Министърът на правосъдието Ахладова пред

Министърът на правосъдието Ахладова пред "Монитор": Вече може да получите свидетелство за съдимост през мобилния си телефон

Въпросите относно свободата на медиите ще бъдат включени като приоритети в област „Медийна среда“ в Националната програма за развитие България 2030

Видеоконференцията ще оптимизира сроковете на досъдебните и съдебните производства, казва тя в интервю пред "Монитор"

- Министър Ахладова, депутатите приеха промените в ГПК. Какво е мнението ви за тях?
- Последните приети промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), които предвиждат в заключителните си разпоредби и промени в Административнопроцесуалния и Наказателно-процесуалния кодекс, създават нормативна уредба на използването на видеоконференцията в гражданския и в административния процес, както и разширяване на възможностите за използването й в наказателния процес. Регламентира се използването на видеоконференция при провеждане на разпити, изслушвания и при изявления на страните в гражданските и административните производства, при които административният орган, съдебният състав или свидетелите, вещите лица, страните, преводачите или тълковниците сe намират физически на различни места на територията на страната. Към момента такава правна уредба не съществува. Разширяват се възможностите за използване на видеоконференцията при провеждането на отделни действия по разследването и в случаите, при които участниците в досъдебното и съдебното производство се намират на различни места в страната или извън нея, за да бъде предоставена на органите на досъдебното производство и съда по-голяма гъвкавост при произвеждането на наказателния процес. Видеоконференцията ще оптимизира сроковете за приключване на досъдебните и съдебните производства, ще намали разходите, свързани с осигуряване присъствието на участниците в съдебната зала, включително и разходите на свързани институции, като МВР, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“.
- Очаквате ли облекчаване на съдебните процеси с въвеждането на електронното правосъдие?
- Неотдавна публикувахме за обществено обсъждане пакет от законодателни предложения за изменения и допълнения в ГПК и НПК, свързани с въвеждането на електронното правосъдие. Основният им предмет е регулация за упражняване на процесуални права в електронна форма. С промените в ГПК се уреждат правилата за връчване на съобщения и призовки на електронен адрес, възможността за заплащане на такси и други задължения към съда по електронен път и извършването на процесуални действия в електронна форма. С промените в НПК предлагаме съдебните актове да се изготвят в електронна форма и въвеждане на възможност за електронно уведомяване на пострадалите по хода на делото, както и връчването онлайн на призовки, съобщения и книжа на обвиняем, свидетел, частен тъжител, частен обвинител, граждански ищец, граждански ответник, а на защитника и повереника - ако те се съгласят да ги приемат. Предвидено е съобщения за извършено престъпление също да могат да бъдат изпращани и по електронен път, ако са подписани с квалифициран електронен подпис. При вземане на мярка за неотклонение на обвиняем ще е възможно той да участва чрез видеоконферентна връзка в делото в случай на обявено извънредно положение, военно положение, бедствие, епидемия, други форсмажорни обстоятелства или при изразено писмено съгласие на него или неговия защитник. И още - пострадалите ще имат възможност да изберат да бъдат уведомявани електронно за хода на делото. Целта е да се постигне в максимална степен прозрачност. Всеки гражданин да може да проследи движението на неговата преписка и дело и да се установи къде се забавя и поради каква причина. Тази възможност за проследяване ще предостави нови методи за административен и обществен контрол върху работата на съдебната система

-  По кои дела смятате, че ще се отрази най-добре то?

-  Електронното правосъдие ще има най-широко приложение по граждански и административни дела. Разширяване на приложението на видеоконфоренция по наказателни дела, освен по преценка на съда, ще се използва и в случаи, когато са налице основателни причини за избягване на физически контакт между извършителя на престъплението и пострадалия. Поставя се началото на съдебното производство в електронна форма и се регламентира издаването на актове от съда в електронен вид. Образуваното електронно дело ще съдържа всички електронни документи и информация, създадени или предоставени от участниците в производството и органите на съдебната власт във връзка с упражнени процесуални права или удостоверителни изявления, всички електронни документи и доказателства и други данни, обработвани от съда във връзка с процеса.

- Една от промените предвижда 15 процента по-ниски такси, ако се подаде искът онлайн. Как очаквате, че това ще се отрази на бюджета на съдебната власт?
- Чрез предвиденото намаляване на държавната такса по граждански дела, при подаване на искания за защита и съдействие в електронна форма страните ще се стимулират към електронно подаване на иницииращи документи, тъй като в този случай те биха заплатили по-малки суми за държавни такси и биха спестили време за посещение на сградите на съдилищата. При по-масовото използване на електронното връчване пък съществено ще се ускорят сроковете за разглеждане на делата, тъй като връчванията ще се извършват още в деня на изпращане на книжата.

-  Има ли възможност държавата да компенсира евентуално по-ниските приходи в бюджета на Темида?

-  Въвеждането на по-ниска такса при подаване на граждански искове няма да наложи промяна в бюджета на съдебната власт, тъй като по този начин ще се намалят някои разходи. Например, необходимостта от ангажиране на допълнителни съдебни служители, което е свързано със спестяване на разходи, включително касаещи трудови възнаграждения, към закупуване и поддържане на техника за сканиране на постъпващите в хартиен вариант документи.

