Инж. Даниел Панов: Местната власт показа способността си да помага на хората по време на пандемия

Инж. Даниел Панов: Местната власт показа способността си да помага на хората по време на пандемия

  • Средствата за общините от Бюджет 2021 са увеличени с рекордните 731,7 млн. лева
  • Осигурихме по 5000 лв. персонална помощ на пазителите на народните занаяти и традиции в 4-те етнографски комплекса в страната, казва пред "Монитор" председател на УС на Националното сдружение на общините и кмет на Велика Търново

- Г-н Панов, каква е равносметката на членовете на Националното сдружение на общините (НСОРБ) и на вас като негов председател за изминалата 2020 г.? Бяха ли подготвени общинските администрации за пандемията ог СOVID-19?
- Надали някой в света беше подготвен за пандемията и всички предизвикателства, свързани с нея. Но въпреки това през 2020 г. местната власт показа своята сила и способност не само да изпълнява своите функции в необичайни обстоятелства, но и екстрено да разширява спектъра на своята дейност, за да може да помага на хората. Неслучайно казвам „необичайни“, защото при кризата има конкретен фокус и ясен проблем. Ситуация като тази, в която се намираме, носи елементите на хуманитарна криза. Разпространението на новото за целия свят заболяване рязко размести приоритетите на всички ни. Кметовете и общинските администрации поеха тежестта в борбата срещу разпространението на Ковид-19 и влиянието на епидемията във всички обществени сфери. След обявяване на извънредното положение в страната на местно ниво беше мобилизиран значителен ресурс - човешки и финансов, за да бъдат приложени в пълния обем предписанията на здравните власти и да бъде създадена организация за безопасността на живота и здравето на хората, без да бъдат засегнати нормалните дейности на общинските администрации. И макар задачите, с които са ангажирани общините в прилагането на противоепидемичните мерки и контрола по спазването им, значително да надхвърлят планираните в общинските бюджети средства, смятам, че се справяме и по отношение на организационен план, и по отношение на управление на финансите.

