Михаела Маринова: Родителите ми винаги са първото жури

Михаела Маринова: Родителите ми винаги са първото жури

  • В спектакъла ми има лека налудничавост и шизофрения, героинята върти телефонна любов
  • Прекарах хубаво в Париж, планирам пътуване до Барселона
  • Почувствах себе си в образа на Удо Диркшнайдер
  • Забавлението на сцена изисква големи усилия


Певицата Михаела Маринова откровено пред „Телеграф“:


- Михаела, бяхте сред финалистите в „Като две капки вода“. С какви спомени си тръгнахте от шоуто?

- Този път шоуто беше доста различно, защото атмосферата в бекстейджа беше повече от добра. Бяхме приятелски настроени, бяхме един отбор, работихме за общата кауза да направим най-доброто шоу. И това със сигурност промени играта. Всъщност тя сякаш от игра се превърна в нещо любимо, което чакахме с нетърпение. И като репетиции, и като живо предаване, за което аз много се радвам, защото цялото това преживяване не е никак лесно, а всъщност това приятелство го направи да е лесно и да преминава по най-лекия възможен начин за всички. Тръгнах си с едни наистина много мили чувства както към участниците, така и към екипа, така и към абсолютно всички, замесени в този грандиозен проект.

- Постигнахте успех с имитациите на Удо Диркшнайдер и Лорийн. Кои образи обаче ви затрудниха?

- Когато човек е участвал веднъж в това шоу и някак си вече има едно наум както за образите, изработването им, така и въобще за всичко случващо се. Вече си доста по-запознат със сцената, излизал си на нея, тя си е като твоя. Това за нас, артистите, е изключително важно. Образите, с които спечелих, бяха едни от любимите ми. Бяха най-трудните превъплъщения, както и образите, с които сякаш аз се почувствах най-много себе си, колкото и странно да прозвучи. Рокът винаги ме е кефил и по някакъв начин съм свързвала душата си с този вид музика. Но имитациите, които може би най-много ме притесниха - на първо четене се сещам за тази на Веселин Маринов. Българските образи те ангажират много повече, защото този човек е познат на цялата страна, разпознаваем е до болка. Той ми се падна в началото. Дето се казва, аз още навлизах в тази цялата еуфория. Дадох всичко от себе си, работих много вкъщи. Както съм казвала много пъти, родителите ми са първото жури, преди да стъпя на сцената. Другият български образ беше Фики. Много се притеснявах, първо, защото той е част от нас, гледа на живо, вълнува се през цялото време, второ – защото пея с баща му.

- По-критична ли беше публиката към българските имитации?

- Да. Едни ги познават до болка, други много харесват творчеството им, на трети са им идоли и няма начин, ако не направиш нещо, да остане незабелязано. Относно коментарите... Може би в началото на предаването - първите два-три епизода, за мен беше интересно да чета какво се случва в социалните мрежи, как се развива самото шоу, какви са отзивите. Но в един момент спрях да го правя, защото просто не можах да повярвам как е възможно да се излива такава злоба и въобще по този начин да се гледа на труда на всички нас. А усилията, които полагаме, са зверски. Това изглежда като един купон, като едно забавление. Да, то е такова, защото ние всички сме свързани с музиката и много я обичаме, но реално това е много голямо напрежение както психически, така и физически. И то продължава три месеца, не е просто един ден от седмицата. Три месеца, в които освен този понеделник си ангажиран и през останалото време да репетираш, въобще да се отдадеш изцяло на образа. Затова реших да не чета коментарите, за да мога максимално да се съсредоточа. Аз съм много позитивен човек и гледам да се зареждам с положителна енергия.

- Успяхте ли да намерите приятели в лицето на останалите участници?

- Азис. Азис е просто жесток. Аз никога не съм вярвала, че този човек може да бъде толкова земен, толкова истински. Това беше човекът, с когото аз се заобичах. Обичта ни е взаимна. Прекарвахме доста време заедно. С него можеш както да говориш сериозно, така и да се забавляваш. И може би освен хубавите моменти в шоуто ще запомня и Азис. Той много ме впечатли и изненада.


- В големия ден в публиката беше вашият фен №1 – приятелят ви Александър Дюлгеров. Окуражаваше ли ви преди изявите, какви бяха съветите му?

