М истериозни интензивни потоци от радио излъчване са били открити в рамките на нашата галактика, съобщиха астрономи, цитирани от в. „Индипендънт“.
Мистериозни интензивни потоци от радио излъчване са били открити в рамките на нашата галактика, съобщиха астрономи, цитирани от в. „Индипендънт“.
Бързите радио потоци продължават само частица от секундата, но могат да бъдат 100 милиона пъти по-мощни от Слънцето. Въпреки интензивността им, произходът им до голяма степен остава неизвестен.
Сега астрономите за първи път са успели да наблюдават такива излъчвания в Млечния път. Освен че са по-близки от всички такива, откривани някога преди, те най-накрая биха могли да помогнат за разбулването на мистерията откъде идват.
Учените са имали проблеми с проследяването на произхода на тези потоци, защото са толкова кратки, непредсказуеми и произхождат отдалеч. Ясно е, че вероятно се формират при някакви възможно най-екстремни условия във Вселената, като за произхода им се предлагат всякакви обяснения - от умиращи звезди до извънземни технологии.
„Голяма загадка е какво би могло да произвежда тези големи изблици на енергия, които досега сме виждали да идват отнякъде във Вселената“, казва Кийоши Масуи, асистент по физика в Масачузетцкия технологичен институт, който ръководи проучването. „За първи път успяхме да свържем един от тези екзотични бързи радиовълни с един астрофизичен обект.“
На 28 април проучване с новия телескоп CHIME и американската обсерватория "STARE-2" регистрираха подобен импулс в един и същ район от небосвода. Източникът се оказа магнетарът SGR 1935+2154, разположен в нашия Млечен път.
"Това е първото бързо радио пропукване, което се приписва на познат космически обект", изтъкна Кристофър Боченек от американския институт Калтек и ръководител на проекта "STARE-2".
Магнетарите са магнитни неутронни звезди с извънредно мощно магнитно поле - един квадрилион пъти по-силно от нашето. Тези обекти са с малки размери - няколко десетки километра, но съдържат значителна маса. Една чаена лъжичка
от тяхната материя би тежала няколко милиарда тона. Небесното светило се завърта около оста си за няколко секунди.
Засеченият от учените бърз радио импулс е отделил за една милисекунда толкова много енергия в радиосигнал, колкото на Слънцето би му трябвало за половин минута, твърди Боченек.
Този сигнал е бил достатъчно мощен, за да бъде проследен с приемника на смартфон, след като е преминал през половината галактика. Едно разстояние, оценено на 30 хиляди светлинни години.
Монитор