- От март до сега държавата е в безпрецедентна ситуация. Как се отразява тя на дейността на Министерството на правосъдието?
- Епидемията COVID-19 е световен проблем. Тя променя светогледа не само персонално на всеки от нас, но и дневния ред на всяко демократично управление. Една от важните стъпки е електронното управление и българското правителство приоритетно да следи графика за набелязаните мерки в тази насока. Министерството на правосъдието полага усилия да отговори на очакванията на гражданите за въвеждане на нови електронни услуги. Давам за пример услуга, която въведохме преди две седмици. Вече е възможно да заявите и получите електронно свидетелство за съдимост през мобилния си телефон, чрез облачен квалифициран електронен подпис. Ако сте неосъждан български гражданин, без значение къде живеете и имате необходимата регистрация, може да заявите и получите през мобилния си телефон свидетелство за съдимост на български и на английски език, което да ви послужи пред всяка държавна институция, частна организация или дружество у нас или в чужбина. Въведохме и опция за скъсяване на сроковете по изчакване на реда за подаване на молби и провеждане на интервюта за промяна на гражданство, чрез осигуряване на допълнителни часове в автоматизираната информационна система на дирекция „Българско гражданство“.  От промяната в графика в периода 1 - 31 октомври т.г. се ползваха кандидатите, които вече имат потвърдена електронна резервация за записан ден и час, така че да могат да влязат в системата и да изберат по-близка дата или да запазят настоящата си резервация. В условията на пандемия успяхме да приключим успешно няколко проекта, част от въвеждането на електронното правосъдие у нас. От няколко месеца работи системата за видеоконферентна връзка в 20 съдебни палати в страната, в които са разположени общо 56 съдилища, както и в шест от местата за лишаване от свобода. От края на юли е в експлоатация и Централизираният електронен портал за медиация. Процедура с бъдеще, към която се очаква все повече хора да се насочват за бързо и ефективно разрешаване на спорове извън съдебен ред. Предстои да довършим още няколко важни за гражданите и бизнеса проекти, по които се работи активно. Един от тях е въвеждането на „Единна входна точка“ към Агенцията по вписванията за подаване на годишните финансови отчети и годишните доклади за дейността на юридическите и физическите лица. С „Единна входна точка“ ще се осигури интеграция на информационните системи и комплексно използване на данните от Националния статистически институт, Националната агенция за приходите и Агенцията по вписванията. Така заявителите ще се разтоварят от задължението да подават отчетите си на три различни места. Приетите от Народното събрание законови промени предвиждат от началото на 2022 г. отчетите да се подават по електронен път и без държавна такса.
- Минаха срещите с представители на Венецианската комисия. Какво докладвахте от Министерството на правосъдието? Какво ви питаха?
- Разговорите с докладчиците от Венецианската комисия се проведоха във връзка с отправеното от председателя на Народното събрание г-жа Караянчева искане за предоставяне на експертна помощ по проекта за нова конституция, представен от ПП ГЕРБ през август т.г. Обсъдихме предлаганите промени, с които да бъдат гарантирани стандартите за независимост на съдебната власт. Съществено важно е да продължим реформите в страната на базата на становищата на Венецианската комисия и ГРЕКО и съобразявайки се с препоръки от Европейската комисия. Българската страна цени високо кратките срокове, в които Венецианската комисия се отзова на нашата молба. Бих искала да изразя удовлетворение от дългогодишното конструктивно сътрудничество, което винаги е било от полза за нашите усилия за реформиране на институциите ни в съответствие с международните демократични стандарти и принципите на правовата държава. Очакваме да получим официалното становище и да продължим пълноценното сътрудничество във връзка с гарантиране на върховенството на правото и на независимостта на магистратите в България.
- След първия общоевропейски доклад за върховенството на закона какви са начертаните планове?
- На 4 ноември т.г. Министерският съвет прие План за изпълнение в изпълнение констатациите в доклада на Европейската комисия за върховенство на правото, оповестен на 30 септември т.г. Мерките в него са предложени от компетентните институции от изпълнителната, съдебната власт и независимите органи. Те са оповестени на портала за публични консултации и при наличие на коментари или предложения от гражданите или други заинтересовани лица, да може да бъде допълван или актуализиран. В стълб „Правосъдна система“ се предвиждат мерки във връзка с приключване на законодателната реформа по отношение фигурата на главния прокурор, неговата отчетност и наказателна отговорност, съобразно становището на Венецианската комисия и действащата конституционна рамка, подобряване работата и независимостта на Инспектората към Висшия съдебен съвет, преустановяване на публичния достъп до подадените вече декларации от магистрати за членство в професионални организации, подобряване на достъпа до правосъдие и други. По отношение на борбата с корупцията се предвиждат мерки за повишаване ефективността на разследванията на корупционни престъпления и постигане на окончателни присъди в тази област. Въпросите относно свобода на медиите ще бъдат включени като приоритети в област „Медийна среда“ в Националната програма за развитие България 2030. Ще бъдат поставени на обществено обсъждане въпросите, свързани със защитата на журналистите от посегателства, засилване на прозрачността относно разпределението на държавната реклама, както и концентрацията на медийна собственост. Предвидено е и увеличение на ресурсите и капацитета на СЕМ. Предвижда се и въвеждане на изискване за предварителна оценка на въздействие за проектите на подзаконови актове на министри, които имат икономическо, социално или екологично въздействие, както и увеличаване на ресурсите на КЗД и омбудсмана.


Визитка:

Десислава Ахладова започва кариерата си като младши съдия в Окръжен съд-Перник през 1999 г. От 2000 г. последователно е районен съдия, заместник-административен ръководител и председател на Районен съд – Перник. От 22.05.2017 г. е избрана за административен ръководител на Административен съд –Перник.

От 2017 г. до 2020 г. е заместник-министър на правосъдието.

На 3 септември 2020 г. тя беше избрана за министър на правосъдието от 44-ото Народно събрание.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.