Мика Зайкова: Няма да има ощетени от новите пенсионни формули

Мика Зайкова: Няма да има ощетени от новите пенсионни формули

Само 17% от закритите фирми са предали архива си

Трудовите злополуки у нас са 2,5 пъти повече от други страни в Европа, казва в интервю за "Монитор" финансовият експерт.

- Г-жо Зайкова, стана ясно, че НОИ ще изчислява автоматично коя ще бъде по-високата пенсия на кандидат-пенсионерите. Въпреки това ще има ли ощетени хора?

- Ако се приложи само новата формула, ще има ощетени. Но се радвам, че след продължителна дискусия бе решено да не се прилага само тя. Все пак това не намалява пенсиите с по 20 лева, а драстично - в някои случаи дори с 200 лева. Така че според мен вече няма да има ощетени хора, стига да си набавят съответните документи. Оказа се обаче, че само около 17% от фирмите, които са били закрити или преобразувани, са предали документите си в държавния архив. Искам да напомня, че ако не изпълниш това задължение, носиш наказателна отговорност. Причината е, че трудовите досиета трябва да се съхраняват 50 години, а ведомостите минимум 30 години. Все пак те са най-сигурният документ за трудовия стаж и получените пари. А имайте предвид, че сегашните кандидат-пенсионери имат доста стаж преди 1997 година. Те трябва да изберат трите най-добри години и да представят съответното УП. Дори и да не са предадени архивите, те трябва да бъдат съхранявани някъде. Предишните ТРЗ-та преди 1997 година и сегашните отдели, които отговарят за персонала, трябва да пазят трудовите досиета 50 години. Затова смятам, че няма да има ощетени хора.

- От какво дойде този проблем?
- Проблемът дойде от това, че измислиха нова формула, която да взема предвид трудовия стаж след 2000 година. А както казах, сегашните кандидат-пенсионери имат такъв много преди 1997 година. В същото време обаче 68% от работещите сега и които в бъдеще ще станат пенсионери, са осигурявани на минимална заплата. Това е проблемът. Това означава, че има сива икономика в повечето предприятия. Дори служителите да получават чисто повече пари и бонуси, това не се отразява после върху пенсията им. Така че нека младите хора го имат предвид. Разбирам, че хората с много високи доходи са ощетени от максималния осигурителен доход. Не мога да разбера защо държавата не иска да попълни своя пенсионен фонд. Най-вероятно причината е, за да не плаща високи пенсии, само че става дума само за около 8000 души. Това, което ограничава максималния осигурителен доход, ограничава и максималната пенсия. Знаете, че с бюджета за 2019 година максималният осигурителен доход е 3000 лева, а години наред беше 2600 лева. Максималната пенсия беше 910 лева, а сега ще стане 1200 лева, при положение че бяха обещали таванът на пенсиите да падне от тази година.
- Само преди няколко дни официално бе обявено, че вече сме под 7 милиона души, а основен проблем у нас е застаряващото население. Изправена ли е пред риск пенсионната система?
- Демографската картина у нас е катастрофална не само защото не се раждат деца. Можем да кажем, че общо взето на година в страната ни изчезва по един малък град. А причина за всичко това са ниските доходи. Младите хора искат перспективна кариера. Не може да имаш висше образование, да владееш няколко езика и да си секретарка. В същото време пък причина за липсата на развитие е корупцията. Преките чужди инвестиции намаляват. Ако някой чужденец си купи вила тук, това не ни носи дивиденти. Приходите са от преки инвестиции в реалния сектор. У нас 80% от брутния вътрешен продукт се формира от услуги. Уж имаме развит IT сектор, който обаче реално се състои само от кол центрове. Важното е да печелим от производство на нови технологии, да произвеждаме стоки с висока добавена стойност, а в момента продаваме основно суровини, материали и резервни части главно за Германия.

- Какви са мерките за преодоляване на тази демографска криза?
- На първо място трябва да се създадат условия за по-висок стандарт на живот. Не може населението ни да се съсредоточава в няколко големи града на страната. Това е най-важното. Второ - трябва да се насърчат преките инвестиции в реалния сектор. Голям проблем е и че нямаме квалифицирана работна ръка. Децата трябва да изучават съвременни професии, а ние нямаме такива нито в средното, нито във висшето образование. Не може всички да стават адвокати или икономисти. Затова най-важно е да имаме качествено образование, което отговаря на съвременните условия. Много важни са доходите. Не може да получаваш минимална работна заплата и да искаш качествена работна ръка. Ние сме последни в Европа по иновации. Всичко това води до производство на стоки и услуги с ниска добавена стойност.
- А имат ли място на пазара на труда у нас гъвкавите форми, дистанционната работа? Приложими ли са?
- Новите форми идват с новите технологии. Не е важно дали работата е от място в офиса или е дистанционна. Важно е какво правим и какво възнаграждение получаваме за това. Не може да искаш просперитет при брутен вътрешен продукт, при който преобладаващо са услугите. Това е абсурдно. Имахме селско стопанство и добро строителство, а сега няма кой да строи у нас. Нямаме заварчици, а те са крайно необходими. Да не говорим за лекари, медицински сестри. Не може една камериерка да получава 1300 лева, а да се търси ендокринолог на 680 лева заплата.

- Преди няколко дни ваши колеги изнесоха статистика, че има 3000 трудови злополуки за миналата година, а 92-ма са загинали на работното си място. Нормално ли е това за една европейска страна и как да се затегне контролът?
- Всъщност статистиката сочи, че у нас трудовите злополуки намаляват, въпреки че са около 3000. Но за сравнение в Европа има средно по 2,3 смъртни случая при инциденти на 100 000 работници. У нас са 5,4, тоест 2,5 пъти повече. Трудовите злополуки зависят от това дали служителите имат обезпечени условия за работа, дали техниката на работното място е стара, дали работникът е квалифициран, има ли контрол или той е просто фиктивен. Нито едно от тези неща у нас не са на ниво. Това не е нормално за една европейска държава. Не е важно толкова, че инцидентите на работното място намаляват, а е важно да са съизмерим с цивилизованите държави.


Визитка:
 
Родена е на 2 февруари 1942 г. в София
Завършила е Минно-геоложкия институт, а след това и икономика със специалност „Планиране”
Защитила е дисертация и има докторска степен по икономика

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.