Мишката, която изгриза човечността

Мишката, която изгриза човечността

След като две седмици мислих и се ядосвах на видимо неадекватните и плашливи действия на министерствата за това да се затварят ли училища и как, разбрах едно.

Освен, разбира се, великата мисъл на легендарния комбинатор Остап Бендер, че спасението на давещите се е дело на самите давещи се. Та и при нас така – спасението на учители, ученици и родители е въпрос на тях самите. Защото държавата ги е зарязала.

Значи накратко ситуацията е следната – ако държавата затвори централно училищата, е длъжна да осигури техника за хлапетата, както и обезщетения за родителите, които ще стоят с по-малките в къщи. Защото законът е категоричен – деца до 12 години не могат да стоят сами вкъщи, защото социалните дебнат. Но не дебнат за това, че същите тия хлапета са пратени да сеят зараза в класните стаи, защото държавата не е измислила вариант кой да ги гледа, ако разпусне училищата.

Та затова – от МОН измислиха чудесния вариант по примера на данайците. Сещате се за „Илиада“ на Омир и великия момент, в който пророците на Троя предупреждават, че готиният кон пред портите е страшен, защото „Но бойте се от данайците, поднасящи ви дарове“. Та и МОН така – подариха едно опаковано в целофан... право да пускат учениците онлайн и го дадоха на директорите. И те, милите, се оказаха между чука на пандемията, която гази като танк учителите, и наковалнята на родителите, които се чудят как да не умрат – я от COVID, я от глад.

И за да не признаят пред обществото, че са проспали цялото лято, в което можеха да поръчат техниката, както и да уредят проблема с обезщетенията на родителите, сега раздуват едни лакърдии напред-назад. Ама каква образователна катастрофа щяло да настане, ако хлапетата останат 2 месеца вкъщи. Дефицит на знания, на социализация, увредено поколение. Апокалипсис. Пък че всяка година децата така или иначе си стоят дома месеци наред заради грипни и дървени ваканции, в които нищо не учат, и дума не отварят. Тогава няма мор в образователната система, защото едни чиновници не са опънати да работят и да мислят мерки. Врътват ключа на училището и ариведерчи – спасявайте се поотделно.

Днес обаче няма как да си позволят това и така драмата прерасна в трагедия. Защото кой директор ще рискува да пусне училището онлайн, пък ако ще всички учители да се натръшкат от няколко световни чуми, при риска пред школото да се появят 300 освирепели от ужас и глад родители? И аз да съм на тяхно място ще тупам топката до последно и ще се моля ония, богопомазаните от горните етажи, да се сетят за простия народ.

Защото, както един бивш здравен министър много умно отбеляза – ония експерти, които се редят на парад по тв студиата, не ги слушайте. За тях има резервета в интензивните отделения, а за вас – не. Междувременно някъде някой чиновник може да се сети да си размърда... мишката на скъпичкия си лаптоп и да поръча таблети за децата. Или да разпише обезщетения за родителите. А може и не. Защото чиновническата мишка отдавна е изяла човечността у нас. А сега започва да гризе и човешките съдби.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.