Медицинският експертен съвет ще изготвя алгоритми за лечение на COVID- 19 (ОБНОВЕНА)

Медицинският експертен съвет ще изготвя алгоритми за лечение на COVID- 19 (ОБНОВЕНА)

Функцията на Медицинския експертен съвет (МЕС) е да изготвя алгоритми и препоръки за диагноза и лечение на COVID- 19 и неговите органни усложнения. Това обясни председателя на съвета проф. Коста Костов, който има ролята на координатор на действията на останалите членове и ще ги свежда до Министерски съвет.

„Надяваме се информацията, която поднасяме да бъде в помощ на правителството да взема правилните решения.”, заяви той. Проф. Костов обясни, че задачата пред новото звено е да помогне на държавата да се справи с един здравен проблем, за който здравната ни система не е подготвена. „Лекарите, които виждате пред вас, нямат никакво намерение да крият истината. Обществото я очаква от нас и тя е една – държавата прави всичко необходимо до този момент да се справи с епидемията, но здравната ни система няма необходимия ресурс, за да се справи с епидемията с мащабите, с които се вихри в останалите държави. Всички те усетиха удара, но повечето държави не бяха подготвени за нас. Този удар заплашва и нас, ако не се предържаме в стриктните епидемиологични мерки и не се вслушваме в гласа на разума.”, заяви председателят на съвета.

Съветът ще има и ролята да информира обществото за случващото се у нас. „Идва момент, когато пациентът трябва да научи от своя лекар горчива истина, за да се мобилизират всичките му самосъхраняващи сили с коварната болест. Това е нашата ежедневна съдба – да съобщаваме горчиви истини, които често превръщаме в сладки победи, да предлагаме решения,които не вредят, а помагат.”, каза проф. Костов. МЕС ще се базира на научни изследвания и доказателства, ще зависили информираността да действията, които се предприемат срещу коронавируса. „Искаме да помогнем хората да се почувстват по-сигурни и добре информирани с адекватна, достоверна информация. Гражданите я заслужават и трябва непрекъснато да имат достъп до такава.”, заяви проф. Костов. Затова от съвета ще дават по две пресконференции седмично - във вторник и петък около обяд. Ще бъде създадена и фейсбук страница. Председателят на съвета подчерта, че е важна информационната хигиена и информацията от достоверни източниците. Затова и сред членовете на МЕС има и представител на медиите, който ще работи с фейсбук профила на съвета.

