и сам участваше в концертите. „Бях много поласкан от неговата реакция за моето изпълнение на неговите неща. Той ни гледаше с голямо внимание. Мисля, че ни оцени“, спомня си Морски, който през втората година дори се сблъскал на врата на гримьорните с големия талант и успял да го разсмее с неподправеното си чувство за хумор. Докато говори за Тодор Колев, се усеща истинско възхищение, дори лека боязън в гласа му.


Много е тънък моментът с Тодор-Колевите песни


Не може всеки да направи интерпретация, като едновременно да избегне имитация и да направи нещо подобно по дух и по послание. Аз съм израснал с него, знаех песните му наизуст, когато нямах още 10 години. Плочата се въртеше нонстоп. Много неща съм взел от него. За мен той беше огромен. Малко знаят колко е голям. Беше изключително музикален, до такава степен да може да се открои. Само един голям артист може да изкристализира това, което е ценното, и да го направи по-ценно и по-достъпно за още по-голям кръг от хора. Беше много повече от просто актьор. Голям характер. Но ми се струва, че беше неразбран. Направи най-голямото нещо, което един артист може да направи - да изработи характер, който да е неповторим и да работи, и да няма нужда да се сраства със самата личност на човека“, не спира да влиза все по-надълбоко заради вдъхновителя си той.

Последно Мимо си е идвал в родината през юни, за да свири в три последователни вечери в Пловдив с една от групите си - Gipsydelica. А преди това е имал 2 години пауза, в които не е стъпвал в България. „По принцип пари за самолетен билет не давам. Достатъчно съм по всякакви превозни средства заради концерти. Като си прекарал един месец по самолети и какво ли не, предпочиташ да си седиш вкъщи. Аз обичам да си седя вкъщи и да си готвя в кухнята. Обичам да готвя. Намирам много общи неща между готвенето и свиренето на музика – необходим е добър вкус и за двете, добро чувство за баланс, трябва добра случка. И после нещо остава след това“, разкрива Мимо, а че любимото му място в къщата е кухнята, става ясно и от някои от видеоклиповете с нови песни, които пуска в Youtube и които записва точно в тази стая от дома си.

Звучи спокоен, балансиран и сам признава, че вече е уредил живота си на Острова, където е общо от 14 години. Заминава за Англия, когато всичко вещаеше наистина розово бъдеще на групата му „Джанго Зе“, а феновете виждаха наследници на „Уикеда“. Само три години след като е създал бандата Мимо, или Мистър Морски, както сега се нарича, стегна куфарите през 2002-ра. „Поуморих се и си дойдох през 2010-а, мислейки, че мога да направя нещо смислено тук, да помогна с нещо. То се оказа, че няма нужда. И 2013-а заминах пак“, малко горчиво разказва музикантът, който винаги е имал


ясна гледна точка за обществото, политиката и техните недъзи

За щастие вече се занимава само с музика, но е минал през всичко. „Като отидеш в чужда държава, по правило в началото се налага да минеш през какво ли не и да работиш какво ли не. Започваш от най-отдолу. Бях малко загърбил музиката. В един момент намерих китара на улицата, електрическа, и разбрах, че за мен е тази китара, приех го като знак, че е време да се върна към музиката. Предполагам, не можеш да си избягаш от съдбата“. С ей такива съдбовни, интересни и на моменти невероятни случки е пълен живота на мултиинструменталиста. Днес за него лондонската преса пише: "Музикант, който може да пее като Дона Самър, смесва електрически китари, фънк обертонове и клавиатурни взривове, световни бийтове и елементи на традиционната балканска и всякаква друга музика, която звучи в ума и душата на един роден бунтар".

Сега свири в две банди - Gipsydelica и The Turbans (бандата е мултикултурна, с музиканти от Иран, Ирак, Испания, Германия, Франция, Гърция и, разбира се, България), има ученици, правил е уъркшопове по китара и сценично поведение, викат го като китарист или пък по частни партита. „Случвало ми се е да свиря къде ли не. На улица съм свирил, и на Мик Джагър съм му свирил“, смее се Морски, но истината е, че ангажиментите в Англия са му дали възможност да се запознае с много световни звезди.


Наскоро се запознах с басиста на The Clash


господин Пол Симънън. С Blur се срещах пролетта. Свирих на Africa Express (б.а. - събитията на организацията са посетени от повече от 50 000 души и са били част от олимпийските игри и фестивала Гластънбъри), организирано от Деймън Олбърн (б.а. - фронтмена на Blur и Gorillaz). Него много го харесвам като певец и творец. Като човек не можах много да си поговоря, беше малко мълчалив и дръпнат. Но там се запознах с едни от най-известните в уърлд музиката като невероятната Рокия Траоре, голяма певица от Мали. Много от тези прекрасни музиканти са много, много скромни. Не се звездеят. Такъв беше случаят с господин Пийт Таунсенд. Нашият перкусионист Кабар (б.а. - Баба), той не е чувал за The Who въобще. Израснал там, в Кюрдистан. Помня, че Мистър Пийт, аз така му викам, страшно се изкефи, като разбра, че има някой, който не е чувал за него“, нямат край невероятните и цветни преживелици в смелия живот на музиканта. Въпреки досега си до най-големите не спира да повтаря и натъртва, че няма значение къде свири. Нито пред кого. Може пред много, може и пред един. Дори вторият вариант му е по-лесен, защото „това е до характер“. В момента го държи леко напрежение от предстоящия концерт на стадион „Юнак“ заради думата „стадион“. Не че не е свирил и на стадион. Дори на „Уембли“! „Ама във фоайето. Играха Молдова и Англия. Трябваше им формация, която да звучи източноевропейски, и намериха „Тюрбаните“. Има една забавна случка от тогава. Всички се радваме, че сме на „Уембли“. Барабанистът Антай, много скромен човек, прекрасен, свирил с много големи имена, тази година свири със Stereo MC's, седи отстрани и с половин уста каза: „Аз съм свирил и преди тук.“ - Къде бе? - „Не е кой знае какво, подгрявахме U2 с Бьорк“. С ей такива хора се е обградил в момента Мимо. Такъв е и той – голям музикант за музиката. А тя за него е: „Музиката за мен е музика. Тя е неизбежност, аз музиката я свиря. Не съм много добър в слушането. Само доколкото мога да взема, да го открадна, да заема и да го префасонирам, да го използвам по друг начин. Мога да се вдъхновя, но не я търся с голяма страст. По-скоро оставям да дойде до мен“. А тя идва от всякъде. Като че ли всичко може да го вдъхнови, от жаби, през Алеко Константинов, до Феята на зъбките. Именно песен, посветена на последната, ще дебютира на предстоящите два концерта.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Джаред Лето аут от "Отряд самоубийци 2"

Един от най-скандалните образи в "Отряд самоубийци" няма да се завърне в продължението. Джаред Лето, който се отличи с ексцентрично поведение (ако не с друго) в оригиналното заглавие от 2016 г., отпадна от подробния списък с актьори за предстоящия филм.