Между наглостта и бездушието

Между наглостта и бездушието

Неизвестен крадец е задигнал кутия за събиране на дарение за дете с аутизъм във Варна. Парите са за малкия Гого, но можеше да бъдат за всяко друго от стотиците деца, чиито родители се надяват на милосърдие и обществена подкрепа, за да оздравеят децата им, или още по-тъжно – да спасят живота им.

В кутията е имало стотина лева, ще каже някой, не е голяма сума, но като чете човек новината, настръхва, че сме се докарали дотам като наглост и безчувственост, че да бръкнем в нещастието, да откраднем надеждата, надеждата на дете. Стана така, защото през годините започнахме да приемаме за даденост, че някъде пребили възрастен човек, другаде насилили старица, за да й вземат 10-20 лева от портмонето, на друга баба й откраднали бакърената тава, в която поколения са варили лютеници. И нито капка милост, състрадание, съчувствие, вероятно и угризение няма. Преди време бяха откраднали количката на дете с увреждане. За щастие на родителите злосторникът тогава се беше разкаял, стигнало е може би до главата му какво е направил, и беше върнал плячката.

Сега чета и предпочитам. Обирът станал в салон за красота. Не ми се мисли, че може да е някоя нагиздена, натокана, разхубавена и да си е свила парите за следващи процедури. Или някой случаен минувач? Не, не е нездраво любопитство. Такива случаи на демонстрация на някакви животински инстинкти пораждат и обратна реакция. Винаги съм се ядосвал, когато като репортер при някое престъпление стигна до жертвата – беззащитна, публична, засрамена, опозорена, с трите си имена, адреса и съседите наоколо, а извършителят с позоваване на презумпцията за невинност и тайната на разследването остава скрит зад една-две букви или и без тях изобщо. И друг път съм коментирал, че през последните години тази анонимност лишава правораздаването от частната и генералната превенция – нито на извършителя му пука, знаейки се, че може да остане скрит, нито на следващите, които ще посегнат към нещо незаконно.

Така се ражда жаждата за мъст. Честно, бих искал да видя в голям формат снимката на човека, който е посегнал върху кутийката с парите за Гого. Разлепена в салона за красота, на автобусните спирки, в квартала, където живее, пред блока, в който се прибира със семейството си и децата си може би. И всички да го сочат с пръст. Да потъне вдън земя от срам, ако може да изпитва такова чувство. И не е въпросът дали ще го обвини прокуратурата и ще го осъди съдът. Важното е ние да сме нетърпимите и първата присъда да е нашата, на обществото. Че така не се прави. И че няма да търпим такива хора.

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.