21 ноември 1965-а. Едно красиво младо момиче се появява на френските тв екрани и запява. Само година по-късно лицето и гласът й са добре познати във всяко кътче на нейната родина. Останалият свят ще я открие почти веднага след това. И Мирей Матийо попада в сюжет, който просто няма как да не бъде определен като приказен. Родната публика очаква с трепет дали на своя концерт в Зала 1 на НДК в София на 10 април 2020 г. мадемоазел ММ ще я поздрави на чист български...
21 ноември 1965-а. Едно красиво младо момиче се появява на френските тв екрани и запява. Само година по-късно лицето и гласът й са добре познати във всяко кътче на нейната родина. Останалият свят ще я открие почти веднага след това. И Мирей Матийо попада в сюжет, който просто няма как да не бъде определен като приказен. Родната публика очаква с трепет дали на своя концерт в Зала 1 на НДК в София на 10 април 2020 г. мадемоазел ММ ще я поздрави на чист български...
Тя отдавна е мегазвезда – не само на френската естрада, но и на световната поп сцена. Слушайки нейните песни, човек сякаш усеща колко далеч е днешната музика от съвършенството и колко близо до него е тя...
Мирей Матийо е родена на 22 юли 1946 г. в града на папите Авиньон. Детството й преминава в крайна бедност. Тя е първородната от 14 братя и сестри. След нея на бял свят идват Моник, Кристиан, Мари-Франс, Режан, близнаците Режис и Ги, Роже, Жан-Пиер, Реми, Симон, Филип, Беатрис и Венсан. Бащата Роже е мечтал да стане певец, защото е бил надарен с красив теноров глас. Но работи като каменоделец и печели само 200 франка седмично – заплатата, която му отделя неговият баща от малкия семеен бизнес.
Фамилията живее в дървена барака
където вятърът и дъждът са чести гости. Чак когато Мирей навършва 15, родителите й се местят в нов апартамент с 5 стаи и истинска баня. По-късно певицата разказва: „Беше най-щастливият ден в живота ми – първата ми баня с топла вода беше изключително усещане“. Всяка сутрин майката Марсел-Софи отива на пазар, като внимателно пресмята стотинките...
Мирей започва да пее едва 4-годишна пред паството в кварталната църква. Баба й я е научила да чете нотите. Момичето си спомня училището с неудоволствие. Първата й учителката се опитва да я откаже да пише с лявата ръка (Матийо е левичарка), в резултат на което тя започва да заеква. Но идват и хубави моменти. По време на уроците по шев приятелките й я карат да пее La vie en rose на Едит Пиаф. Преподавателката по пеене Лор Колие не крие от малката трудностите на професията, която си е избрала: трябва да притежаваш и физическа, и морална сила, а по-вероятно е да се окажеш паднал на земята, отколкото на седалката на някой ролс ройс. Мирей отговаря: „Не се съмнявам в това, но който не рискува, той нищо не постига, нали така?“.
На 14 години г-ца Матийо зарязва учението и постъпва във фабрика за производство на пликове, за да помага финансово на семейството си. За работничките във фабриката организира песенен конкурс, а със заплатата си осигурява вокални уроци. 17-годишна, талантливата девойка се явява на популярен тв конкурс – билета й за влака до Париж поема общината в Авиньон. Мирей се класира втора. Публиката е омагьосана от гласа й и веднага я
провъзгласява за следващата Едит Пиаф
Легендарната Пиаф наскоро си е отишла от света и французите имат нужда от нов музикален идол. Матийо обаче иска да развива свой собствен стил, да култивира добри маниери, да се облича изискано и да учи чужди езици.
