Минчо Коралски пред

Минчо Коралски пред "МОНИТОР": Над 770 000 души с над 50% увреждане, 82 000 от тях са деца

Много често хората не представят ТЕЛК решенията си, защото се страхуват от уволнение

  • Основният проблем е, че ги вписват като нетрудоспособни хора, а това въобще не отговаря на истината
  • Квотният принцип позволи между 10-20 хил. човека с увреждания да започнат работа
  • Без създаването на Държавната агенция за хората с увреждания няма да се получи синергията между отделните министерства и институции
  • Ние сме държава с много болно население

- Г-н Коралски, какъв е броят на хората с увреждания в страната?

- Броят на хората само с над 50% увреждане е над 770 хил., от които 82 хил. са деца.

- Какъв е процентът на безработните сред тях?

- За съжаление, се запазва въпреки въведения квотен принцип. Основният проблем се състои в това, че в решенията на ТЕЛК е записано, че това са нетрудоспособни хора, което въобще не отговаря на истината. В случая става въпрос за степен на увреждане, което не означава нетрудоспособност. Винаги давам пример със себе си. В моето решение пише, че съм 100% нетрудоспособен, но това не ми пречи да работя и да се чувствам удовлетворен от работата си. Имайте предвид, че хора с диабет или хората с онкозаболявания, дори и да се излекуват успешно, остават с около 75% нетрудоспособност, но това въобще не означава, че те са неспособни да работят. Много от тях по същество осъществяват своите трудови функции, но много често не представят ТЕЛК решенията си, защото се страхуват да не бъдат уволнени от работа.

- Защо това според вас е така? Защо работодател би съкратил служител, който добре си върши работата само защото по документ се води нетрудоспособен?

- Не става въпрос тук за уволнение, а всъщност за това, че работодателите избягват да наемат хора с увреждания. Никой работодател не наема „неработоспособни“ хора. Едва след като все пак те започнат работа си проличава, че няма никакъв проблем. Когато въведохме квотния принцип, много работодатели, тъй като от тях се изискваше да наемат хора с увреждания, казаха, че всички тези, които имат решения за ТЕЛК, могат да ги представят. И така на практика една голяма част от работодателите запълниха квотите, като легализираха хората с увреждания, които и до този момент са работили за тях, но просто не са показвали решенията си.

- Голяма част от работодателите предпочитат да заплатят местата за квотен принцип и да не приемат хора. Продължава ли тенденцията и защо?

- Това все още се среща. Основният проблем е, че работодателите заради насаденото мнение в обществото, че това са нетрудоспособни хора, въобще на проявяват желание да се срещнат с тях. В моята агенция имам директор, който е на инвалидна количка, счетоводители, които са с висока степен на увреждане, и други колеги, но това по никакъв начин не се отразява на качеството на работата ни. Така или иначе това ние можем да го преодолеем, защото сме такава агенция, но при работодателите все още присъства стигмата. Преди 2-3 години имаше решение да се направи методика за оценка на работоспособността на хората с увреждания, която извън ТЕЛК да покаже какво може даден човек с увреждания. За съжаление, беше спряна тогава, но се надявам отново да бъде поставена на дневен ред. Имайки тази оценка, бихме могли да постигнем това, което вече в други страни е постигнато, а именно около 40-50% от хората с увреждания да могат да започнат работа на отворения пазар на труда.

- Защо всъщност е спряна методиката?

- Откровено казано аз не видях някакво основание за спирането й. Тогава Валери Симеонов беше зам. министър-председател и след една среща, в която участваше и водещият зам.-министър Султанка Петрова, сякаш Симеонов остана с чувството, че някой през него се опитва да вкара методиката, въпреки че идеята за нея беше обсъждана с национално представителните организации, бяха и привлечени доста експерти, но по някаква политическа целесъобразност, която аз не разбирам, я прекратиха.

