Месни заговезни е!

Месни заговезни е!

Църквата ни отбелязва и деня на Св. свщмчци Василий, Ефрем, Капитон и др. епископи Херсонски

На 7 март тази година църквата ни отбелязва Неделя Месопустна (Месни заговезни).

Месни заговезни е важен празник с подвижна дата, който се празнува винаги в неделя, осем седмици преди Великден. На този ден за последен път преди началото на Великия пост е позволено да се яде месо.

В съботния ден срещу Месни заговезни се извършва помен в чест на мъртвите – Голяма задушница преди Великия пост.

В деня на Месни заговезни при богослужението, четенето на Евангелието и проповедта православната църква припомня картината на Страшния съд (Мат. 25:31 – 46), трагичните последици от греховността, възмездието за греховете в отвъдния свят и призовава всички към служение на ближния, добродетелност и благотворителност.[1]

Вечерта в семеен кръг се слага празнична обредна трапеза с месни ястия (обикновено кокошка или петел). Някои данни говорят за следи от древни обичаи – жертвен характер на птицата, насочен срещу активизираните в този период според народните вярвания сили на хтоноса. Заговява се месо (заговявам – ям и пия вечерта на заговезни, месни или сирни).

Седмицата след Месни заговезни – Сирна неделя, е последната, през която могат да се ядат храни, които произхождат от животни, като сирене, мляко, яйца и т.н. Тя е и последната, през която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора. Младите искат прошка от по-възрастните.През цялата седмица до Сирни заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени. В храмовете се четат откъси от Светото писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност. До Великден следват хранителни и духовни пости.

На 7 март църквата ни отбелязва и деня на

Св. свщмчци Василий, Ефрем, Капитон и др. епископи Херсонски

Много време преди покръстването на руския народ при светия равноапостолен княз Владимир християнската вяра вече била проникнала в южния край на Русия – Крим и Таврическия полуостров, който в старо време се наричал Херсонес Таврически и влизал в Римската империя.

Римските императори, жестоки гонители на християните, сами неволно способствали за разпространение на християнската вяра в Таврическия полуостров. Те изпращали там на заточение държавни престъпници. Изповядването на християнската вяра тогава се считало за голямо престъпление и много християни били пратени в изгнание заради вярата си в Иисуса Христа, например Св. Климент Римски в царуването на император Траян. Тия изгнаници чрез поученията си и чрез примера на добродетелния си живот обръщали много езичници към Господа и често пъти с мъченическата си смърт утвърждавали вярата в сърцата на новопокръстените. Така Господ насочвал всичко за доброто и ползата на Църквата и нерядко самите врагове ставали несъзнателни оръдия на всеблагия Божи промисъл.

Макар заточениците–християни чрез своите поучения да са обърнали мнозина към истинния Бог, мнозинството от жителите на Таврическия полуостров дълго оставали в мрака на езичеството. В тая страна имало много юдеи, които с всички сили се стремели да пречат на разпространението на християнската вяра и заедно с езичниците преследвали и мъчели вярващите в Христа. Християните, често пъти лишени от епископи и свещеници, могли само тайно да се събират на молитва. Но в първите векове на Църквата християнската любов възпламенявала всички вярващи. Изпълнени с ревност към закона Господен и с любов към ближните, християните с готовност посрещали страданията за вярата и дори смъртта.

Така, в царуването на Диоклетиан в ІІІ век, когато християните били преследвани, йерусалимският патриарх пратил няколко епископи в различни страни да проповядват светото Евангелие.

Двама от тях – Ефрем и Василий – пристигнали в Херсон. Те дълго живели заедно в Херсон или Корсун, главния град на полуострова. Утешавали гонените християни чрез своето състрадание и увещавали езичниците да оставят идолопоклонството и да се обърнат към истинския Бог. След известно време Ефрем напуснал Херсон и отишъл по-нататък. Той стигнал до реката Дунав, проповядвайки словото Божие. Мнозина се обърнали и приели от него св. кръщение, но повечето враждебно посрещали проповедника. Той с търпение понасял гоненията и оскърбленията и най-после, по заповед на началниците на страната, бил посечен с меч.

Между това Василий продължавал да проповядва словото Божие в Херсон. Някои повярвали, но много жители на града с гняв се опълчили против епископа. Те го били и мъчили и най-после го изгонили от града. Той отишъл в планината и се поселил в една пещера, наричана Партено. Скърбейки за неверието и ожесточението на народа, той непрестанно молел Бога да просвети езичниците със светлината на истинската вяра.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.