Съдбовна за младата певица е срещата й с Джони Старк – мениджър на известни артисти, включително на Пиаф, който вижда у нея невероятен талант, но предупреждава: „Не забравяй, че си дебютантка. Набий си в главата, че трябва да се трудиш като каторжник – няма да имам милост. Помисли, още имаш време да се откажеш. Ако ме слушаш, работиш усърдно и не бързаш много по стълбата на успеха, ще направя от теб нещо голямо“. Старк вижда, че момичето е боец и за нея пеенето е по-важно от всичко друго. Поверява я в ръцете на композитора и диригент Пол Мориа, който ще я научи да не „крещи“ пред микрофона. Следват репетиции, фотосесии, интервюта, уроци по музика, пеене, танци, френски, английски и светски обноски. В най-активните периоди на записи Мирей спи нощем по 4 часа, а кредото й е „Моята работа е моят бог“. Първо завоюва Франция, после Германия, Англия и останалите европейски държави. Сънародниците й я боготворят. В края на 60-те идва участието й в Шоуто на Ед Съливан – най-популярното тв предаване в САЩ, което събира 50-милионна аудитория. На следващия ден цяла Америка е луда по малката французойка (изящна като порцеланова статуетка, Мирей е висока едва 1,53). Следват изяви в Лас Вегас, Холивуд, Ню Йорк. Матийо винаги пее за любов, но в интервю доверява: „Мога да кажа „обичам те“ само като пея...“.
Матийо става емблема на френската естрада от 60-те и 70-те, когато постига най-големите си дискографски успехи – от Mon Crédo през 1966-а до Une femme amoureuse през 1980-а. Още през 1967-а с адаптираното на френски парче на Енгелбърт Хъмпърдинк The Last Waltz (La dernière valse) се задържа начело на хитпарада 6 седмици, трета е в класацията на Швейцария, което й отваря вратите на Обединеното кралство и честта за пръв път да се представи пред кралица Елизабет ІІ. През 1978 г. става модел на статуетката Мариана – символа на Франция, каквато чест преди нея са имали само Брижит Бардо и Катрин Деньов.
От началото на 80-те Матийо набляга на интернационалната си кариера. От 2000 г. проявите й във Франция са все по-редки и винаги се превръщат в събития, а продажбите на албумите й продължават да са главоломно високи. Много от шлагерите на Мирей през годините са дело на митичния филмов композитор Франсис Ле: Une histoire d'amour (1971), Je t'aime avec ma peau (1978), T'aimer (1986), La vie n'est plus la vie sans nous (2002), Un peu d'espérance (2005)... След смъртта на нейния ментор Джони Старк през 1989-а, певицата започва сама да програмира кариерата си – с помощта на сестра си Моник.
Мирей пее за обикновените хора, както и за монарси и държавни глави. На сцената се чувства най-добре. „В живота на една певица няма само триумфи и аплодисменти. Има дни, в които трябва да пътуваш, когато искаш да си стоиш вкъщи, да се усмихваш, когато сърцето ти е тъжно, и да забравиш усилията и проблемите, защото в същия момент прожекторите светват и завесата се вдига“, казва тя. За 5 десетилетия ММ е продала над 133 милиона копия от албумите си и над 55 милиона сингли, общо почти 190 милиона плочи в целия свят. За 50-годишнината от началото на творческия си път през 2014 г. французойката, продала най-много албуми в света,
пълни Операта в Авиньон с 1200 зрители
По този повод излиза троен албум с най-големите й успехи и някои неиздавани песни, като Матийо предприема и турне из Франция – нещо, което от 9 години не е правила.
73-годишната дива е пяла с най-прочутите международни звезди: Хулио Иглесиас, Дийн Мартин, Шарл Азнавур, АВВА, Далида, Джони Холидей, Клод Франсоа, Том Джоунс, Клиф Ричард, Джани Моранди, Енио Мориконе и много други. Посланик на френския шансон по света, тя винаги е имала достойнството да пее на френски, както и любезността да изпълнява песни на езика на държавата, в която гостува – на японски, китайски, немски, английски, италиански, финландски, испански, каталунски и окситански (диалект на малцинство от Южна Франция). Записала е над 1200 песни на 11 езика. И родната публика очаква с трепет дали на своя концерт в Зала 1 на НДК в София на 10 април 2020 г. мадемоазел Мирей Матийо ще я поздрави на чист български...
Нищо лично...
В личния си живот Мирей Матийо е крайно дискретна. Никога не е имала собствено семейство, няма и деца. Помага на сираци от приюти и участва в множество благотворителни проекти. За мъжете около себе си винаги е казвала, че са просто приятели. Посветила се е изцяло на творчеството. Това е нейният личен избор. Сигурно с толкова много братя и сестри и с милионите почитатели по света не се чувства самотна, но никой не може да знае какво става в душата й в някой мрачен есенен ден като този...
Монитор
