Мерил Стрийп прелъстява училищен директор с песен

Мерил Стрийп прелъстява училищен директор с песен

„Балът“ експлоатира твърде много звезди и истории, а резултатът е разочароващ

Изкусителна, но неуверена. Самовлюбена, но и жертвоготовна. В багрите на тези парадокси се потапя трикратната носителка на „Оскар“ Мерил Стрийп в премиерното си заглавие „Балът“.

Филмът, режисиран от Райън Мърфи, представя актрисата в образ, целящ да осмее възприятията на големите знаменитости към света. Те са си самодостатъчни. Това поне показват на повърхността, под която крият нежно и чупливо същество.

В „Балът“ Стрийп е звезда на Бродуей, явно със залязваща слава. След като последният й спектакъл се проваля, тя – заедно с други свои, все толкова самовлюбени колеги - решава, че трябва да си направи пиар на гърба на чужда житейска драма. Така актьорите попадат на младото момиче Ема (Джо Елън Пелман), което не може да отиде на бала си в консервативна Индиана, защото е лесбийка.

Въпреки силния си старт, оттук насетне лентата се превръща в сапунка със силно изразени характеристики на мюзикъл. Мърфи се разпростира върху прекалено много герои – голяма част от които са излишни. Опитва се да постави всеки от тях под светлините на прожекторите, но и именно заради това не успява да представи нито една от историите си в дълбочина. В допълнение на всичко това, продукцията става толкова дълга, че след първия час зрителят отделя повече време да поглежда нервно в часовника си, отколкото в екрана.

„Балът“ е екранизация на едноименния Бродуейски мюзикъл, а със сценария се захващат и авторите на книгата, създадена на базата на театралното представление – Боб Мартин и Чад Бегюлин. По всичко изглежда обаче, че търсеният резултат е бил сведен до монетизирането от знаменитите имена, попаднали в каста на заглавието. Правилно е предвидил Мърфи, че безспорната класа, чарът и чудовищният талант на Стрийп няма да смогнат да спасят изтъркания от клишета и хаос филм. Ето защо той се обръща и към Никол Кидман, която жъне все повече успехи въпреки „коронната“ 2020 година. „Балът“, разбира се, не влиза в графата на добрите й продукции. Зрителите, попаднали вече в плен на „Отмяната“, обаче биха й простили тази авантюра. Споменавайки лимитирания сериал, където тя изпълнява заглавната песен, редно е да отбележим, че и в мюзикъла на Райън Мърфи актрисата демонстрира певчески потенциал. Именно изпълнението й на Zazz е сред малкото свежи моменти във филма.

В същия списък място със сигурност има и Мерил Стрийп в опита й да съблазни училищния директор (страхотен Кийгън-Майкъл Кий) с песен, както и надеждата й, че може да си подсигури ВИП стая в хотел, изваждайки на показ всички свои награди.

Голяма енигма си остава пък участието на Джеймс Кордън в „Балът“. Актьорът и телевизионен водещ вече има горчив опит с провалените опити за екранизиране на бродуейски спектакли. Миналата година самият той се отрече от „Котките“ на Том Хупър, след като критиката срина киноексперимента  върху класиката на Андрю Лойд Уебър.

Кордън явно е силно влюбен в жанра, след като за толкова кратък период от време участва в пренасянето на две продукции в света на седмото изкуство. Провалът на „Котките“ не го спря да потърси успех с „Балът“, от който изненадващо все още не се е разграничил. По всичко личи, че водещият си е поставил за цел да изиграе важна роля в пренасянето на театралните мюзикъли в киното. По-вероятно е обаче да се сблъска челно с трудната истина, че двете форми на изкуство неслучайно са различни. И са най-ценни, когато бъдат уважавани и използвани спрямо собствените си инструментариуми и възможности за завладяване на публиката.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.