Моята съпруга Диди е нещо специално, споделя в интервю пред "Монитор" дарителят.

- Г-н Канев, приятно е да ви види човек толкова развълнуван от срещата ви с България и в толкова добра форма. Как сте, как е съпругата ви Диди? Очаквахме и тя да е с вас.

- Добре съм, ако е по-добре, няма да мога да го издържа. А Диди е много ангажирана в момента и не успя да дойде с мен. Сега тя работи повече, откогато и да било в Канада. Още е млада, а е и много трудолюбива. Не искам да преувеличавам, но моята съпруга е нещо специално. Тя не само се грижи за мен, за децата, за внуците ни, а и ръководи построената от нас църква и българското училище към нея. Ангажирана е доста с обществена дейност. С бившата кметица на града, в който живеем, се занимават с много добри дела – решават на кого в нужда да се помогне, къде да се построи културен център, организират благотворителни акции. Освен това все нея чакат и дребни, но важни работи. Ако климатизацията в църквата например се повреди, пак Диди търси човек да я ремонтира.

Сега в Канада правим голям голф турнир и на него ще дойдат 300 души, още 100 ще има на вечерята. Това събитие изисква огромна организация и някой трябва да е диригентът, докато аз съм в България и се любувам на родния край. На тези турнири събираме на вечер по 200-300 хиляди долара за благотворителни цели. Затуй със съпругата ми регистрирахме Фондация „Канев“, за да могат хората да даряват. Който иска да помага, намира начин.

- Направихте значими дарения в родния си край, а скромно отбелязвате, че България може и без вас, „но няма по-хубаво усещане от това да помагаш“. Вътрешна необходимост ли е за вас благотворителният жест?

- Животът не е само да правиш пари и да строиш къщи, човек трябва да е и част от обществото. Когато гледаш телевизия, трябва да знаеш, че има хора, които нямат телевизор, и други, които физически не могат да гледат. Затуй аз се загрижвам. Господ ми е дал здраве, дъщерите ми са здрави, а в света между 18 и 20 процента от децата имат някакъв проблем и те не са виновни за това, така е в природата. Аз от младеж винаги съм гледал да подкрепям децата, които не могат да си помогнат. Когато стъпих в Канада, се свързах с ротарианците, понеже знам, че тяхната организация помага на хората. Всеки петък излизах да продавам шоколад, а събраните пари отиваха за деца в нужда. Така съм правил винаги и така ще правя - тук и в Канада. Една от причините Канада да ми даде всички награди е грижата ми, а и на моята съпруга Диди, към децата. На всяко дете трябва да се даде възможност да се засмее.

- Разбрах, че не е толкова лесно да се направи дарение от Канада в България. Така ли е?

- Да, много трудно е да вземеш един милион долара и да го изнесеш от държавата си. Моят случай е доста специален в Канада. Имам разрешение от Министерството на финансите за дарения само в две области – здравеопазване и образование. Тия сектори не са в конкуренция на Канада. Освен това Игнат Канев плаща доста данъци, и то големи данъци, така че министрите и хората, които са отговорни за тази работа, ми разрешиха преди години да имам възможност да подпомагам моите съотечественици в тези две области.

- В Русенския университет връчихте стипендии от 3000 канадски долара на четирима студенти, а след това и дипломите за висше образование на отличниците. Какъв съвет им даде един успял човек като вас, тръгнал от нулата?

- Казах им да се трудят, светът е на тяхна страна. Вратите им са отворени вредом, понеже всеки иска да вземе на работа умен човек. Най-леко и най-сполучливо се работи с умни хора, защото очакваш те да създадат нещо, да имат принос в развитието. Като вземат дипломата, започва началото на тяхната работа и те трябва сериозно да се замислят. Ако започнат да произвеждат например една част, трябва да се научат да я правят най-добре.

Аз ще дам и един пример. Строих къща на един канадец, който имаше фабрики и в Берлин, Лондон и Австралия. Отива той в Берлин и пита един работник от колко време е във фирмата и какво мисли да прави в бъдеще. Човекът казал, че е на това място от седем години, преди това учел, а в бъдеще ще се стреми да е по-добър работник и да заеме по-висока длъжност. И в Торонто задал тези въпроси на мъж със същата позиция. Той отговорил, че е от седем месеца, преди това бил бояджия и дал да се разбере, че си търси друга работа. И този мой познат си прави заключението, че германецът иска да се подобри в производството, а другият – на момента да подобри собственото си положение. Този в Канада не знае, че като работи по-добре във фирмата, тя ще му даде по-добра заплата, ще му даде по-висока позиция и така ще има и по-добър живот. Нека младите хора да се трудят честно и да се развиват на работното си място.

- Казвате, че изпитвате голямо щастие, щом пристигнете в България и родното Горно Абланово. Не зная дали усещате обаче проблемите ни. Какво да направим, за да живеем по-добре?

- Трудете се и си плащайте данъците. Аз гледам моето село, като ида – прокарват кабели за интернет, улиците се правят, дава се възможност на хората да живеят по-добре. Някой дава тези пари, те не идват от Господ. Те са от гражданите, от данъците им. Като отидеш в ресторанта, трябва да си платиш, не може да се нахраниш и да излезеш. Така е и в държавата. Ние живеем в този свят и черпим благата му, затова трябва да си платим разходите. Едно време, когато бях малко момченце, носехме на гръб водата от два километра – да можем да пием, да си умием очите. Майка ми пълнеше едно корито с вода и шест-седем деца се къпем вътре едно след друго. А сега пускаш крана и пееш един час под душа. Всичко това трябва да се плати.

- Пропътувате всяка година хиляди километри, за да посетите родното си място. Но винаги сте тук за кратко.

- Ами, аз работя. Идвам си и не мога да пресъздам с думи чувството, което изпитвам в родния си край. Трябва човек да е на мое място, за да го разбере.

- Голямата ви внучка Игнатия има и български паспорт. Говори ли езика ни?

- Оооо, да, тя е на четири годинки, но говори български и френски. Да чукна на дърво, ще стане човек от нея. Има сестричка – Евтимия, с две години е по-малка. Майка им е много ангажирана във фирмата и Диди освен всичко друго е поела ангажиментите и за внучките – сутрин да ги изпрати, вечер да ги посрещне, да отидат на плуване с голямата. Моята съпруга Диди наистина е нещо специално.


Визитка:


Роден е на 6 октомври 1926 г. в русенското село Горно Абланово, в многочленно семейство

Напуска България на 14,5 години и се установява в Австрия, за да търси препитание

След 10 години заминава за Канада и започва дейност в строителния бизнес

През 1956 г. регистрира фирмата си Kaneff Property Limited, която и досега е част от Kaneff Group of Companies

Собственик е на сгради и голф игрища

Уважаван член на много канадски престижни обществени, търговски и професионални организации, носител на ордена на Канада и на ордена на Онтарио

България го награждава с ордена „Стара планина - първа степен”, почетен гражданин е на Русе и доктор хонорис кауза на Русенския университет „Ангел Кънчев“

В Канада живее в град Мисисага със съпругата си Диди Канев, която е българка и е от Русе

Имат две дъщери и две внучки

Щедър дарител в България и Канада

С дарения от Благотворителната фондация „Канев“ в Русенския университет е построен „Канев център“ и са открити обновени отделения - педиатрично и по трансфузионна хематология, в болницата, която носи неговото име

В Горно Абланово Канев издигна културен дом

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини