Мирослав Киров: Посвещавам медала на семейството си

Мирослав Киров: Посвещавам медала на семейството си

„Винаги тръгвам с една и съща нагласа за медал – каза европейският вицешампион по борба Мирослав Киров. - Радвам се, че за първи път успях да стигна финал на голямо първенство. Най-труден ми бе четвъртфиналът с израелеца, който всъщност е американец (Мичел Финесилвър). Хвърлих всичките си сили, за да го победя убедително с 8:3. Накрая бях толкова изтощен, че се наложи треньорите да ми помогнат да сляза от тепиха. Посвещавам този медал на семейството си. Те знаят колко усилия ми струва, лишения, труд и дълги отсъствия от дома.“

Киров, който следващия месец ще навърши 30 години, спечели отличието в една от най-конкурентните категории до 74 кг, като медалът е първи от континентално първенство за свободната ни борба от 4 години. За последно Борислав Новачков спечели сребро през 2017-а.

В кариерата си Киров, който е родом от Сливен, има и бронз от Евро 2014. Още от дете националът е закърмен с борба. Баща му е от Крушаре, родното място на Станка Златева, а покрай успехите на най-титулуваната ни състезателка, както и на други наши борци, Мирослав се запалва по спорта.

На шампионата във Варшава свободняците завършиха с още две пети места – на Микяй Наим (57) и Георги Вангелов (61).

„Това е първият медал, откакто съм треньор на националния отбор, не броя световната купа през декември – каза селекционерът Валентин Ангелов. - Можеше да спечелим още два, не си повярваха. Микяй Наим се бори за бронза с украинеца Керимов, когото е надвивал много пъти на лагери, но сега не успя. Георги Вангелов също не беше така убедителен. Все пак това не е и неговата категория, той се бори на по-долната, някои състезатели бяха физически по-здрави от него. Но голямата ни цел е олимпиадата, а не европейското, това първенство ни послужи и за обиграване. Особено съм щастлив за Мирослав Киров. Най-после и той имаше късмет в жребия и с едни хубави борби стигна до първия си финал. Освен това не беше и в оптималната си форма. Имаше травма, заради която пропусна „Дан Колов“, накъса му се подготовката. За щастие на европейското успя да покаже най-доброто от себе си. В младите също има голям потенциал, но отбор трудно се гради за две-три години. Рухан Расим на 65 кг можеше да играе за бронза, Октай Хасан на 79 кг дори до финал можеше да стигне. Но тук се сблъскваме с големите лобита в съдийството...“

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.