- Какви бяха основните предизвикателства пред общините?
- На преден план излязоха мерките за дезинфекция на публичните пространства, за осигуряване на оптимален обем услуги по електронен път, за да можем да гарантираме правото на гражданите да получават необходимото им административно обслужване, но и за да запазим здравето и живота на нашите служители. Снабдяването на възрастните и самотно живеещи хора с хранителни продукти и медикаменти и лицата, поставени под карантина, е от изключителна важност и това налага понякога и цялостно преустройство на редица дейности в една община. Колкото и дълго да аплодираме медиците, колкото и горещо да благодарим на социалните работници, на културните дейци, на служителите в общинските администрации, на работещите в транспорта, в комуналните дейности, в образованието, на многобройните доброволци и дарители - техните усилия няма да получат заслуженото. Искрено им поднасям нашата дълбока признателност. Но хората трябва да знаят, че за да почистим и дезинфекцираме навсякъде, за да достигнем до всеки нуждаещ се, да създадем безопасна организация в музеи, театри, по пазарите – за всичко това са необходими огромни усилия от всички общински служители. И те трябва да го вършат всеотдайно и отговорно, независимо, че е допълнителен ангажимент, който не отменя преките им служебни задължения. Казвам всичко това, за да е ясно колко важен за общините и за всеки гражданин е добрият диалог, който ние успяхме да изградим с Министерството на финансите. Именно добрата комуникация, оперативността на екипа на НСОРБ в събирането, обобщаването на данните и точните анализи дават възможност да решаваме значителна част от възникващите проблеми.
- Създаде ли пандемията чувството за общност сред българите, или обратното - засили процеса на разединение?
- Определено считам, че чувството за общност е засилено. Епидемията промени живота на всички ни и засегна всички сфери от живота, ограничи най-ценното - времето, прекарано с нашите близки, с хората, които обичаме. Епидемията показа, че колкото и да е развит и напреднал светът, човешкият живот остава все така крехък. И трябва да го пазим, защото истински скъпите неща нямат цена. Цялото това изпитание, обаче е и шанс за всички ни. Шанс да отворим сърцата си към нашите близки, да оценим стойността на времето, прекарано с тях, да да се върнем към съществените, смислените и наистина ценните хора и събития, към истинските ценности. Да бъдем добри, да помагаме на хората в нужда, да пазим по-уязвимите наши съграждани, да бъдем заедно и обединени.Безброй са примерите на хуманност и солидарност в коронакризата и още веднъж искам да благодаря на всички, които помагат, на дарителите, инвеститорите, на всички онези хиляди доброволци, които се отзоваха в най-трудните за всички ни моменти.
- Обсъждани ли са в НСОРБ конкретни предложения за тази година във връзка с продължаващата пандемия?
- Този въпрос има два много важни аспекта. От една страна, общинският икономически профил се формира от частните предприемачи. На фона на икономическите прогнози адекватната реакция на общините към бизнеса в условията на пандемия има особено висока стойност. Всеки лев в подкрепа на бизнеса: освобождаване от наеми, такси за ползване, облекчения по данъчните задължения и така нататък, трябва да бъде разглеждан като инвестиция на оцеляването. Големите общини досега са разходвали средно около 500-700 хил. лв., областните центрове - около 60-100 хил. лв. и средните и малките общини около 30-60 хил. лв. В много общини мерките за облекчаване на бизнеса продължават и през 2021 г. Особено трудно е в сферата на туризма, с който са свързани много допълнителни услуги, в това число и занаятчии. Заедно с правителството успяхме да осигурим средства в размер на 5000 лв. персонална помощ на пазителите на народните занаяти и традиции в 4-те ареални етнографски комплекса в страната.
Вторият аспект са общинските предприятия и дружества. За някои от тях, като например комуналните дейности, работата в пандемията нарасна неимоверно. За други като тези, свързани с културата и туризма, дейността почти напълно замря. На този фон общините остават един от най-коректните работодатели, защото с малки изключения не пристъпиха към масови съкращения. Заетите в местни дейности и общински предприятия са над 36 хиляди души, чиито заплати и осигуровки се финансират от собствените приходи на общините. Служителите от общините, които бяха и са на първа линия, за наше съжаление не бяха предвидени при разпределението на допълнителните средства, които получиха служители на различни институции. Именно затова общините и НСОРБ се подготвят за сериозния разговор, който ни предстои - промените в данъчните закони. Ние подготвяме предложения, които са насочени към формиране на трайна приходна база за общините, и смятаме, че е време да бъде обърнато повече внимание на потенциала на общините за развитие на местна икономика, базирана на специфичните ресурси и дадености. Предстоят избори и това ще са част от нашите очаквания от новите народни представители.
- През октомври 2020 г. бе подписан протокол между НСОРБ и Министерството на финансите след проведените консултации по бюджета 2021 в частта му за общините. Кои бяха основните пунктове в този протокол?
- През 2021 г. общините ще разполагат с най-големия финансов ресурс, осигурен през държавния бюджет за последните 12 години. Общият размер на средствата, предвидени за общините в Бюджет 2021, е 4,934 млрд. лв., или общото увеличение е с 731,7 млн. лв. То осигуряване увеличения на всички стандарти за делегираните от държавата дейности, а това са образование, здравеопазване, социално подпомагане, култура, спорт и не на последно място общинска администрация. С 55 млн. са увеличени и държавните трансфери за местни дейности - изравнителната субсидия, трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища - тук ръстът е с 5 млн. лв. и целева субсидия за капиталови разходи, която е увеличена с 25 млн. лв.
Бъдещата ни съвместна работа с МФ е свързана със същностни за местното самоуправление реформи, особено по отношение на местните данъци и такси, което е една от най-важните стъпки към реална децентрализация.
В подписания протокол между МФ и НСОРБ изрично сме отбелязали, че и двете страни приемат приоритетното значение на създаването на условия за развитие и укрепване на финансовата децентрализация на общините, включително чрез ефективно изпълнение на Стратегията за децентрализация на държавното управление и чрез съвместно разработване на модели за реформиране на настоящата бюджетна и данъчна система в България. За нас остава приоритетно развитието на мерки, насочени към разширяване на собствената приходна база на общините.

