Минчо Коралски: Хората с увреждания са в непрекъснат локдаун

Минчо Коралски: Хората с увреждания са в непрекъснат локдаун

  • Все още има знак на равенство между дефицит и работоспособност
  • Заради квотния принцип извадиха телковите решения на светло
  • В частните фондове няма гарантирани минимуми и пенсията не нараства

- Г-н Коралски, от началото на тази година трябваше да сте Държавна агенция за хората с увреждания, какво се случи?

- Все още не сме държавна агенция, това се отложи за 2022 г. заради пандемията от коронавирус. Трябваше да се провеждат интервюта, да се изгражда нова структура, а поради епидемичните мерки и частичните локдауни това нямаше как да се случи. Затова беше направена и промяната в Закона за хората с увреждания.

По време на затварянето заради коронавируса обаче цялата нация разбра как изглежда животът на хората с увреждания. На практика хората с увреждания цял живот не могат да стигнат до ресторант, до магазин, да излязат свободно, а здравите за няколко месеца на такъв живот започнаха да се бунтуват. Хората с увреждания са в непрекъснат „локдаун“ и липса на социални контакти.

- Колко и какви програми сте предвидили за тази година ?

- Нашата работа си тече както досега, както всяка година, така и тази стартирахме нашите програми, които са 7 на брой. За тях имаме финансиране от близо 4 млн. лв.

- Акцент ли са програмите за достъпна среда?

- Да, но освен достъпна среда има и други важни програми като подпомагане на самостоятелна дейност, подпомагане на специализираните предприятия, както и кооперации с инвестиционни проекти. Новата форма за подпомагане - защитена заетост за хората с множество увреждания също е ключова програма за хората с увреждания. Ние сме най-малката Агенция на територията на страната, работим 26 човека, а покриваме огромен контингент от хора и се стараем да сме максимално полезни за всички, именно за това и правим онлайн информационни дни, за да успяваме да информираме възможно повече хора.

- Колко са хората с увреждания у нас?

- Над 700 000 хиляди са общо. По данни на НОИ отделно са хората с ТЕЛК. Има и много, които не са минали през ТЕЛК, но това не значи, че нямат увреждане. Задачата на нашата агенция е именно да извади на светло проблемите на хората с увреждания и да се прави политика, която да бъде полезна във всеки един момент, а не да се действа на парче.

- Министър Сачева обяви 9 млн. лв. за проекти и програми за заетост на хората с увреждания и около 3 млн. лева за достъпна среда за хората с увреждания, ще покрият ли нуждите на хората с увреждания?

- Финансиране има и то е достатъчно. Всички наши програми са еднакво необходими. Важно е да ги направим по-достъпни и ясни за хората, така че повече хора да се възползват от тях.

- Как?

- На нашия сайт публикуваме пълна информация и изисквания по всяка програма, освен това провеждаме видеоконферентни срещи със заинтересованите лица, а при нужда даваме и допълнителна информация и помощ на хората.

- Малко над 30% са работещите хора с увреждания от общо около 460 000 лица с трайни увреждания, защо все още процентът е нисък, какво трябва да се промени?

- Ниският процент на работещите се дължи на факта, че все още на хората с увреждания се гледа като на неработоспособни хора, все още има знак на равенство между дефицит и работоспособност. Докато това не се промени, няма да се промени и процентът на работещите хора с увреждания. Опитваме се да докажем, че човек въпреки някои дефицити може да работи и да бъде пълноценен. Освен това е важно да се знае, че някои дефицити могат да бъдат напълно компенсирани. На моето ТЕЛК решение пише 100% инвалид, но това не означава, че аз 100% не мога да си върша работата. В същото положение като мен са стотици хиляди души.

- Имат ли притеснения работодателите, че хората с увреждания не са пълноценни служители?

- Работодателите мислят, че дори човек с 50% нетрудоспособност не може да бъде полезен. Всъщност обаче 50% неработоспособност по ТЕЛК означава, че човек може да върши почти всичко при определени условия и те не са невъзможни. Ние сме разработили една Национална програма за хората с увреждания, която подпомага работодателите както да адаптират работни места, така и да създават работни места и да осигуряват достъп до тях, включително и да обучават хората, които наемат. Важно е работодателите да са заинтересовани, а политиката за това ние я имаме. Пари за това има, но инициативата е на работодателите. Важно е, при положение че има недостиг на квалифицирана работна ръка, да се помисли, че не бива да се пренебрегват хората с увреждания, защото голяма част от тях са висококвалифицирани.

