Общинските болници не бива да са търговски дружества, казва в интервю за "Монитор" председателят на Асоциацията на професионалистите по здравни грижи

Още по темата:

- Г-жо Василева, започнахте кампания срещу агресията над медиците. Какво ви провокира за това?

- Истината е, че бяхме притеснени от нарастващата агресия спрямо екипите на спешните медици. Особено през последните дни имаше няколко последователни случая на насилие над лекари. Това е една изключително тревожна тенденция. Поради тази причина решихме да започнем дискусия, да ангажираме обществото и институциите, за да обясним какво всъщност е спешен медик, какво хората трябва да очакват от него. Също така искаме да разясним и разликата между спешен и неотложен случай, да ограмотим хората какво трябва да очакват от спешната помощ, какво да бъде тяхното поведение спрямо медиците, които идват на адрес, за да им окажат помощ. Разбира се, трябва да бъдат обучени и самите медицински екипи как да се предпазват и да знаят как да не попадат в конфликт с пациентите.
- Казвате, че е необходимо да ограмотите хората. Как си обяснявате тези случаи на агресия, особено през последните няколко години?
- Може би едно такова поведение има много обяснения поради факта, че пациентите са притеснени за състоянието на близките си. Искат едва ли не линейката да пристигне за минута, което не е възможно да се случи. На всички е ясен проблемът с недостига на екипи в цялата страна. Затова казвам, че е важно хората да знаят какво трябва да очакват от спешната помощ. Всички си спомняме за случая от преди няколко дни, при който заради фалшив сигнал за дете в кома бяха вдигнати по тревога два екипа на Спешна помощ в Смолянско по време на бедственото положение. Лекарите се отзовават на повикването при извънредно тежки условия, но след това става ясно, че са били подведени. Нека хората да разберат, че когато наберат телефон 112, трябва да има наистина защо. Не бива само защото са неосигурени, да целят помощ на всяка цена. Затова искаме да отправим призив, който бе приет и по време на дискусията, и да обърнем внимание на проблема, да говорим честно за него, да подготвим информационни материали, така се надявам хората да осмислят своите действия. Вярно е, че има промяна в Наказателния кодекс, има известни осъдителни присъди. Наскоро например пациентката в Горна Оряховица, която удари фелдшерка, бе осъдена да плати 1000 лева, но явно тези санкции не са достатъчни.

- За какво призовавате тогава?
- Ние предложихме да се узакони полагането на общественополезен труд в съответното населено място, от което е агресивният пациент. Смятаме, че това ще има по-голяма възпитателна функция от глобата.

- А черпите ли от опита на други страни, подобна мярка приложена ли е на други места?
- Не, за момента нямам такава информация. Това е наше предложение.
- А колко са случаите на агресия спрямо медици за миналата година?
- По данни на Министерството на здравеопазването за 2015-2017 година има 100 регистрирани случая, но всъщност са повече. Голяма част от колегите не подават сигнали, когато няма телесно увреждане.
- Знаете, че спешният сектор е един от най-реформираният, сама загатнахте за проблема с дефицита на кадри. Какво трябва да се промени там, паникбутоните решение ли са донякъде?
- Паникбутоните и видеонаблюдението са част от решението и трябва да ги има. Очакваме реалните промени в спешната помощ да се случат. Нещата не са лесни и не стават толкова бързо, колкото на нас ни се иска. Естествено, необходими са ремонти и нови центрове за спешна помощ. Медиците трябва да работят в по-добри условия, в оборудвани линейки, за да имат спокойствието и сигурността, за да извършват това, за което са учили. Трябва да привлечем особено млади хора към професията.