- Какви са впечатленията на кметовете за последиците от коронакризата върху общинската икономика?
- На фона на икономическите прогнози адекватната реакция на общините към бизнеса в условията на пандемия има особено висока стойност. Всеки лев в подкрепа на бизнеса: освобождаване от наеми, такси за ползване, облекчения по данъчните задължения и така нататък, трябва да бъде разглеждан като инвестиция на оцеляването. Големите общини досега са разходвали средно около 500-700 хил. лв., областните центрове - около 60-100 хил. лв., и средните и малките общини - около 30-60 хил. лв. Особено трудно е в сферата на туризма, с който са свързани много допълнителни услуги, в това число и занаятчии. Заедно с правителството успяхме да осигурим средства в размер на 5000 лв. персонална помощ на пазителите на народните занаяти и традиции в 4-те ареални етнографски комплекса в страната.
Вторият аспект са общинските предприятия и дружества. За някои от тях, като например комуналните дейности, работата в пандемията нарасна неимоверно. За други - като тези, свързани с културата и туризма - дейността почти напълно замря. На този фон общините остават един от най-коректните работодатели, защото с малки изключения не пристъпиха към масови съкращения. Заетите в местни дейности и общински предприятия са над 36 хиляди души, чиито заплати и осигуровки се финансират от собствените приходи на общините. Служителите от общините, които бяха и са на първа линия, за наше съжаление не бяха предвидени при разпределението на допълнителните средства, които получиха служители на различни институции.
Именно затова общините и НСОРБ се подготвят за сериозния разговор, който ни предстои - промените в данъчните закони. Подготвяме предложения, които са насочени към формиране на трайна приходна база за общините и смятаме, че е време да бъде обърнато повече внимание на потенциала на общините за развитие на местна икономика, базирана на специфичните ресурси и дадености.
- Имат ли готовност общините за организиране на избори на 4 април? Какви са основните трудности?
- За първи път ще се провеждат избори в условията на пандемия. Това означава, че освен да гарантираме правото на избор на всеки гражданин и да запазим тайната на вота, трябва да се погрижим сериозно за опазване здравето на хората. Общинските администрации имат солиден опит в организационно- техническата подготовка на всички видове избори. В непрекъсната връзка съм със здравния министър и се надявам, че съдействаме активно за изработването на такива ясни санитарни правила (така наречените здравни протоколи), които ще гарантират опазването на здравето на хората, ще са изпълними от всички общини и ще създадат усещането за сигурност и спокойствие.
Що се отнася до самия изборен процес, НСОРБ вече дълги години успешно сътрудничи с ЦИК. Планираме и преди тези избори да проведем съвместна дискусия с участието на секретарите на общини, за да могат те да получат от първа ръка подробни инструкции и указания за своята работа.
Изборите обаче не са единствената много важна задача през годините, с които общините са ангажирани. Има още две - националното преброяване и президентските избори. Относно преброяването - то е глобално и задължително трябва да бъде проведено през настоящата година и няма как да бъде отлагано. Реално преброяването следва да започне веднага след парламентарните избори или най-късно през май. За президентските избори също очакваме ясна визия.
- Велико Търново е град и център на община, в чийто приходи активно се залага на туризма. Как се отрази пандемията конкретно на приходите в бюджета на старата столица? Има ли сериозна намаление
в сравнение с предишните години и предвижда ли общината конкретни мерки за да бъдат покрити загубите от туризма с приходи от други направления?

