Михаил Милчев: Тъжно е 30 г да играя в театъра, а за много хора да съм просто Бенишев

Михаил Милчев: Тъжно е 30 г да играя в театъра, а за много хора да съм просто Бенишев

  • Подготвям проект за хората с аутизъм, ще се казва „Деца на ангели“
  • Три месеца не ходих на училище, когато снимахме „Задача с много неизвестни“ в Пловдив
  • Играя президента в игралния филм на Ивайло Пенчев „Чичо Коледа“
  • Важно е да ценим и да се любуваме на всеки миг, особено на този с близките ни

-Г-н Милчев, преди месец бе премиерата на постановката „План Б“, чиито режисьор сте вие. Каква е историята на спектакъла, събиращ в себе си реални истории на хора?

-“План Б“ е документален спектакъл за зависимостите и изхода от тях, вторият ми режисьорски опит. Разказ за свободната воля - да пуснеш контрола, да смириш егото и да осъзнаеш, че почти нищо не зависи от теб. Има висша сила, която може да спасява, променя, да възстановява. Едно от достойнствата на постановката е, че това са изповеди на истински хора. Много силни, много изстрадани истории, за тотално падение, каквито няма да чуете другаде. Те ги разказха анонимно, а актьорите ги пресъздават със средствата на театъра. Така че, както казва Стивън Кинг и най-майсторски описаният литературен герой е просто торба с кости в сравнение дори с най-скучния жив човек. Голямата идея е да се знае, че изход има и е предимно духовен път. Не е лек, никой на обещава ягодови полета завинаги, напротив – съпротивления и битки винаги ще има, но знаеш, че не си сам. Някои хора престават да имат желание да пият, други се борят с това всеки ден, но ползите, които са получили, щом са спрели, са достатъчен стимул за тях. Възвърнали са уважението на околните, съня си, връзките си с близките и най-важното:самоуважението. Както казва един от героите „Животът е 24 часа“. Затова мислиш и живееш само в днес. Спасението е само по себе си чудо. Много хора бъркат като си мислят, че чудесата настъпват едва ли не като някакви фойерверки от небето. Не, чудесата са тихички, ненатрапчиви, но отличителни, част от ежедневието ни. Ние понякога не си даваме сметка, че са това, което са. Важно е да се знае, че няма толкова тежък случай, че да не бъде преодолян. Мнозина си мислят, че от тях по-големи грешници няма, че тяхното дъно е най-голямото (това също е форма на егоцентризъм), че не заслужават милост и спасение, но за Бог, няма нищо невъзможно. Той има навика да преобръща ситуации.

И още тук искам да изкажа огромната си благодарност за финансовата подкрепа на Министерство на Културата и на г-н Александър Илиев, ръководител на Терапевтичен център за лечение на зависимости „Жива“, който застана твърдо зад нас и помогна и материално и морално. В този център работят по индивидуална тяхна програма, която е насочена към лечение на самото заболяване, а не само на симптомите. Тази система е уникална, само там се практикува.. А сцената, която ни прие с огромно доверие, е „Сити Марк Арт Център“.

-Защо решихте да се занимаете с тъмните човешки страсти?

-Изкуството винаги се е занимавало с екстремни ситуации. В крайностите се разкриват най-съкровените кътчета от човешката душа. Когато човек има едни очаквания към света и околните, а те не се сбъднат, това води натрупване на гняв и недоволоство. Съвременното общество ни поставя много високи цели и ни убеждава, че ние сами държим съдбата в ръцете си, и това още повече ни кара да не искаме да пуснем контрола. Алкохолът е псевдо лекарство за много сериозни личностни дефицити. А алкохолизмът е една от най-тежко разяждащите личността болести, като в центъра на страданието стои именно егото и липсата на Бог в сърцето.

-Вие самият вярвате ли, че човек може да се промени искрено към добро и да загърби пороците?

-В последните години видях много хора, които съзнателно се бяха насочили към промяна и тяхното огромно желание да я постигнат беше довело до покой, свобода, самоосъзнатост. Тогава си казах, щом те могат, значи всеки може. Ако човек е честен към себе си, даде си ясна сметка за добрите и лошите неща в живота си дотук, и има достатъчно силно желание, той може да постигне огромна промяна.

