Мелис Йонузова – момичето с голямо сърце за бокса

Мелис Йонузова – момичето с голямо сърце за бокса

Как едно пълничко девойче извървя пътя от Омуртаг до европейския връх

Тя е само на 19 години, а вече е два пъти шампионка на Европа за жени. При това в един от най-мъжките спортове – бокса. Въпреки това твърди, че няма талант за него, но има нещо много по-важно – сърце. Тя е Мелис Йонузова и само преди 4 дни триумфира с европейската титла за жени в кат. до 64 кг на шампионата в София при своя дебют на такъв форум. Два месеца преди това българката спечели злато и от континенталното първенство до 22 г. в Румъния.

И ако при младите нещата някак си идват закономерно след бронза й от европейското за девойки през 2016-а, то титлата при жените изненада не само нея самата, но и националния треньор Фикрет Ереджебов, който е и неин личен наставник.

Всъщност Мелис 

започнала с бокса късно – чак в девети клас

„Тя е от село Моравка, на 15 км от Омуртаг. В девети клас дойде да учи в града и тъй като автобусът й за обратно бе чак вечерта, баща й ме бе помолил да стои при мен в треньорската стая - споделя Ереджебов. - Тогава тежеше 79 кила, а сега играе на 64 кг. Тя обаче е голям характер, бойно момиче и като поиска да тренира, няма спиране. Откакто е започнала, не е пропуснала нито една тренировка!“

Мелис не крие, че не може да осъзнае колко голям успех всъщност е постигнала. „Сигурно ще ми отнеме месец, докато го разбера. Исках да взема медал, но чак златен... не съм си и помисляла. Да слушам химна в моя чест, бе моя мечта, но дойде толкова бързо, че ме изненада“.

За да стигне до титлата в София, най-малката в тима ни трябваше да мине през 37-годишната датчанка Ивоне Расмусен на 1/4-финалите, 30-годишната украинка Мария Бова Бадулина (с участия на 3 световни първенства), която нокаутира 2 минути преди края на полуфиналния си мач, а на финала се справи с коравата туркиня Сема Чалъшкан, която има 3 сребърни медала от различни европървенства зад гърба си.

Мелис не само побеждаваше в тези срещи, тя

печелеше публиката с раздаването си на ринга

 с хъса, с който се хвърляше в битките и с упоритостта, с която не се отказваше до последния гонг.

„Никога не се интересувам от това колко титулувани са съперничките ми, защото иначе ще се стресирам. Гледам да не знам срещу кого ще боксирам, а да изляза и да я бия“, откровена е българката.

Първоначално тренирала с големия си брат и с момчетата в Омуртаг. След залата ходела сама на кросове, правила бой със сянка и така за кратко време израснала много. „Ако не отида на тренировка, не се чувствам добре“, споделя Мелис и допълва, че няма да се възползва от дадената по-дълга почивка и още другата седмица подновява заниманията.

Тренира със сина на Ереджебов в Омуртаг и докато е в едноседмична „отпуска“ от лагера на националките заради матурите и абитуриентския си бал. Завърши Профилирана гимназия „Симеон Велчев“ в Омуртаг.

„Въобще не успях да се подготвя за матурите от постоянните лагери за европейското. Но съм доволна от оценките, които изкарах – „много добър“ по български и „добър“ по биология.“ Сега на младата боксьорка й предстои да кандидатства в НСА, като ще запише учителски профил.

Мечтата й била да учи медицина

но като тръгнала да се развива в спорта, тя минала на заден план. „Човек никога не трябва да се отказва от мечтите си. Не се знае, може пък един ден като спра с бокса, и това да направя“, казва еврошампионката.

Тя е наясно, че след успехите й тази година и очакванията към нея ще са завишени. Предстои й световно първенство за жени през есента и преследване на квота за олимпийските игри в Токио през 2020 г. „Голямата ми мечта, естествено, е да взема медал от олимпиада“. За целта обаче сигурно ще й се наложи отново да смени категорията и да свали още 4 кила, за да боксира в олимпийската до 60 кг. „В Румъния се състезава на 69 кг и макар и там да ги мачкаше, вижда се, че й тежат. По-добре се чувства при по-леките и затова ще я сваля на по-долната категория“, казва треньорът Фикрет Ереджебов.

„Първоначално ми

 беше много трудно да свалям килограми 

защото аз ям много - смее се Мелис. - Сега обаче не е проблем, ако се наложи да свалям още, ще го направя“.

Мъжете около нея много се вълнували за успехите й. Още като се прибрала в Търговище, където живее с баща си, на сутринта той занесъл медала да се похвали на колегите и да го полеят. Единият от братята й бе неотлъчно до нея в залата по време на състезанието и й бе най-големият фен. По-големият й брат работи в Англия и не можа да пристигне, а приятелят й Муса Касимов не го пуснали от работа, за да я гледа на живо. „Следил обаче мачовете ми по интернет и е плакал заради мен. Много е чувствителен и много ме подкрепя!“, казва за него Мелис.

Наричат я кифлата на отбора

В националния отбор по бокс за жени наричали Мелис Йонузова „кифлата“, защото от всички тя най си падала по женските глезотийки. Обича модата, да ходи по молове, да си прави маникюр и прическа, колкото и да не й остава време за това. „Разбира се, спортните екипи и дрехи преобладават в гардероба ми, но не липсват и рокли, и обувки с високи токчета“, разкрива боксьорката.

И макар за толкова отдадени на спорта момичета да е трудно на бала да се качат на токчета, това не било така за Мелис. „Благодарна съм на президента на федерацията Краси Инински, защото той ми купи роклята и всичко за бала“. Избрала си официалния тоалет още докато била в Търговище, а обувките и аксесоарите харесала по време на лагера на националния тим в София.

От останалите боксьорки е най-близка с приятелката на Даниел Асенов-Тайсъна – Розалия Пайчева. Не случайно двете си викат „сестричке“. Рози вече е първокурсничка в НСА, а от есента Малис ще й стане колежка и тогава съвсем ще са неразделни.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.