- Какво се промени с въвеждането на задължителния квотен принцип за наемане на хора с увреждания? Има ли работодатели, които предпочитат да не откриват такива места? Запазва ли се тенденцията на тези хора да се гледа като на второ качество?

- В крайна сметка квотният принцип позволи между 10-20 хил. човека с увреждания да започнат работа, но вече казах какъв е общият брой на хората с над 50%, т.е. това е един много малък процент от тях, които на практика са се включили на пазара на труда. Още повече че често става въпрос за много квалифицирани работници, за които бизнесът общо взето сега твърди, че му липсват на пазара на труда. Предполагам, че не е добре представена системата за това как да се презентират качествата на хората с увреждания. Според мен трябва една по-активна презентация от службите по заетостта, които да посочат на работодателя какви са качествата и възможностите на тези хора, а не просто да предоставят една регистрация, от която работодателят се чуди кой човек с намалена трудоспособност да наеме на работа. Така че има редица неща, които би следвало да бъдат променени в цялостната визия за наемане на хора с увреждания. И от тази гледна точка аз много се надявам да бъде създадена Държавната агенция за хората с увреждания. Така ние ще можем директно да поставим проблемите, които трябва да се разрешат, за да може хората да намерят своето полагащо се място на пазара на труда.

- Как се движат нещата с превръщането на АХУ в Държавна агенция за хората с увреждания?

- На практика още от 2018 г. имаше решение АХУ да стане Държавна агенция за хората с увреждания, но именно заради пандемията и заради политическите турбуленции година след година се отлага това решение, което е заложено в Закона за хората с увреждания. Аз мисля, че без създаването на Държавната агенция няма да се получи онази синергия между отделните министерства и институции, тъй като политиката за хората с увреждания е хоризонтална политика. Всеки има собствено виждане за нещата, докато постигането на резултати означава съчетаването на работата понякога на няколко ведомствени институции. За пример мога да дам това, че МОН трябва да подготви хората с увреждания за определени професии, след това да ги промотира на работодателите, впоследствие да бъде осигурено назначаването им на работа. Това обаче е свързано и с достъпна среда, както виждате няма едно действие, което да реши този въпрос и затова в Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН е казано, че именно координацията е тази, която гарантира успешното реализиране на правата на тези хора. Не случайно в чл. 33 е посочено, че всяка държава трябва да изгради едно такова координационно звено, което ние чисто юридически го реализирахме с това, че се създава Държавната агенция, но се отлага от години в година нейното стартиране, което значи, че отлагаме същинската работа по реализирането на правата на хората, които са заложени в тази конвенция. Сега имат намерение да се отложи за 2023 г., защото не можа да се състави правителство. Това не говори добре за желанието на политиците да се заемат с решаването на проблемите на тези хора, които така или иначе чуваме, че са в основата на тяхното желание като политика.

- Има ли какво още да се желае по отношение на достъпността?

- Има, разбира се, и то много, защото в крайна сметка достъпната среда не е нещо, което трябва да се реши от един орган. Това е ангажимент на всяка една община, защото е в самите населени места. Би следвало всяка една община, при условие че се харчат толкова пари за благоустройство и всичко останало, да вложат достатъчно средства, за да осигурят онези стандарти, които така или иначе съществуват, за достъп на хората, както за местата за развлечение, така и за достъп до администрацията и за всичко онова, което отдавна е направено в другите страни. Ние обаче непрекъснато отлагаме решението на тези проблеми или ги решаваме с бавни крачки. Мобилността сама по себе си също е изключително важна, доколкото човек да има възможността да се придвижи до вечерното заведение, до съответната администрация, до учебното заведение. Представете си каква реализация вие можете да имате, ако няма как да излезете от вкъщи и за всяко нещо да ви е нужен непременно придружител, за да преодолявате архитектурните препятствия.

- Какво е мнението ви за скандала с фалшивите решения за ТЕЛК и как това всъщност се отразява на хората, които са с такова решение?

