С пециално селектирана колекция от близо 100 скъпоценни и декоративни камъни от фонда на Националния музей “Земята и хората” е представена в галерия „Тунела” на културен център „Двореца“ в Балчик. Изложбата е под надслов „Съкровищата на Земята”.
Специално селектирана колекция от близо 100 скъпоценни и декоративни камъни от фонда на Националния музей “Земята и хората” е представена в галерия „Тунела” на културен център „Двореца“ в Балчик. Изложбата е под надслов „Съкровищата на Земята”.
На откриването присъстваха директорът на музея „Земята и хората” Чавдар Начев, кураторът на изложбата Живка Янакиева и директорът на Националния исторически музей доц. д-р Бони Петрунова, чийто артефакт – нефритена катарама, открит на нос Калиакра, за първи път се показва.
„Тук са показани едни от най-хубавите експонати от постоянната експозиция на музея „Земята и хората”, каза директорът му Чавдар Начев. Сред тях са диамант от ЮАР, рубин и сапфир от Русия, изключително ценният и скъп минерал диаспор. „До момента имаме 43 пътуващи изложби от този вид. За втори път обаче в историята на музея ние вадим експонати от постоянния фонд. В момента вие виждате 50 от тях”, подчерта Чавдар Начев. „Скъпоценните камъни са аристократите на минералното царство. Сред показаните камъни изключително интересни са аметистите – от Уругвай, могат да се видят превъзходни топазови кристали от находище в Украйна, което е изчерпано. Това е световно културно наследство, което е унищожено в резултат на стопанската дейност на хората. Ние съхраняваме доста такива фрагменти от природата. Особен интерес представлява темата „Природно изкуство” – природни пластики, при които скулпторът е Господ, а не човекът”, каза още г-н Начев.
Сред експонатите може да се види изключително ценният минерал диаспор, открит в Турция. Той притежава качеството да променя цвета си и при осветяване с лампа блести в ярко розово, оранжево или малиново. Именно турският район Мугла е бил единственият източник за добив на минерала. Показаният в изложбата образец тежи 880 грама, има отлични ювелирни качества и според оценки на специалисти е много скъп и постоянно повишава цената си. В момента е оценен на 1 млн. щатски долара.
В експозицията от екзотични скъпоценни камъни могат да се видят много рядко срещания минерал като скаполит, чиято стойност може да се доближи до тази на диамантите, а от декоративните камъни са подбрани минерали, известни с красивия си цвят и рисунък, използвани за изработката на различни бижута и изделия – малахит, лазурит, родонит, тюркоаз, нефрит, кехлибар и уникалния чароит, минерал който е намерен на едно единствено място в света - до река Чара в Иркутск, Русия. Интерес предизвикват още аметист от Уругвай, топази от Украйна, редки природни пластики, като например самородна мед, турмалин от Афганистан и др.
Особен акцент в експозицията е нефритената катарама, открита от екипа на доц. д-р Бони Петрунова при археологическите разкопки на некропол от XIV век на нос Калиакра миналата година. Катарамата вече е изследвана в „Земята и хората” с научни методи и се предполага, че идва от Китай. Подобен артефакт никога не е намиран по българските земи. Нефритени артефакти е имало по българските земи още в 7 век – във Врачанско, долината на Струма, София, Слатина, Варна. Изключително интересно е да се докаже откъде е произходът. „Може би ще излезе, че тези връзки между Варненската цивилизация и Китай са доста стари. Но, това са неща, които предстои тепърва да се изучават”, каза Чавдар Начев.
„Нефритената тока е една украса за колани, която се нанизва на колана и на нея се закачва лична вещ на воина. Подобни неща не са намирани никога в българските земи от този период – Средновековието. Изследванията показаха, че всичко това е изработка в Китай. Остана да разберем и как тази катарама се е придвилижа към Калиакра, столицата на Добруджанското деспотство”, каза доц. д-р Бони Петрунова.
Най-вероятно катарамата е подарена на владетеля на Добруджанското деспотство, тъй като то е поддържало връзки със Златната орда и монголите на китайската династия Юан. А защо в тази сграда? Още повече, че точно тук е открита и голяма монетна находка, благодарение на което е определена границата – 1404 г., когато влашкият владетел Мирчо Стари, който цял живот си е мечтаел да превземе Добруджанското деспотство, е пристигнал и е опожарил сградата. Покривът се е срутил и е затрупал артефактите – тоест, това е било изпозвано като хранилище, където където са се съхранявали ценностите на владетелите на деспотството, обясни доц. д-р Петрунова и добави, че и това лято ще продължат разкопките на нос Калиакра.
Монитор