- Александър се вълнуваше повече от мен. За всеки лайф трепереше повече от мен. След излизането на сцената се чувахме, всичко се коментираше. Откакто сме заедно, той много навлезе в моята сфера и много му благодаря за това, защото по този начин има още по-голямо разбирателство между нас. Той ме подкрепя в абсолютно всичко, вярва в потенциала ми, вярва в таланта ми, вярва в нещата и целите, които искам да постигна, за което му благодаря.

- Живеем в малко „объркан“ за младите свят. Вероятно заради социалните мрежи, интересите, егоизма... Как успяхте да запазите връзката си чиста, неопетнена от хорски приказки и зли очи?

- Всичко тръгва от нас двамата като възпитание, като ценности, като всичко, което сякаш започва да изчезва у хората. И тези социални мрежи започват да стават като едно пространство, в което всички изразяват само негативното. А с Алекс, честно казано, не сме и бягали много от това, да сме се пазили, да сме странили. Просто сме такива хора, на които е трудно да лепнеш етикет на лоши, на гадни, на прости. И аз не мога да си го обясня. Аз много се радвам, че е така всъщност. Защото, въпреки че съм на 23-и, имам някакъв опит и ми се е случвало връзка да бъде опетнена, да бъде грешно разбрана и т.н. И се радвам, че с Александър това не е така.

- Често говорите с широка усмивка за първата ви среща пред Народния театър. В какво се изразява романтиката сега, когато вече сте се сблъскали с качествата и недостатъците си?

- И двамата сме големи романтици. И това е едно от нещата, които ни свързват. И Александър много обича да изненадва, и аз много обичам да изненадвам. Тя се появява в онези моменти, в които най-малко сме я търсили. Признавам си честно, че ежедневието ни е такова, че напоследък не прекарваме много време заедно просто защото той играе в Благоевград, аз съм в София. Сега покрай шоуто той идваше понеделниците, не всички, разбира се. Иначе всеки си работи, всеки си е в неговото ежедневие, в неговата лудница, в неговата локва от адреналин. И много е странно – вместо да сме изнервени и да сме под напрежение, да крещим един на друг – точно в тези моменти някак си показваме опората, показваме милото у нас и гледаме да запазваме наистина спокойствие. Аз не съм от хората, които успяват, за съжаление. Но Александър много ми помага да запазвам спокойствие, да се овладявам, защото съм доста темпераментен човек. И така успяваме до някаква степен да си правим всичко романтично и до днес.

- Обичате да пътувате. Една от последните дестинации беше Париж. Как си прекарахте там?

- Много хубаво. Надяваме се да не е последното, защото с тази пандемия тук вече много неща се промениха. Бяхме запланували доста други пътувания. Но така се стича и ежедневието, че все едно всичко напук става да не отидем никъде. Тъкмо си нагласим някакви дати и един от нас получава обаждане, че нещо професионално трябва да се случи точно на тези дати. Но в Париж успяхме да създадем едни готини моменти, които бяха доста ключови за връзката ни. Освен че Париж е столицата на любовта, някак си имахме нужда от този различен въздух и от това различно място.

- Изготвихте ли списък със следващите дестинации?

- Ходи ми се по топлите места, честна казано. Александър никога не е посещавал Барселона. На мен много ми харесва там и съм му обещала, че ще го заведа и разведа. И всякакви островчета като Малдивите, Бали. Но всяко нещо с времето си. Надявам се всичко да е окей и да сме живи и здрави, за да можем да осъществим тези пътешествия.

- Следващата седмица ви предстои защита на дипломен труд. Каква тема избрахте?

- Ще режисирам „Човешкият глас“ на Франсис Пуленк в Софийската опера и балет. Има билети в продажба. Аз съм ученик на Пламен Карталов и съм много щастлива и благодарна, че този човек ми дава възможност да се изявя по такъв начин. Това е моят дебют като режисьор и едно от вълнуващите неща, които са ме обзели в момента. Спектакълът е доста интересен, защото е нехарактерен. Не е типичното заглавие, не е типичният сюжет. Има лека налудничавост, лека шизофрения в цялото нещо. Сюжетът е обвързан с историята на една жена, която е претърпяла раздяла с любим и води телефонна любов. Само че дали има някой от другата страна на телефона, това е изцяло плод както на нейното и моето въображение, така и на хората и зрителите. Франсис Пуленк е страхотен композитор. Заглавието се базира на пиеса от Жан Кокто, която всъщност Франсис Пуленк прави в камерен моноспектакъл. Важно е да се каже, че това не е опера, а моноспектакъл. И е много, много креативно. И аз имах възможността да развихря въображението и фантазията си, да се предизвикам буквално, за да видя докъде могат да ми стигнат налудничавите идеи.

