Трепериш, сякаш детето ти кандидатства в университет. Тичаш, защото искаш да бъде в добро училище.

Сигурно много майки вече се разпознаха в тази роля. Да, това е приемът за първи клас. Дали обаче е мисия възможна? Като се върна малко във времето назад, такива Радини вълнения преживях около кандидатстването за градина. Спомням си дори как преди няколко години пощите ни бяха залети от сгрешени мейли, че до ден трябва да запишем приетите си отрочета. А бяха почивни дни. Повечето хора - съответно в провинцията. Впоследствие грешката излезе наяве, но ни изправиха на нокти, признавам. Сега историята, общо взето, се повтаря. Като майка знам, че едва ли някога ще има угодия за всички. Разни родители, разни идеали. Едните са суперамбициозни и държат децата им да учат в престижно училище. Другите пък искат да им лесно и удобно, а хлапето им да не се стресира допълнително. Масовото мнение е, че идеалният вариант е детето да учи близо до дома. Експерти смятат, че тогава ще му е най-удобно. В същото време през последните години станахме свидетели на десетки злоупотреби само и само родителите да класират малчуганите в мечтаното училище. Това бе и причината критерият „месторабота“ да отпадне. От министерството смятаха, че по този начин хаосът с приема за 1-ви клас ще остане в миналото. Спомнете си какво беше преди години, когато цялата рода спеше в колите пред училищата и се редуваше на смени, за да пазят ред. Безумна история, за щастие обаче остана в миналото. Що се отнася до тази година - отново не се разминахме без скандали. Родители протестираха, че децата им остават извън училището, което е в прилежащия им район, и то след тегленето на жребий. Други пък са принудени да разделят хлапетата си, защото остават извън списъка, независимо че трябва да имат бонус „братче или сестриче“. Та върви и обяснявай кой е най-справедливият критерий. Трябвало детето да е близо до дома, но ако няма кой да ти го взема след училище, едва ли приемът по адресна регистрация ти върши голяма работа. Нали ще ти е по-добре хлапето ти да учи до мястото, където работиш? Имало злоупотреби! Ами то винаги ще има. Та дори и с адресните регистрации. Нима родителите не могат отсега да си променят адреса, ако знаят, че ще имат първолак след три или четири години? Разбира се, че ще го направят. Всеки търси най-приемливия за него вариант. Но не мисля, че е справедливо да те задължават детето ти да учи в кварталното училище или в което и да е определено. Все пак това трябва да е личен избор на семейството. А и да знаеш, че пред него има перспектива. Така ще продължаваме да си треперим, все едно малчуганът ни постъпва в Харвард. Дали постъпването в първи клас е мисия възможна?

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Проф. Михаил Константинов: Масово побъркване

Ще започна с фактите, а ще гледам с тях и да завърша. У нас за пореден път се сбориха президент и управляващо мнозинство, но това е силно бял кахър на фона на всичко останало. Примерно на факта, че снегът още е малко и вода може и да няма. А и посевите могат да измръзнат, което ще ни докара комбинация от жажда и глад. Напоследък обаче Господ даде и малко сняг. Та дано продължи да вали. Поне още две седмици, ако може, че иначе ще трябва да захлопваме кепенците.

Нашето си е най-хубаво, ама друг път!

Нашето си е най-хубаво! Българинът обича да се бие в гърдите с това. Че образът на патриот не е нищо повече от поза обаче прозира в малките неща. Като във факта, че нашенецът уж всичко родно люби, тачи и милее, но не съвсем.