- След подобни акции в обществото остава впечатление, че за да станеш човек с увреждания, е необходимо просто да дадеш на една комисия пари и тя, след като е получила съответния подкуп, да ти даде статус на човек с увреждане. Истината е, че още преди 2-3 години се постави въпросът как да се избегнат всички недоразумения. За да може да се контролира процесът, е необходимо да се свържат информационните системи на НЗОК, да се въведе прословутото електронно здравно досие, за да може да се проследи процесът на развитие на болестта и на базата на тази картина да се прецени дали човекът е с увреждания или не. Много малко хора знаят всъщност, че ТЕЛК не осъществява прегледи и не се произнася, след като сама е установила различни фактори, свързани със здравословното състояние на човека. Всъщност комисията работи с документи, които се издават от различни институции и когато се представи един фалшив документ в досието, комисията просто казва на база представеното, че това е човек с увреждания. Проблемът не е в комисията, а в лаборатория или в някой недобросъвестен лекар, издал документа. Това обаче не може да се проследи, тъй като липсва тази информационна връзка. Това е по-скоро въпрос на политическо решение, за да може да освободим хората с увреждания от неприятното усещане, че когато заявят своите права, срещат едно пренебрежително отношение от сорта на знаем ви вас с фалшивите телкове. Това е страшното, защото ние сме държава с много болно население. Сега обясняваме, че имаме висок брой починали от COVID, а хората са с тежки заболявания и без вируса. Не можем да приемем, че тези тежки заболявания, по които сме водещи в Европа, могат да доведат до инвалидизация и непременно трябва да подкупиш телкова комисия, за да станеш инвалид. Подобно внушение е недопустимо.

- Какво развитие имат 7-те програми, предвидени за тази година? Всички ли са стартирали или има и такива, които заради пандемията не са?

- Абсолютно всички стартираха. В момента приключва трета сесия за проекти към агенцията. Пандемията по никакъв начин не се отрази на работата ни, напротив, чрез нашите програми за самостоятелна стопанска дейност голяма част от предприятията, а и отделни хора, успяха да реализират своите идеи и на практика да се включат активно на пазара на труда. В това отношение АХУ изпълни на 100% ангажиментите, които й бяха възложени с бюджета за тази година.

- Политиката и липсата на правителство бавят ли социалните политики и помощи за хората в нужда в момента?

- Що се касае за нашата дейност - не, защото тя е законово регламентирана. Това, което касае агенцията, по никакъв начин не се отразява на нейната традиционна дейност. Но това, че не можем да направим следващата стъпка към създаването на Държавната агенция, е нещото, което не ни позволява да изнесем политиката за хората с увреждания на едно ниво, което би ни поставило сред лидиращите страни в тази област, тъй като това е последното звено, което липсва в системата за формиране на политиката за тези хора. Ние направихме мониторинговия механизъм, където са и омбудсманът, неправителствените организации и КЗД. Направихме националния съвет за хората с увреждания и единствено координиращият орган все още ни пречи да кажем, че в пълнота сме реализирали конвенцията и сме дали онзи механизъм, чрез който държавата може да влияе реално върху политиките, касаещи отделния човек.

ВИЗИТКА:

- Минчо Коралски завършва право в Софийския университет

- Работил е като финансов ревизор, специалист и главен специалист в Държавното обществено осигуряване

- Бил е председател на ДОО и заместник-председател на Комитета по труда и социалната политика

- След 1990 г. е заместник-министър на труда и социалните грижи първо в правителството на Димитър Попов, след това в правителството на Филип Димитров

- От 1992 до 1994 г. е главен експерт и секретар на Съюза за стопанска инициатива на гражданите

- Член е на Бюрото на Международна организация за социално осигуряване

- Избран е за народен представител в 37-ото народно събрание и за министър на труда и социалните грижи в правителството на Жан Виденов

- Той е в основата за създаването на Национален осигурителен институт (НОИ)

- От 3 януари 2006 г. до момента е изпълнителен директор на Агенцията за хората с увреждания

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.