- С вашия баща вдигнахте дървена къщурка. Къде се намира?

- Баща ми се занимава със строителство. Това, което видяхте, всъщност е барачка, която си построихме. Баща ми е много добър и всяко нещо, което прави, изглежда като нещо грамадно и огромно, за което хората не могат да си представят, че е за инструменти. Това е до нашата вила. Аз помагам винаги, закърмена съм с това. Не искам да влизам в подробности и да хваля баща ми, защото много мога да говоря за него. Не просто че ми е баща, но като погледна, той е най-добрият в бранша си и в това, което прави. И много го подкрепяме с майка ми. Щастлива съм да кажа, че съм израснала в едно много задружно семейство, където всяка поставена цел е обсъдена на масата. Ние сме много добри приятели, всичко си споделяме, обсъждаме всяка една идея, докато тя не бъде реализирана.

- Обикновено творчеството ви върви под пълна пара. Работите и по нов проект?

- Работя върху доста неща, защото ми се иска да издам втори албум. Разбира се, не мога да кажа кога ще стане, защото съм в процес на работа. Вдъхновението ми е голямо, идеите ми са много и понякога ми се иска да вместя всичко в една песен, но не е възможно. Затова всичко ще е поетапно, песен по песен. Много скоро ще изляза с нов проект.

- Как ви се отрази пандемията – и в личен, и в професионален план?

- Аз не успях да го преболедувам този COVID-19 или ако съм, не съм усетила. Александър го изкара отдавна, но слава богу, леко премина. Пандемията в началото ми повлия доста добре. Имах нужда да си взема малко почивка. След което обаче започна да се превръща в малко раздразнение. Нямах търпение нещата да започнат да се случват, въпреки че работихме с „Вирджиния Рекърдс“ и онлайн, гледахме да задвижваме максимално много проекти, максимално много неща. Факт е, че истинският, живият контакт с хората не може да бъде заменен с лаптопи и екрани. Така че в един момент Михаела изпадна в една истерия. Не ме свърташе на едно място, но участията ми започнаха и съм много щастлива да се срещам с феновете си, да пея и те да пеят с мен. Животът е много хубав.

- Успяхте ли да преоткриете някое позабравено, но любимо занимание?

- Доста. Четенето на книги беше едно от тях със сигурност. Другото беше тренирането. Просто ме обзе манията да имам плочки, да съм много голяма машина, да съм в перфектно състояние. И съответно промених начина си на хранене, смених режима, посвалих някое килце. И това беше точно това, което исках – да изчистя и да имам някакъв релеф на тялото. Може би това беше нещото, в което се бях вманиачила по време на пандемията и всъщност ми остана. Покрай „Като две капки вода“ яденето беше много на заден план, защото се чудиш кое по-напред да направиш. И така продължих да поддържам тялото си.

- За финал - какво си пожелавате?

- На първо място да съм здрава. Пожелавам си и това семейство, което имам, никога да не се руши, нищо да не може да го бутне, както пея в една от песните си. Пожелавам си всичко, което съм си наумила, а те са немалко неща, да се случи. Да не губя ентусиазма си, да не губя упоритостта си, амбицията си и да се запазя максимално себе си. Всички около мен да бъдат здрави, щастливи и да сбъдваме мечтите си заедно.


Това е тя:

Родена е на 7 май 1998 г. в София

Завършва средното си образование с профил „Поп и джаз пеене“ в НМУ „Любомир Пипков“

През т.г. ще завърши музикално-сценична режисура в НМА „Проф. Панчо Владигеров“.

Озвучавала е герои в българските дублажи на „Аристокотките“, „Книга за джунглата 2“, „Зън-зън“, „Мечето Падингтън“ и „Смелата Ваяна“ и др.

Участвала е във форматите на Нова телевизия - „X-Factor“, „Маскираният певец“ и „Като две капки вода“.

Част е от артистите на „Вирджиния Рекърдс“.

Обвързана е с футболиста Александър Дюлгеров.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.