Когато става въпрос за отпускане на средства по Националната програма, ние осъществяваме контрол, казва в интервю за "Монитор" директорът на Агенцията за хората с увреждания

- Г-н Коралски, след изтичане на срока за кандидатстване и проекти по Националната програма за заетост, какво показват резултатите?Усвоени ли са парите, отпуснати по програмата?

- Националната програма стартира много късно - през август, поради което успяха да кандидатстват 24 предприятия и всички те бяха финансирани с около 450 хиляди лева. Това е нова програма и хората нямаха време да реагират, особено като се има предвид, че август е почивен за бизнеса и хората не са толкова активни. Истинския интерес ще успеем да видим следващата година, когато ще стартираме от началото и ще можем да проследим интереса и нагласите на хората, и тогава ще могат да се правят изводи доколко тази програма е полезна и ефективна и интересна за работодателите. Но е факт, че за това кратко време тази програма направи толкова искания, само за месец са кандидатствали 24 и съм сигурен, че през следващата година броят ще нарасне изключително много.

- Има ли неподходящи сектори за работа за хората с увреждания?

- Според мен не би трябвало да има никакви ограничения за хората с увреждания, тъй като уврежданията са толкова, колкото и професиите. Така че на практика всеки човек с увреждане може да се реализира в почти всички отрасли на икономиката.

- Кой следи дали фирмите, получили финансиране, спазват задълженията си към хората с увреждания?

- Когато става въпрос за отпускане на средства по Националната програма, ние осъществяваме контрол, защото е необходимо работодателите да поддържат 3 години тези работни места.

- Какво следва, ако не спазят изискванията?

- Трябва да върнат всички отпуснати пари.

- А ако нает по програмата работник напусне?

- На негово място трябва да бъде нает друг човек с увреждане. Тук става дума за хоризонтална политика, не за политика на една агенция и всяка една структура трябва да носи отговорност.

- Достатъчно ли са промените в Закона за хора с увреждания, има ли какво да се желае?

- Самият закон влезе доста късно в сила, той стартира към средата на годината и това не ми позволява да направя цялостна оценка. Но мисля, че има доста положителни тенденции, свързани със заетостта на хората с увреждания, както и Националната програма за мобилност, която ще осигури достъп на нуждаещите се и дано да успеят да ги извадят от изолацията.

- Това означава ли, че хората с увреждания се социализират трудно и как оценявате тяхната трудоспособност?

- Човек с увреждане не означава неработоспособен човек. Това, че е записано, че е с определен процент на увреждане, не означава, че е неработоспособен. Както аз мога да работя по 8 часа със 100% уж неработоспособност, така и други хора с увреждания могат да работят без проблем. Не бива да поставяме знак за равенство между процент увреждане и неработоспособност. Човекът с увреждане би могъл да е точно толкова работоспособен, колкото и останалите хора. Но и работодатели, и хора с увреждания трябва да използват в пълна степен потенциала си.

- Има ли още какво да се желае по отношение на достъпността?

- Винаги съм защитавал тезата, че достъпната среда не е само за хората с увреждания, има възрастни хора, майки с деца, хора със счупен крак, оперирани и много други, за които е много важно да има такъв тип достъпност на услугите. Това е тяхната социална комуникация, която е и въпрос на оцеляване, така че достъпната среда се изгражда за всички, които имат нужда, макар пък дори и временно. Тя не е само за хората с увреждания.

- Кои проблеми в сектора трябва да се решат спешно?

- Това, което се опитваме да направим, е да променим общественото съзнание. Много се надявам, че догодина, когато станем държавна агенция и започнем да се занимаваме с политиката на правата на хората с увреждане, ще имаме по-широка възможност да алармираме обществото какво е състоянието на ресора. Още в края на годината ще изготвим доклад за оценка на политиките във всички области, които касаят правата на хората. Но е важно обществото да разбере, че човекът с увреждане не е неработоспособен и не е обект на благотворителност и подпомагане. Той е сериозен работен потенциал, който в другите страни отдавна се използва максимално.

-Това означава ли, че ще настоявате за равнопоставеност?

- Точно така, защото никой не е застрахован. Една катастрофа може да преобърне живота ти. Затова е нужно да се осигури постоянна ангажираност, независимо от обстоятелствата. Затова, когато се прави такава политика, тя засяга всички хора пряко или косвено. И не бива да оставяш насаме със себе си и своите проблеми, защото по този начин се изолираш. Затова трябва да се разкрие потенциалът на всеки и да се използва максимално.

- В какъв аспект ще се развива политиката за хората с увреждане и какво предстои най-скоро?

- Надявам се скоро да се появят желаещи за конкурса за създаване на центрове за защитена заетост. Размерът на субсидията е до 300 000 лева. Тя е равно разделена – 50% са за трудови възнаграждения, а останалите са за открити и приспособени места за труд за центрове за заетост на хора с увреждания. За да реализираме тази нова форма на социална подкрепа за хората с множество увреждания, по програмата ще се отпускат средства и за преквалификация, както и за обучение за професионално и служебно развитие. Затова удължихме срока с месец и половина за подаване на предложения, така че очаквам да получим такива в най-скоро време. Предстои през 2020 година Агенцията за хората с увреждания да се превърне в Държавна агенция, така че ни очаква сериозна работа.

- Кое ще е положителното от това преструктуриране?

- Това би ни позволило по същество да концентрираме на едно място голяма част от информацията за провежданите политики и да информираме както правителството, така и обществото къде сме постигнали успехи и къде е необходимо да положим допълнителни усилия. Има области, в които не е свършено нищо. Предстои да променим това и да се опитаме да помогнем на хората с увреждане да получат всичко необходимо, за да са равнопоставени в обществото.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Доц. Атанас Мангъров: Има опасност родители масово да престанат да ваксинират децата си

Трябва да се страхуваме повече от заболявания заради липса на имунизация, а не от страничните й ефекти, казва в интервю за "Монитор" завеждащият детското отделение към Инфекциозна болница „Проф. Ив. Киров” - София