-Туризмът действително е сред най-важните и структурно-определящи сектори на икономиката във Велико Търново. Но доброто управление на финансите, което е утвърдена част от политиката и управлението на Общината, ни позволява да поддържаме добра финансова стабилност въпреки това негативно влияние.
Надали има община, която изпълнява предварително планираните местни приходи за 2020 г., но като цяло нивото ни е близо до това от предкризисната година. Основната разлика идва от намалените приходи на музеите, несъбраните такси, когато всички културни институции бяха затворени, както и от облекченията, които бяха дадени за гражданите и бизнеса. Всички общини препоръчват на гражданите да използват в максимална степен електронните услуги.
Конкретно за туризма и за намалените приходи – добрата финансова политика ни позволява да се справим и без допълнителни прехвърляния на средства от други пера. Отделно, предстоят сериозни инвестиции в обновяване на знакови музейни обекти с европейски средства – с проекти по ОП „Региони в растеж“ 2014-2020. Ако погледнем цифрите – да, туристите във Велико Търново са значително по-малко спрямо 2019 г. През музейните обекти и експозиции са преминали около 165 хил. посетители. Но не бива да забравяме, че музеите бяха затваряни на два пъти, международните пътувания бяха и все още са силно ограничени, а организираните туристически групи на практика липсват и до днес. Въпреки това Архитектурно-музеен резерват „Царевец“ остава най-посещаваният обект с близо 110 хил. гости. 85% от туристите са българи, което показва, че интересът към историята и културно-историческото наследство е голям и траен, въпреки ограничителните мерки и изключително неблагоприятното влияние на епидемията върху туризма и пътуванията. Сред най-посещаваните обекти са Мултимедийният посетителски център, църквите „Св. 40 мъченици“, „Св. Димитър“, „Св. св. Петър и Павел“ и „Св. Георги“ в подножието на Царевец, храмовете в Арбанаси и Констанцалиевата къща, крепостта Трапезица и музей „Възраждане и Учредително събрание“, Никополис ад Иструм.
- Една от дискутираните актуални теми сред търновци е увеличението на таксите за някои музейни обекти. Какво наложи това увеличение – вирусната пандемия или други фактори?
- Входните такси за Царевец, църквите „Рождество Христово“, „Св. Арх. Михаил и Гавраил“ и Констанцалиевата къща в Арбанаси не са променяни повече от десет години. Решението е взето от Великотърновски общински съвет през октомври, а целта е да бъде подобрена още повече поддръжката и популяризацията както на най-посещаваните музейни обекти и експозиции, така и на тези, към които интересът е малко по-слаб. Ако погледнем отново цифрите, с пакетните билети за семейства или за група музейни обекти, увеличението е символично. Нещо повече - с новите цени отлив на туристи няма. За почивните дни около Нова година посетителите на Царевец и другите отворени музеи са почти толкова, колкото бяха преди година. А тогава нямаше пандемия и ограничения, каквито има и към настоящия момент.
Важно е нашето отношение към историята и музеите, които я съхраняват и изучават. И своето отношение ние изразяваме с готовността си да платим своята лепта за съществуването и развитието на един или друг музеен обект. Общината инвестира в музейните обекти много повече ресурс, отколкото са събраните средства от входни билети и ние ще продължим да го правим, защото това е въпрос на морален дълг.
- Още в началото на пандемията през миналата година обявихте отмяна на наемите на общински обекти в знак на съпричастност към наемателите. Ще бъде ли продължено това и през тази година ако пандемията продължи?
-Тези облекчения са пряко свързани с ограничителните мерки, заради които определени наематели не могат да осъществяват дейност. Готови сме да продължим тези облекчения, ако в определен момент здравните власти отново въведат ограничения за дадени дейности и сфери. Вече съм внесъл предложение до Великотърновски общински съвет тези облекчения да бъдат в сила през целия януари.

Визитка:

Даниел Панов е роден на 4 октомври 1967 г.

Завършил е ВВОВУ „В. Левски” и ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”

От 2002 г. е управител на общинското дружество „Царевград Търнов”
От 2011 г. е кмет на община Велико Търново
През февруари 2016 г. е избран за председател на УС на Националното сдружение на общините

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.