По време на срещата инфекционистът доц. Атанас Мангъров разясни по какъв начин и с кои тестове могат да се открият болните от коронавирус и дали техните контактни лица са заразени. Той обясни, че диагностициран с COVID - 19, отделя вируса в околната среда 4-5 дни преди да се проявят клиничните симптоми и около 20-30 дни след началото им. „През този период вирусът може да бъде хванат с бързи или бавни тестове. През това време контактните лица могат да бъдат два вида”, обясни доц. Мангъров. Към първата група спадат тези, които са заразили болния, но вече не са в състояние да отделят вируса в околната среда. „Когато на тези контактни се прави тест, с който се открива отделянето на вируса в околната среда, какъвто е рефернтният тест с PCR, не се намира нищо, защото те вече не отделят вируса в околната среда. За да се установи, че тези хора са били болни от коронавирус, трябва да се направи серологично изследване с имунохроматографски метод.”, каза той. Ако се установява, че  изследваният има Г-антитела, означава, че е карал отдавна коронавируса. Ако има М-антитела, то той е изкрал инфекцията скоро. В противен случай изследваният дава отрицателен резултат, дори да е бил болен от коронавирус. „Ако това не се направи, този човек се вкарва в графата отрицателен. Затова и значителна част от контактните на болните не се установява нищо.”, обясни доц. Мангъров. Втората група контактни лица с болния са тези, които той е заразил. „Той отделял вируса поне 4-5 дни преди да се изявят клиничните симптоми. Ако е заразил болните наскоро, тези няма да отделят вируса в околната среда и тях няма да ги хванем нито с PCR теста, нито с имунохроматографския тест, с който се откриват антитела. Тази втора група контактни, ако се изследва само с методи, с които се открива отделяне на вируса в околната среда, също ще останат неоткрити”, уточни той за проблемите с изследването на втората група контактни. Доц. Мангъров подчерта, че с имунохроматографските тестове може да се получи информацията дали някой е прекарал коронавируса и да се проследи имунният статус на населението по отношение на инфекцията. Това обаче в момента не се прави. „Тези тестове трябва да бъдат използвани широко, тъй като без тях ние се лишава от диагностично средство и не сме в състояние да установим контактните лица, нито да направим добро епидемиологично проучване, което да ни даде информация какво да очакваме.”, заяви доц. Мангъров. Председателят на новото звено допълни, че доц. Мангъров и проф. Радка Аргиров подготвят алгоритъм за поведение, който да бъде представен следващите дни. В него те искат да се посочва кога и какви тестове са правени на един пациент, каква е тяхната интерпретация, какво се прави след първия резултат, независимо дали е положителен или отрицателен, какъв е вторият тест, ако е такъв е необходим,  както и какво се прави по-нататък с пациента и неговото детайлно диагностично определяне и бъдещо поведение. „Алгоритъм на диагностиката трябваше да има отдавна и се чувства огромна липса в цялата страна.” , смята  проф. Аргирова.

Фармакологът на съвета проф. Момеков обясни и за ефективността на лечението с хлорохин и хидроксихлорохина. „На този етап няма утвърдена ефективна терапия за лечение и профилактика на това заболяване. Има предварителни данни и държави, които имплементират предварителни протоколи за поведение, но не въз основа на желаните от нас данни от доказателство.”, каза той и обърна внимание, че тези лекарства имат много странични ефекти, които могат да се появят и след месеца, след като бъдат приемани. Проф. Момеков уточни, че в България са направени стъпки да се осигури резерв от хлорохин и хидроксихлорохин, така че с течение на времето, ако е необходимо, да се включват пациентите на терапия с тези медикаменти.

Председателят на Националния оперативен щаб ген.-майор Венцислав Мутафчийски вчера заяви, че капацитетът на ВМА и „Пирогов” е изчерпан. По време на срещата зам.-здравният министър Бойко Пенков увери, че няма да има проблем. „Има достатъчно инфекциозни легла и клиники у нас. Налични са 900 легла на национално ниво, за два ни могат да станат над 2 000. Няма да има проблем.”заяви той. 

Значително увеличаване не тревожните разстройства и паническите кризи, пък отчете Д-р Цветеслава Гълъбова. „Мои колеги, психиатри и психолози, ще разработят алгоритъм, който да послужи на хората как да помогнат сами във връзка с появяваща се симптоматика на стрес, тревожност в няколко стъпки преди да стигнат до специалист”, сподели тя.

  

Членове на съвета:

Проф. Радка Аргирова. , клиничен вирусолог от МБАЛ „Токуда”

Проф. Галина Кирова, специалист по образна диагностика

Проф. Севелина Поповска, паталог

Адвокат Д-р Мария Метрова, кантора по медицинско право

Д-р Цветеслава Гълъбова, психиатър  ДПБ „Св. Иван Рилски”

Доц. Атанас Мангъров,инфекционист и педиатър

Доц. Васил Велчев, кардиолог.

Доц. Любомир Киров, общопрактикуващ лекар

Проф. Георги Момеков, фармаколог

Д-р Валентин Павлов, зам.-председател на Българския зъболекарски съюз

Проф. Николай Младенов, анестезиолог.

Доц. Росен Калпачки, невролог.

Д-р Александър Симидчиев, пулмолог

Д-р Константин Вълков, програмен директор на Дарик радио

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.