- Възнаграждението ли е най-големият проблем?
- Би могло да се каже и така. Но всъщност огромният проблем е недостатъчно добрата организация в цялата Спешна помощ. Има много какво да се направи, за да бъдат подобрени условията.
- Често се поставя въпросът за парамедиците, но доколко те са решение?
- Парамедиците са специфични професионалисти в сектора, чиято роля е да окажат бърза помощ при катастрофа, природни бедствия по точно определени протоколи и да откарат възможно най-бързо пациента до лечебно заведение, където да им бъде оказана квалифицирана помощ. Имам информация, че следващата учебна година ще бъдат предложени обучения на парамедици в медицинските колежи за степен бакалавър. Това означава, че ще са добре подготвени.
- Как да се набавят кадри, има ли изобщо желаещи да специализират спешна медицина?
- Има лекари, които специализират спешна медицина, но не бих казал, че са достатъчни. А средната възраст на професионалистите по здравни грижи е 55 години, като 30% от тях са в пенсионна възраст, а 16% ще се пенсионират през следващите 5 години. Само 0,7% са под 30 години.
- Често с вас дискутираме и проблема за липсата на медицински сестри и акушерки, какви мерки трябва да се предприемат в тази посока, при условие че почти липсват?
- Ние сме упоменали необходимите мерки в декларации, отправени са и към министерството. Искаме да се осигури достойна заплата, добри условия на труд, добри възможности за професионално израстване. Това са важните неща.
- Предприемат ли се обаче стъпки в тази посока?
- Една от мерките беше да има подписан нов колективен трудов договор с по-висока стартова заплата и действително разликата е с 200 лева в сравнение с 2016 година. Поради спецификата на структурата на здравеопазването лечебните заведения имат различна собственост и поради търговския им характер колективен трудов договор не се включва навсякъде. Всъщност това не се спазва и затова колегите са със значително по-ниски заплати. Всички са наясно с проблема с общинските болници, в които заплатите са почти на минималното.
- Всъщност публична тайна е, че почти всички акушерки и медицински сестри работят на по две места.
- Не почти, а всички. Налага се, за да си осигурят средства за някакъв нормален живот. Но това влияе отрицателно върху здравето им.
- Няма ли опасност от бърнаут?
- Естествено, че има. И това е голям проблем.
- А колко са работещите медицински сестри и акушерки у нас?
- Сестрите са около 25 000, като 3500 са в пенсионна възраст. Акушерките са около 3800.
- Често се поставя въпросът дали акушерките трябва да имат право да работят като медицински сестри?
- Не, има европейска директива, в която са определени правата на всеки. Това са две различни независимо една от друга професии. След като България стана член на Европейския съюз, тази директива важи и за нас и за да упражняваш съответната професия, трябва да имаш диплома за това. Няма как, ако имаш диплома за медицинска сестра, да работиш като акушерка.
- Често си говорим за реформа в здравния сектор, но от какво има нужда здравеопазването ни? Кое е най-болното звено?
- Това е изключително сложна тема и няма как да отговоря с няколко изречения. Обществото знае, че имаше предложени два модела за финансиране на здравеопазването, беше създадена работна група и може би в края на март се очаква становището на министерството. Естествено е да се интересуваме от финансирането, смятаме, че общинските болници не бива да са търговски дружества. Стигаме до начините за определянето на заплатите на професионалистите по здравни грижи, вътрешните правила за работа на лечебните заведения, стандарти. Така че проблемите са много, но ми се струва, че този екип на министерството прави стъпки в тази посока. Някак си в спешен порядък се решават доста неща, има желание за промяна.
- Какво следва от тук насетне, за да не остане тази кампания просто като добро пожелание?
- Ние сме си поставили амбициозната цел инициативата да не остане само като добро пожелание, а да проведем дискусии с регионалните ни колеги и това да стане в рамките поне на една година. В същото време работим в партньорство с Българския лекарски съюз от 2017 година, когато те започнаха подобна кампания. Скоро ще има нова тяхна инициатива. Опитваме се всички да огледаме проблемите и да направим най-доброто хората да работят спокойно и уверено.

Визитка:

Родена е в Русе

Завършва Медицинския колеж „И.П. Павлов”

От 1980 г. работи като медицинска сестра в извънболничната помощ

Има допълнителни специализации

През януари 2011 г. е избрана за председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, а преди две години е преизбрана на поста

Тя е сред основателите на организацията и работи активно за нея от 1993 г.


 
 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Лъчезар Борисов: Имаме капацитет да посрещнем голям производител на автомобили

България заема лидерско място на инвестиционната карта, като има капацитет да посрещне големи автомобилни производители със своите специалисти и предлага уникална бизнес среда с конкурентни оперативни разходи, цени на електричество, работна ръка и най-ниските данъци в Европа. Това каза в интервю за "Монитор" зам.-министърът на икономиката Лъчезар Борисов.