У нас само 29% от хората имат цифрова култура, а живеем в 21-ви век, казва пред "Монитор" финансовият експерт

- Г-жо Зайкова, работодатели поискаха да има период на изчакване и първите няколко дни от болничните да не се изплащат. Смятате ли, че това е решение на проблема с фиктивните болнични?

- Вярно е, че у нас има проблем с фалшивите болнични, но това е въпрос на контрол. Не трябва заради това, че държавата не може да упражнява ефективен контрол, болните хора да се лишават от средства. Вярно е, че изплащането на първите три дни от работодателя беше въведено преди години като временна антикризисна мярка. Тогава работодатели и синдикати се съгласиха, че държавата, в случая НОИ, има нужда от помощ. И бизнесът наистина пое част от тази тежест, като, забележете, размерът на обезщетението, което плаща осигурителят, беше намалено от 80% на 70%. Не съм съгласна хората да не получават никакви пари. Това е безумие. Но смятам, че НОИ трябва да поеме изцяло плащането на обезщетенията, и то 80%. Причината е, че бизнесът и служителите плащат осигуровки както за пенсия, така и за временна нетрудоспособност. Затова за мен е неразбираемо как може първите дни да не се изплаща обезщетение, при условие че имаме застраховка за временна нетрудоспособност. Ако болничният лист е фалшив, има контролни органи, които трябва да следят за това. Тогава всеки трябва да си понесе наказанието - както лекар, така и пациент. Но да не се изплащат болнични с дни, е недопустимо.

- До какво може да доведе това?

- Би довело до ескалация на напрежението. Не може да не получиш обезщетение, след като си плащал за временна нетрудоспособност. Срамно е за нас като държава. Неслучайно в доклада на Европейската комисия от пролетната сесия се изтъква, че българите нямат достъп до здравеопазване. Какъв достъп ще имаме, след като не можеш да получиш нещо, за което си платил. Затова казвам, че сигурно има фалшиви болнични, но е нужен контрол от страна на НОИ като осигурителен орган. Фиктивните болнични нямат отношение към хората, които наистина са болни.

- В някои страни лекари, които издават фалшив болничен, биват лишавани от права доживот. Какви да са санкциите и как може да се докаже това?

- Така е. В други страни такива лекари получават забрана да практикуват професията си. Вярно е, че медиците у нас са дефицит, но това се превръща в търговия. Защото този, който иска да му издадат болничен за нещо, най-вероятно си плаща. След като се упражнява контрол, е нужна ефективна съдебна система, която да накаже виновните. Тогава проблемът ще се реши. В доклада, за който споменах, много ясно беше посочено и защо не напредваме икономически, въпреки че имаме над 3% ръст на БВП. Това не е достатъчно за икономика като нашата.

- Какви мерки са необходими и какви са вашите прогнози за ERM2? Според експерти сме покрили критериите, така ли е според вас?

- Вярно е, че може да сме покрили маастрихските критерии, но това е само формалност. В края на годината най-вероятно ще имаме висок дефицит, не подценявайте това. В момента сме заплашени от дефлация и това не се отнася само за нас. Много страни са пред рецесия. Нима еврозоната може да стигне до инфлация 2%? Това няма как да се случи. Икономика не се прави само с монетарни средства. Нужна е разумна фискална политика в ЕС. Тоест всяка една държава трябва да си събира данъците и да управлява парите си ефективно - насочени към инвестиции, нови технологии и иновации. Имайте предвид, че БВП ще скочи поне с 2%, ако ни приемат в Шенген и ERM2. Това означава най-напред по-развит туризъм, но и повече инвеститори.

- Ваши колеги преди дни също застъпиха тезата, че до няколко месеца ни очаква глобална рецесия. Какво да имаме предвид?

- Доказателствата са налице. Вземете за пример Германия, която е локомотивът на Европейския съюз. Тя вече е в рецесия. Има забавяне и при други големи икономики. Това показва, че няма как да избегнем новия цикъл. Затова съм категорична, че ни е необходим баланс между фискална и монетарна политика.

- А как гледате на идеята на новия председател на ЕК Урсула фон дер Лайен за минимална заплата за всички работещи в ЕС? Възможно ли е това?

- Не е зле да има еднакъв механизъм, почиващ на икономически критерии, който да дава по някакъв начин формирането на минималната работна заплата, за да не се изтъква, че тя е административно наложена и пречи на ръста на производителността на труда. Искам да акцентирам на това, че разходите за труд и приносът на всеки служител в производителността са около 17 - 20%. В 21.ви век тази производителност зависи от иновации и високи технологии, от инвестициите. А у нас 80% от БВП се формират от потребление, а не от износ и иновации. За да е ефективен износът пък, трябва да има инвестиции във високи технологии. Затова твърдя, че не ни е достатъчен 3% ръст на БВП, нужни са ни поне 7,5%.

- А как може да се постигне баланс на пазара на труда и да решим проблема с дефицита на квалифицирани кадри?

- Причината за този проблем е несъответствието между образованието и нуждите на пазара на труда. Образованието е основата на всичко, за да може пазарът на труда да има подготвени специалисти. От една страна, това означава реформа, но и да мислиш десет години напред какви кадри ще са ни необходими. Трябва да откриеш таланта на едно дете, да има подходящи училища. Не може да произвеждаме само политолози и психолози, а да нямаме техници, инженери, IT специалисти. Точно те ще ни дадат основата на новите технологии. У нас само 29% от хората имат цифрови умения, а живеем в 21-ви век. Това е парадоксално. Липсата на кадри ни пречи да имаме инвеститори. От една страна, произвеждаме малко качествени кадри, от друга - и малкото, което произвеждаме, излиза навън. И не само възнаграждението е проблем. Квалифицираните кадри искат развитие и перспектива, не само висока работна заплата. Имаме деца, които печелят олимпиади, но те искат да се развиват, да израстват в кариерата си впоследствие.


Визитка:


Родена е на 2 февруари 1942 г. в София
Завършила е Минно-геоложкия институт, а след това и икономика със специалност „Планиране”
Защитила е дисертация и има докторска степен по икономика

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Броят на хоспитализациите  у нас е много над средния за Европейския съюз

Проф. Николай Габровски: Българското здравеопазване е лесно достъпно за разлика това в Европа

Броят на хоспитализациите у нас е много над средния за Европейския съюз

"Не съм съгласен, че българското здравеопазване не е за всички. Напротив, то е достъпно за всеки. Само за сравнение в Европа, както и в повечето страни в света, за преглед и консултация с лекар специалист се налага да се чака няколко седмици, дори няколко месеца", заяви в интервю за "Монитор" зам.-директорът на „Пирогов” проф. Николай Габровски.