Харчим най-много за здраве, това означава, че наистина сме болни, казва в интервю за "Монитор" финансовият експерт

- Г-жо Зайкова, държавата ще предложи 20 мерки за решаване на проблема с фалшивите болнични. Засега става ясно, че най-вероятно работодателите ще продължат да плащат първите три дни, но пък ще могат да контролират тяхното издаване. Доколко ефективна ще бъде една такава мярка?

- За мен темата за болничните вече се преекспонира. Затова искам да акцентирам на няколко неща. Първото е, че службите за трудова медицина трябва да изследват високата заболеваемост на българските работници, която се дължи на лоши условия на труд, бедност. Около 86% от българските домакинства не могат да достигнат доходи, които да покрият издръжката за живот. 34% от тях не могат да се отопляват. Освен лоши условия на труд, продължителна работа, най-много болнични се издават сега - по време на грипната епидемия. В същото време излязоха и данните на НСИ за разходите на домакинствата. Те показват, че най-много харчим за здравеопазване - с 43% за година, а само за едно тримесечие е увеличен с 1,7%. Това означава, че хората наистина са болни и са купували скъпи лекарства. В същото време доплащаме най-много за здраве в ЕС. Това е най-важният въпрос, затова не искам да се говори за фалшиви болнични. Такива няма. Работникът не е издал сам тези листове, нито ги е вкарал криминално в системата.

Второ - откъде накъде работодателите ще претендират кои лекари да верифицират болничния лист. Това е пълен абсурд, естествено е, когато някой плаща на даден лекар, той да откаже болнични. Това си е чиста корупционна схема. Как може да познаеш дали един служител е болен. Това може да се познае, като се провери дали работникът е в къщи, дали се лекува на място, а що се отнася до плащането - винаги съм била категорична, че който получава осигуровките, той трябва да плаща обезщетението. Тези пари влизат в НОИ през НАП. Сега колегите от „Подкрепа“ искат това обезщетение да не е 70% и е правилно, по простата причина, че след третия ден е 80%. Затова нека се договорят в колективните трудови договори за едно доплащане от 100%.

- От бизнеса имат идея за постепенно поемане на плащането от НОИ - първо на третия ден, а през следващата година на втория. Може ли да се върви към плавна мярка?

- Според мен мерките не бива да са плавни, а категорични. Нека НОИ да поемат изплащането на болничните, те получават пари за това. Защото мярката да става плавно.

- Казахте, че не приемате, че има фалшиви болнични. Според справка на НСИ обаче за 8 години лекарите са издали двойно повече болнични. Нормално ли е това?

- Трябва всички да разберат, че българинът е болен. Освен това нацията ни застарява. В същото време погледнете кога се е увеличил броят на болничните. Ще видите, че за коледните празници няма такъв ръст, но по време на грипната епидемия има. Така че нека не говорим за фалшиви, нито за двойно увеличени болнични листове. Затова казах, че службите по трудова медицина трябва да направят анализ защо българският работник е болен. А отговорът е, защото не работи в добри условия на труд, защото е недохранен. Затова е и предразположен към повече заболявания. Самият факт, че разходите за здраве са се увеличили само за една година с 43%, показва, че купуваме лекарства.

- Как ви се струва идеята на границата да ни проверяват дали сме в болнични или отиваме в Гърция на плаж?

- Това е нереално. Колко хора ходят на плаж в Гърция? Та българинът не може да отиде до село, защото няма достатъчно средства, камо ли обикновеният работник да ходи до Гърция. Там ходят богатите, 65% от родните служители са бедни, така че те не могат да отидат на плаж. За мен подобни мерки са нереалистични и темата се преекспонира.

- Мислите ли, че ще е ефективно джипито да изпраща в реално време болничния лист на работодателя?

- Да, тази мярка е добра, защото ще уведоми работодателя, че ще се лиши от даден служител за определено време. Ако работникът не си е вкъщи и не се лекува, е друго. Но фалшив болничен няма. Освен това едва ли някой ще подкупва личния лекар, за да му издаде фалшив болничен. Но има обратния случай - някои работодатели, особено на малки предприятия с по десетина души, вместо да плащат от джоба си на работника за престой, му уреждат болнични.

- Между другото, зам.-председателят на лекарския съюз цитира данни, че най-много болнични се издават на фирми с персонал до 9 души и такива с над 500 души.

- Това е в подкрепа на примера, който ви дадох. Когато работодателят няма работа и не иска да плаща престой, пуска служителите и те могат да си вземат болнични. Но това се организира от него.

- Защо толкова дълго време не може да се намери решение на този въпрос с изплащането на болничните?

- Така стана, защото самата държава е некоректна. Когато беше кризата през 2009 година, изготвихме антикризисни мерки. Тогава работодателите се съгласиха временно да плащат първите три дни от болничните, а работниците - да са 70%, а не 80%. Така всеки според възможностите си помогна на държавата. Но това стана постоянна мярка. Не може работодателите да поемат осигуровката, която е 60%, но и болничните. Това е пълен абсурд. Не може държавата да получава осигуровки и да отказва да плаща обезщетение. Има временна нетрудоспособност, за което се изплаща такова обезщетение.

- Ако това продължи, какви са прогнозите ви? Може ли да се стигне да съкращаване на работни места, до намаляване на заплати?

- Не забравяйте, че същият този работодател плаща най-скъпия промишлен ток. Понеже нашата икономика е отворена, сме принудени да свием производството, защото Германия е в рецесия. А тя е наш основен търговски партньор. И този работодател ще се чуди какво да прави. Едва ли ще намали заплатите, но със сигурност няма да увеличава. Така че и бизнесът се намира в тежка ситуация, защото и ние сме пред криза.

- А има ли някакъв риск от въвеждане на еврото? Изговори се какво ли не.

- Факт е, че трябва да влезем в еврозоната, в това няма съмнение. Въпросът е защо да влизаме сега, когато самата еврозона е в тежко състояние. А и по никакъв начин не съм сигурна в курса на лева. Той може да се промени в самата чакалня или след като влезем. А и никой не е казал, че ще влезем в еврозоната след две години. Това може да стане чак след десет и тогава кой ще се сети какво решение е било взето сега за курса на лева към еврото. Та до тогава може да са се сменили няколко парламента.


Визитка:

Родена е на 2 февруари 1942 г. в София

Завършила е Минно-геоложкия институт, а след това и икономика със специалност „Планиране”

Защитила е дисертация и има докторска степен по икономика

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Доц. Георги Бърдаров: Завърнаха се 200 000 българи, те са потенциална работна ръка

Вирусът порази нациите със застаряващо население, ще има промяна във възрастовата структура, казва в интервю за "Монитор" експертът по демография, зам.-декан на Геолого-географския факултет