-Актьорският състав е от млади, но супер талантливи служители на Мелпомена. Как ги избрахте и как премина репетиционния процес?

- Работя с прекрасни куклени актьори. Те са в изключителна физическа форма и са много, много талантливи. Трима спечелиха и Икари тази година. В „План Б“ участват Димитър Пишев, Светлина Станчева, Ивета Маринова, Гергана Либова, Борис Коев, Георги Димов. С някои от тях направихме и „Чехов търси талант“ по „Добрият доктор“ на Нийл Саймън, невероятно смешен спектакъл, който пълни салоните с възторжена публика. Създадохме го от нищото, без никаква финансова подкрепа. Текстът на „План Б“ е на Яна Добрева, която проведе и изслуша десеки часове интервюта. Музиката е авторска – на композитора Милен Апостолов, носител на „Икар“. Визуалната среда създаде Петко Танчев. Хореографията е дело на Велислава Цветкова-Дипчикова. Репетиционният период беше пълно безумие, напълно експериментален. Започнахме с много физически задачи. Те изиграха много етюди, на зададени от мен абстрактни теми, като например „Самоизолация“, „Контрол“, „Еуфория“, научиха повече от 30 труднопроизносими медицински термина. На сцената се раждаха асоциативни визуално-пластични образи, инспирирани от текстовете на документалните разкази. Като жанр „План Б“ е документален спектакъл дотолкова, доколкото интервютата, с които работихме са документални. Иначе спектакълът използва средствата на различните типове театър, като основното е движението. Работата на актьорите е много тежка, защото изпълняват много трудни физически задачи, докато водят изключително искрен разказ. Дебело подчертавам, че това е авторски спектакъл на целия екип.

-Кога са следващите представления?

-За този месец, последното е днес, следващото е на 28 февруари.

-Подготвяте ли нещо ново театрално?

-В „Театър София“ скоро започват репетиции на нов спектакъл, не зная дали ще участвам, но предвид мащабите, вероятно почти цялата трупа ще бъде ангажирана. Аз замислям и друг документален проект за хората с аутизъм - „Деца на ангели“. Ще бъде по разкази на родители, учители, близки, за техния свят, отношението на околните.

-В момента почитателите на „Под прикритие“ могат да ви гледат в ефира на Нова тв като екранния служител на от ДАНС Богдан Бенишев. С какви чувства се връащате във времето на сериала?

-Не се връщам, защото у нас се гледа „Бейби тв“! Но щом ме питате, ще се замисля. Когато снимахме сериала, чувствахме, че правим нещо, което досега не е правено. Радвам се, че героят ми е запомнен. Но е доста е тъжно 30 години да играя в театъра, а за много хора да съм просто „Бенишев“.

-В какво се корени успеха на сериала, след толкова години все така актуален?

-Сериалът запълни една ниша, която отчаяно се нуждаеше от такъв продукт, а и колегите ми създадоха много силни образи. И на много от тях им тръгна и в други поприща.

-В момента се снимате и в нов сериал за „Нова“. Бихте ли разказал в каква роля се въплъщавате там?

- През последните месеци снимах в два сериала. Едният е „Порталът“ по БНТ, там съм съдебен лекар, а в този по Нова – военен прокурор. Но още е рано да се говори за тях. В игралния филм на Ивайло Пенчев „Чичо Коледа“, играя Президента.

-Какво научихте за себе си в моноспектакъла „Мадам Мишима“, който играете на сцената на театър „София“?

-„Мадам Мишима“ е сложен за игра спектакъл, защото час и нещо не млъквам, а текстът е висок, красив, философски. Не са смешки, няма импровизации, пиесата е едно бижу по стил на писане – автор е Елена Алексиева. Научих, че произведението, театърът са много по-големи от мен и че любовта е над всичко. Че е трудно да отглеждаш независим проект през годините, да го държиш във форма. Но пълната зала се отплаща. Но около Мадам имам смешни истории. Веднъж си бях забравил меча и моята приятелка тича до вкъщи да го донесе, в трамвая я гледали странно. Друг път установих, че ги няма белите чорапи на Мишима броени минути преди представлението и пак тя спаси положението. Видяла да влиза в залата познат, дошъл да гледа, и го попитала „С какви чорапи си?“, той :“Бели“. „Събувай ги“. Човекът ги подал и казал, че винаги носи черни, но тази сутрин нещо му хрумнало да си сложи бели. Та както казвам, чудесата изглеждат простички, но са ефективни.

