В Югозападна България имат една приказка защо плачат и се смеят момчетата: Явява им се Смъртта, за да вземе майка им и тогава те плачат, а когато тази с косата иска баща им тогава те ѝ се присмиват, "щот, лельо, не знаеш кой е". Това разказва леля Грозда, майката на Митко Шестака, известен търговец на вино в Мелник и съдържател на къщи за гости в града.

Познават го с този прякор, заради шестте пръста на лявата му ръка, навремето са го снимали във вестници, хвали се майка му. "Не поиска да го махне, очаквах даже доде беше войник да си вземе отпуска (навремето всеки гледаше да се измъкне някак от служба) заради шестия пръст и да се оперира. Дядо му също беше така и живя до 101 години", разказва стожерът на фамилията, "и той ги остави, та затова му остана на Митко това име". Усмихва се леля Грозда и продължава да се шегува: "Поне така бяха сигурни родата, че ми е син, щото съм снаха в рода".

Мислех за Мелник като за Копривщица. Малък град с история, но се оказа повече място с

малки хотели без подходящи пътища

много туристи и проблеми с паркирането в празничните дни. „Презастроено е в старата част, защото навремето общината даваше право на строеж на млади семейства да вдигат къщи и да останат да живеят в града. Но вместо да останат тук, те ги продадоха и сега се вдига хотел след хотел", казва леля Грозда, докато покрай нас минава група немски туристи - пенсионери. Но е щастлива, защото семейството ѝ за разлика от останалите не се е разбягало, а три поколения работят заедно и въртят хотели и продават вино на гостите.

Мелник е град на противоположностите, от една страна туризъм на еднаквите менюта по ресторантите, всички предлагащи една и съща кавърма и вино. А от другата - прашни и липсващи улици и доста занамарени исторически обекти. Но е красиво и спокойно, със запазен архитектурен стил от онова време. Известен е сред хората като най-малкия град у нас, в който отдавна

поминъкът е винения туризъм

"Преди повече от двадесет години останахме без училището и сега внуците ни пътуват да учат далеч", разказва леля Грозда. Това е и най-голямата болка на бившия озеленител. Намерих училището в близост до също изоставената отдавна постройка на стария конак, чийто вход е покрит със зелено зебло. Бившата сграда на местното турско управление от едно недалечно минало сега се разпада в близост до улицата с механите пред погледите на наши и чужди туристи. Зад него се издига по-модерната соцпостройка на училището с пансион. Разруха. Школото е с широко зейнали врати и е готово да посреща посетители също като крепостта в близост. Общо взето и за двете "забележителности" има еднаква по размер информация. Школото е основано пет години преди Освобождението и е кръстено на монаха и учител Неофит Рилски. 100 години по-късно ГУСВ-то го разширява. Местни казват, че откриването му било голям празник за местните, защото децата им е можело да учат и живеят на едно място. На по-малко от 500 метра от там във височината се намира Деспот-Славовата крепост. Предполага се, че крепостта е построена през XI век, но през XIII век, по времето на управлението на деспот Алексий Слав е разширена и укрепена допълнително, а оттук произлиза и името й - крепостта на Деспот Слав. Ролята на крепостта е била да защитава региона, като крепостта е била резиденция на деспотите Алексий Слав и Драгота. Толкова години по-късно ясно се различава, че крепостта е имала формата на издължен неправилен многоъгълник. Днес са запазени само част от източната й стена, която на места се извисява до 10 метра височина. Тъжното е, че

забравата ще изтрие следите от единственото училище

в града много по-бързо, отколкото вековете без човешка намеса не са успели да сринат купчината камъни.

Местните имат свое разбиране за туризъм. На главната може да се нахраните в дузина ресторанти, във всеки един от тях менютата са изкопирани едно от друго, а качеството на храната е една и съща с малки изключения. В заведенията не признават кафето да бъде сервирано с мляко, освен ако не се помолите настойчиво три пъти. За настаняване може да изберете някоя от къщите за гости, цените им са близки, повечето с три звезди далеч от качеството на категорията, но с гостоприемни собственици.

Близо пет часа път с влак или автобус

До Мелник освен с кола може да стигнете за около пет часа с директен автобус от София. С влак пътуването преминава през Сандански. Гарата е на няколко километра от града, така че трябва да ползвате маршрутка, за да стигнете до друг бус, който да ви отведе до малкия град. Само пътят ви до Сандански ще ви отнеме четири часа, влакът спира четири пъти в Перник и на всяка малко по-голяма гара, освен ако не попаднете международният трен за Солун. Но романтиката и хубавите гледки са ви е в кърпа вързани на цена между 8 и 10 лева (зависи дали ще си вземете двупосочен билет) и още 3.50 лева за другите две превозни средства и още поне час път.

Природа и архитектура привлича туристи от цял свят

Скътан в югозападните склонове на Пирин, Мелник е най-малкият град в България. Обявен е за културноисторически резерват и за град-музей. С население от около 400 жители, Мелник е известен с искрящото си червено вино, впечатляващи старинни къщи и природни забележителности. Името на Мелник се свързва с думата Мелон, близка до славянската Мел – значеща бяла глина, креда. Мелник е известен с уникалната си архитектура, многобройните археологически забележителности, Роженският манастир (XVI век) и най-вече с мелнишкото вино, според легенда е било любимото вино на Чърчил. Градът привлича многобройни посетители от страната и чужбина със чудноватите златисти пирамидални планински образувания намиращи се по билата на близко отстоящата планина Пирин.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Петя Дикова разкри в ефир, че очаква син

Телевизионната водещата Петя Дикова разкри пред зрителите в национален ефир, че с приятеля ѝ - поета Илиян Любомиров, очакват първото си дете.