- Малките или големите фирми са по-склонни да наемат хора с увреждания и да адаптират място?

- Проблемът не е в адаптирането на място, такова се изисква за хора с двигателни или сензорни проблеми, това обаче са една малка част от хората с увреждания. По-голямата част са хората с физиологически увреждания, например една жена с рак на гърдата също се води с уреждане, но това на практика не й пречи да си изпълнява служебните задължения абсолютно пълноценно. Има редица заболявания, които водят до инвалидност - диабет, дискови хернии и др., но тази инвалидност не означава, че влошава техния капацитет и потенциал за работа.

- Какво се промени с въвеждането на задължителен квотен принцип за наемане на хора с увреждане?

- Много работодатели се заинтересоваха колко от служителите имат ТЕЛК решения, но не са ги обявили. И на практика хората си извадиха телковите решения на светло и на практика голяма част от квотите се запълниха с хора, които така или иначе работят в предприятието, но са се страхували да дадат ТЕЛК, за да не бъдат уволнени като неработоспособни.

- Има ли още какво да се желае по отношение на достъпността?

- Това е необятна тема, по която има да се работи много. Тази достъпна среда не е само за хората с увреждания, тя е и за майките с колички, за възрастните хора, достъпната среда е важна за всички. Достъпната среда решава проблемите на здравите хора, а покрай тях и на хората с увреждания. Това е въпрос на качество на живот. Пример са новите трамваи и автобуси, те са удобни за всички хора и не ги затруднява, а освен това са пригодени и за хората с увреждания. Достъпната среда означава мобилност, мобилността означава живот.

- Социалните предприятия бяха ангажирани в борбата с COVID от самото начало, продължава ли тяхната ангажираност?

- Да, тяхната ангажираност продължава и към момента. Всички специализирани предприятия работят, тъй като изработването на маски и специализирани облекла даде възможност да се проявят и да получат реализация на продукцията си. На този етап тези предприятия нямат проблеми.

- Няма как да не ви попитам и за проблемите на бъдещите пенсионери с втора пенсия? Вие като бивш министър на труда и социалната политика какво мислите за приетите промени?

- Прие се, че пенсионните фондове трябва да върнат толкова пари, колкото човекът е вкарал като номинал в съответния фонд. За 20 г. тези пари, дори при 1% лихва, сумата трябва да нарасне, а на практика фондовете какво правят - ако си внесъл 20 000 лева, ти дават точно толкова, като обяснението е, че инфлацията е намалила уж парите. На практика ти губиш, а фондовете печелят, защото те са обезпечили печалбата си. Тяхната печалба не се формира от доходността на акциите, а се формира от такси за обслужване и разни други наложени от дружествата такси и комисиони. На запад има такива фондове, но те се конкурират, а у нас се въведoха със закон, като единствените печеливши са пенсионните дружества.

- Има ли рискове за хората от това да бъдат ощетени?

- За разлика от банките в частните пенсионни фондове няма гарантирани минимуми. Друг проблем обаче си остава това, че пенсията от първия стълб се увеличава, а тази от втория - не, на практика, ако е изчислено, че ще получаваш 50 лв. като втора пенсия, то тя си остава толкова, без да мърда. Все още прекалено много неща не са решени и много остават проблемите, които се прехвърлят на осигурените лица

- Какво бихте посъветвали хората - в НОИ ли да прехвърлят парите си, или в частен фонд, защо?

- За себе си смятам, че най-добре е втората пенсия да бъде в НОИ. „За втория стълб мога да кажа, че приказката - парите са ваши, не е вярна, защото парите са наши, но друг си играе с тях.“ Един човек, който беше шеф на социалното осигуряване на Щатите, казваше: „Не правете тези частни фондове, защото това означава да си изхвърлите парите в позлатени кошчета за боклук.“


ВИЗИТКА:

- Минчо Коралски завършва право в Софийския университет

- Работил е като финансов ревизор, специалист и главен специалист в Държавно обществено осигуряване.

- Бил е председател на ДОО и заместник-председател на Комитета по труда и социалната дейност

- След 1990 г. е заместник-министър на труда и социалните грижи първо в правителството на Димитър Попов, след това в правителството на Филип Димитров

- От 1992 до 1994 г. е главен експерт и секретар на Съюза за стопанска инициатива на гражданите

- Член е на Бюрото на Международната федерация по социално осигуряване

- Избран е за народен представител в 37-ото народно събрание и зам.-министър на труда и социалните грижи в правителството на Жан Виденов

- От 3 януари 2006 г. до момента е изпълнителен директор на Агенцията за хората с увреждания

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.