Минахме на бързи кредити в пандемията (ТЕМАТА)

За да покрием дупките в семейния бюджет до заплата

Минахме на бързи кредити в пандемията (ТЕМАТА)

494,1 млн. лева изтеглени за година, домакинствата задлъжняха с над 3,4 млрд.

Теглим повече бързи кредити в пандемията. Така те са се увеличили с 494,1 млн. лв. за година, или с 16,2 на сто. Скокът през септември 2021 г. спрямо края на юни тази година пък е с 4,2%, или 141,5 млн. лв. Това сочат данните на Българската народна банка (БНБ). Вземанията на компаниите, отпускащи такива заеми, вече стигнаха рекордните 3,488 млрд. лв.

За сравнение година по-рано сумата е била 2,994 млрд. лв.

Според статистиката на централната банка продадените кредити са в размер на 83,2 млн. лв. на годишна база, като в тази сума влизат и 22.4 млн. лв. от третото тримесечие на тази година. Закупените заеми са в размер на 8,3 млн. лв., като от тях 4,3 млн. лв. е сумата в периода от юли до септември. Статистиката показва още, че най-много са заемите над пет години, които в края на септември са 1,486 млрд. лв. На годишна база те нарастват с 8%, или 110,3 млн. лв., и с 0,4%, или 5,6 млн. лв., в сравнение с края на юни. Делът на тези заеми в общия размер на вземанията по кредити пада леко от 46% в края на септември 2020 г. до 42,6 % в края на септември 2021 г..

В края на третото тримесечие на тази година вземанията по кредити със срок за изплащане над една до пет години са 831,8 млн. лева. Те се увеличават с 9,9%, или 75 млн. лв. За година и с 8,1%, или (62.2 млн. лв.) в сравнение с края на второто тримесечие на 2021 година.

Върху вземанията по кредити оказват влияние и нетните продажби на кредити от дружествата, които за последните дванадесет месеца са в размер на 74,9 млн. лева. Вземанията по кредити със срок за изплащане до една година са 888,6 млн. лв., като скачат с 39,2% (250,1 млн. лв.) спрямо края на септември 2020 г. и с 12,1%, или 95,8 млн. лв., в сравнение с края на второто тримесечие на 2021 година. Размерът на необслужваните кредити е 281,1 млн. лева в края на третото тримесечие на тази година. Те се увеличават с 26,3%, или 58,6 млн. лв., за година, но са намалели със 7,3%, или 22,1 млн. лв., спрямо края на юни тази година. От началото на 2019 г. в продължение на две години вземанията на дружествата, специализирани в кредитиране, отбелязваха ръст, но през първото тримесечие на тази година имаше леко забавяне, припомня Investor.bg.

Кредитният консултант Тихомир Тошев коментира пред „Монитор“, че ръстът в този тип заеми се дължи на няколко фактора. На първо място това е активният кредитен пазар в момента. „Интересът към кредитите е във всички сегменти в момента“, заяви Тошев. Фактор е и фактът, че фирмите за бързи кредити вече предлагат по-големи суми.

„Преди обичайната сума за бърз кредит бе около 400 лв., докато сега

вече се предлагат заеми до 5000 лв. и хората се възползват от това“

обясни Тошев. Той обаче предупреди, че при заемите от 2000 - 3000 лв. например лихвата е по-висока спрямо тази за по-малките суми. Съответно така се създава рискът клиентът да изпитва затруднения при връщането на сумите. Иначе промяна в тенденцията не се наблюдава. Обичайно българинът прибягва до бързи заеми, за да покрие текущи нужди и поради невъзможност да се справи с месечните си разходи и средства, с които разполага, за да ги покрие.

Както „Монитор“ писа, българските домакинства са натрупали задължения в размер на близо 30 млрд. лв., показват данните на Асоциацията на банките в България (АББ) за третото тримесечие на тази година. До края на септември обемът на потребителските кредити, отчитани според статистиката на централната банка, възлиза на 14,04 млрд. лв., докато ипотеките са 15,2 млрд. лв., или това са общо

малко над 29 млрд. лв. кредити само на домакинствата

За сравнение през предходното тримесечие кредитите за потребление в български лева се равняват на 13,62 млрд. лв., а в края на септември 2020 г. те са 12,82 млрд. лв. Иначе казано, на тримесечна база има около 400 млн. лв. ръст (3,1%), а на годишна – над един милиард лева увеличение (9,5%). Жилищните кредити през второто тримесечие са за 14,62 млрд. лв. (около 800 млн. лв. ръст, или 3,9% ръст), а към 30 септември 2020 г. е 13,33 млрд. лв. (около 1,9 млрд. лв. ръст, или 14% ръст на годишна база). Домакинствата пък държат на депозити в банките рекордните 64,51 млрд. лв. Това означава, че макар активността на кредитния пазар у нас да продължава да е силна, подпомагана от ниските лихвени проценти и облекчените кредитни стандарти от банките, то българите спестяваме двойно повече, отколкото харчим. Общата сума на заемите за неправителствения сектор, включващ нефинансови предприятия и домакинства, се повишава със 7,3 на сто за година, като достига 64,34 млрд. лв. Депозитите също растат, като в края на септември спестяванията са над рекордните 100 млрд. лв., или по-точно 100,4 млрд. лв. Показателят бележи годишен ръст от 11,8% на фона на ниските лихвени проценти по депозитите. Увеличението на спестяванията пък е по-бавно в сравнение с отчетените 12,1% на годишна база към края на първото шестмесечие на тази година.

Спад на фалитите на български фирми

Фалитите в България рязко намаляват през третото тримесечие на годишна база, показват данни на Евростат. Същевременно регистрациите на нови фирми забавят ръста си в сравнение с предходното тримесечие, показва статистиката. Заявленията за фалит в България отчитат спад от 3,5% в края на септември спрямо същия период на предходната година, след като в периода април-юни регистрираха ръст от 35,2%, отчита Евростат. Регистрациите на нови фирми в България забавят ръста си до 6% за периода юли-септември при 37,9% за периода април-юни. Намалението на фалитите у нас обаче е едно от най-слабите в Европейския съюз (ЕС), показват данните. В Германия е отчетен най-силният спад на заявленията за несъстоятелност през третото тримесечие – 48,5%, следвана от Нидерландия с 42,9% и Полша с 35,8%. Средно за ЕС фалитите се увеличават с 0,2% към края на септември при 21,1% ръст към края на юни, сочат още данните. Лидер по ръст е Литва с 52,6%, следвана от Словакия с 35,9% и Испания с 30,4%.

Златото поскъпна, турската лира се срина рекордно

Финансовите пазари осъмнаха вчера с нов срив на турската лира на фона на рекордното покачване на стойността на щатския долар. Вчера котировките достигнаха 10.44 турски лири за долар, а спрямо еврото - 10.81 лири за едно евро. Цената на златото пък скочи, като стойността на една унция злато достигна 1855 долара. Изразено в турски лири, четвърт златна монета се продава за 1022 лири, а цяла златна монета, или така наречената Джумхуриет алтънъ, струва 4161 турски лири. Според експертите ръстът на девалвацията на лирата още през октомври е надхвърлил прогнозираните стойности за турската национална валута към края на годината. Финансисти припомнят, че турската лира е най-бързо топящата се парична единица на фона на щатския долар, чиято стойност през 2021 г. нарасна с 39 на сто. През 2021 г. турската лира стана най-губещата парична единица в света, съпоставена с щатския долар, или двойно повече от аржентинското песо, припомнят експерти.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.