Министър Петкова поиска по-дълъг срок за обжалване на сметките (ОБЗОР)

Министър Петкова поиска по-дълъг срок за обжалване на сметките (ОБЗОР)

Планират промяна на вида на фактурите за парното в София

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова обяви, че ще поиска удължаване на срока за обжалване на изравнителните сметки от топлинните счетоводители до 30 септември. Това каза тя на изслушването, проведено в сряда в в ресорната комисия на парламента на дружествата свързани с ретрактивното връщане на суми, заради по евтиния газ.

Петкова поясни, че


ще поиска това от Асоциацията на топлинните счетоводители.


Тя информира още, че в министерството на енергетиката досега са получени 165 жалби, като основно те са от абонати на „Топлофикация - София“ и на топлинните счетоводители. Министърът уточни, че немалко абонати са получили изравнителните си сметки след указания срок 31 юли и това ги е затруднило да подадат жалбата си до края на август.

Председателят на енергийната комисия в НС Валентин Николов цитира пример с абонат, плащащ на равни вноски е получил двойна сметка. Той подчерта, че фактурите трябва да са по-ясни за потребителите.

На изслушването омбудсманът Диана Ковачева също поиска


фактурите на столичното парно да станат по-разбираеми


Тя припомни проблемът, че има разминаване между изчислените суми от топлинните счетоводители във връзка с ретроактивното поевтиняване и записаното като годишно изравняване в юлските фактури на абонатите на столичната топлофикация.

Във тази връзка с „Монитор“ попита председателя на Асоциацията на на топлофикационните дружества Кремен Георгиев дали няма да е удачно да се направят за всички фирми от сектора унифицирани и ясни фактури, той отговори, че това е трудно осъществимо. „Звучи логично, но има малки разлики в начина на работа на топлофикациите. Колкото и да е унифицирана, тя пак ще бъде сложна“, смята браншовикът. По време на изслушването в ресорната комисия той уточни, че във всички фактури на топлофикационните дружества информацията е идентична.

Шефът на КЕВР Иван Иванов уточни, че


до края на август са получени 140 жалби, като 111 са срещу столичното дружество,


а за 4 други топлофикации има по една. По думите му, регулаторът може единствено да проверява дали топлофикациите са изпълнили законовите изисквания на процедурата за връщането на парите със задна дата. Иванов добави, че резултатите от започналата на 1 септември проверка на топлофикациите трябва да бъде завършена преди края на октомври.

Александър Александров, изпълнителен директор на столичното дружество каза, че до стотинка сумите, определени за ретроактивното приспадне ще отидат при потребителите. Той съобщи и за намерението на Топлофикация София да опрости вида на фактурите, които изпращат на абонатите. На въпрос на „Монитор“


дали ще има 3% отстъпка за редовните платци


за юнските първоначално нулеви фактури, начислени обаче след това към юлската, Александров каза, че нямало клиенти, на които да е начислена допълнителна юнска сметка. По думите му, имало ретроактивно приспадане и възстановяване още през юни.

Попитан за дълговете на столичното парно към „Булгаргаз“ той уточни, че те са в размер на 119 млн. лв. и добави, че в началото на годината са били 200 милиона. Той добави, че дружеството обслужва и борчовете си по цесията към Българския енергиен холдинг (БЕХ), която по отчета към края на миналата година надхвърляше 594 млн. лв.

Изпълнителният директор на „Булгаргаз“ Николай Павлов поясни, че просрочените борчове на столичната топлофикация за доставки на синьо гориво са за 111 млн. лв. Другият голям длъжник е топлофикационното дружество в Плевен, но там сумите са разсрочени. Той припомни, че във връзка с поевтиняването на цената синьото гориво със задна дата „Булгаргаз“ е възстановил на своите клиенти 199,6 милиона. Има само двама клиенти, които не са подписали споразумение с държавното дружество. „С единия в момента се водят преговори, тъй като той има задължения към „Булгаргаз“, поясни Павлов.

По времена изслушването енергийният министър Теменужка Петкова поясни още, че разходите на големите енергийни дружества нарастват заради по-скъпите парникови квоти и инвестициите, които правят за дейността си. Тя припомни, че от 5 август миналата година до края на същия месец 2020 г. от намаляването на цената на природния газ, по споразумението сключено с „Газпромекспорт“ под натиска на Еврокомисията, на българската икономика са спестени 324 млн. лв.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.