-"Другарко, Димо се бие" – това е една от емблематичните ви реплики, насочена към легендарната Мариана Евстатиева-Биолчева. Какво си спомняте от онези ваши първи стъпки в света на киното?

-Беше свят на чудеса! Има си свои правила, но и огромна свобода. Аз се забавлявах, а другите ми се радваха, че се забавлявам. Срещнах се с изключителни артисти, на които поисках да приличам. Беше един от най-красивите епизоди в живота ми. Мариана беше много грижовна, имаше страхотен подход към децата. Всяка вечер се обаждаше да пожелае „Лека нощ“ на всеки от нас. Когато снимахме „Задача с много неизвестни“ в Пловдив три месеца не ходих на училище и нямаше по-щастлив от мен. Имах една особено звездна вечер. Снимахме „Синята лампа“, полицейски сериал, в който бях син на героя на Никола Тодев. Същата вечер трябваше да заместя едно дете в „Боряна“ в Театъра на армията. След това да замина за Пловдив за „Задача с много неизвестни“. Докато снимахме сериала, аз си поглеждам часовника делово, бял беше, аз третокласник, и казвам: „След малко съм на представление“. Те ми се смеят. Една волга ме заведе до Военния театър, играх каквото имаше, върнах се, довършихме работата, но към 21 и нещо им припомних: “Аз след малко отивам да снимам филм във Пловдив“. И те пак прихнаха.

-Какво дете сте бил?

-Класическо за онова време, с ключ на врата и списък с покупки от Халите. По цял ден игри на воля. Веднъж се скрих в раклата на спалнята, да шашна майка ми и съм заспал. И тя се беше побъркала да ме търси къде ли не, като отвори раклата, изпищя.

-Завършил сте право. Защо решихте да не го практикувате, а да се отдадете на киното и театъра?

- Дядо ми, Методи Попхристов, беше върховен съдия, майка ми също е правист, като второ образование, след филология и така някак си логично беше да пробвам и аз. През 94-та година, когато нищо не се случваше в държавата реших, че трябва да имам още едно образование, да имам „сериозна“ професия. Отначало ми беше интересно, но едва го завърших и скоро разбрах, че това не е за мен.

-Случвало ли се е приятели да ви искат юридически консултации?

-Една известна актриса веднъж ми поиска съвет как да постъпи. Имала апартамент, който искала да завещае на дъщеря си, но нямала нотариален акт, защото й бил даден с бележка от Тодор Живков. Свързах я с моя позната адвокатка, известна анти комунистка, после... не знам какво е станало, но се досещам.

-На 21 януари празнувахте рожден ден, с какво този е по-различен? Какво още научихте за живота, света, хората около вас?

-Че е нелепо да правим планове дори за ден напред. Да ценим и да се любуваме на всеки миг, особено на този с близките ни. Всеки ден се уча и на това да съм благодарен. Когато се разгневиш например, ако започнеш да си изброяваш наум нещата, за които си благодарен, това веднага те връща в релсите и смирява. Благодарен съм за децата си. Матей е в същинското тийнейджърство – почти на 17 години и е голям геймър. Дъщеря ми Ема е на година и пет месеца и е изключително смешен човек, както се сещате във възраста на гушкането и мачкането сме. Всяко дете е Божи дар, появата на Ема особено – случи ми се в късна възраст.

-Какво си пожелавате за новата 2021-ва година?

-Да можем свободно да се движим, да се прегръщаме, да се събираме с приятелите си.

Михаил Милчев е завършил НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ в класа на проф. Николай Люцканов и е актьор от трупата на „Театър София“ повече от 30 години. Още на 6 години започва да снима в киното и участва в култови ленти като „Тигърчето“, „Задача с много неизвестни“, „Два диоптъра далекогледство“, „Талисман“, „Синята лампа“. Има над 60 роли в театъра и награда „Икар“ за поддържаща мъжка роля за Шефлер в спектакъла „Грозният“ през 2010 г. Номиниран е през 2015 г. и за моноспектакъла „Мадам Мишима“. През последната година се разписа и като режисьор – с комедията „Чехов търси талант“ и спектакъла за зависимостите „План Б“.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.