Министерството на културата преговаря за сградата на Нотариата

Министерството на културата преговаря за сградата на Нотариата

България вече няма да плаща, за да показва историческото си наследство навън

Министерството на културата преговаря със Столична община за сградата на Софийския нотариат, тънеща в разруха от години, където да настани Националния институт за недвижимо културно наследство. Това обяви министърът на културата проф. Велислав Минеков на брифинг вчера, на който представи и новия директор на НИНКН арх. Петър Петров.

Дълго време институтът нямаше титулярен шеф, а дейността му бе, меко казано,незадоволителна поради липсата на подходящо пространство, разпръскването на специалистите и т.н. Минеков обеща отварянето на „нова страница“ по отношение на НИНКН. „Този институт страдаше по отношение на своето състояние, по отношение на многобройните специалисти, които бяха там, по отношение на своя сграден фонд и невъзможност за работа“, обясни той. Министърът каза, че ще бъде възстановена и сградата на бул. „Дондуков“, където в близко минало се помещаваше институтът, за да може да се намери

достатъчно място и за огромния му архив

Арх. Петър Петров обяви своите начални приоритети, като изтъкна колко важно е недвижимото културно наследство за страната, тъй като обхваща няколко хилядолетия време, цялата й територия и засяга много хора – собственици, ползватели и т.н. Институтът ще отговори на очакванията на обществеността по най-важните и в момента проблемни моменти от неговата дейност, на първо място – забавянето на преписките по съгласуване на внесените искания за намеси по сгради и други обекти със статут на културни ценности, каза той. На второ място, според него, е предприемането на адекватни мерки за опазване на наследството, като се възвърне доверието на обществото към работата на НИНКН чрез прозрачност в действията, възстановяване на диалога с научната общност и утвърждаване на експертност, която не се влияе от външни фактори. На трето място трябва да се въведат промени в Закона за културното наследство, без каквито първите два приоритета биха били неосъществими, посочи арх. Петров.

Като важна стъпка към така наложителните промени той определи

актуализацията на списъците на обектите от недвижимото културно наследство

и дигитализацията на архива. „Мисията е трудна, но не и невъзможна“, подчерта Петров. Минеков впоследствие допълни, че досега актуализацията е била затруднявана, макар че добри предложения не са липсвали. По думите му, преди около 10 години МК е получило предложение за 6 млн. лева, с които да се осъществи дигитализация, но то било отклонено.

Сред въпросите, на които министър Минеков се спря, бе българската изложба на тракийските съкровища в Лувъра през 2015 г., за която е било разкрито нецелесъобразно изразходване на средства. Той даде примери от миналото, вкл. за подобна българска експозиция в природонаучния музей „Смитсониън“ във Вашингтон през 80-те, която е донесла 5 млн. долара на страната ни. Подобно е било положението с наши изложби в Германия, Великобритания, Япония и др. „За първи път през 2015 г. плащаме 700 000 лева, за да покажем културното си наследство. Няма да разреша излагане по този начин“, коментира Минеков, изтъквайки, че има и предложения за достоен музеен обмен.

Няколко държави, сред които Великобритания, Германия, Норвегия, са изразили готовност да върнат попаднали по различни пътища у тях артефакти от нашето културно наследство, отбеляза още той.

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.