"Медиана": Гласовете за промяна са разпръстнати, а привържениците на статуквото са мотивирани да гласуват

Декларира се висока избирателна активност

„Гласовете за промяна“, обаче са силно разпръснати (неконсолидирани), докато привържениците за запазване на статуквото са плътно обединени около ГЕРБ и силно мотивирани да гласуват. Засега основната опозиционна формация (БСП) не може да се възползва от нарасналия негативизъм към управлението. Това сочи проучване агнеция "Медиана" сред 943 пълнолетни лица. 

Според интервютата, проведени между 22 и 26 февруари, притегателен център за голяма част от „гласовете за промяна“ се явява формацията на Слави Трифонов, която лансира своята „промяна“ вън от съществуващия политически спектър.

Основен извод от проучването е, че надеждата за нормализация на живота е възродена, като откриването на ваксина срещу коронавируса и стартът на ваксинацията у нас са довели до значително повишаване на оптимизма в българското общество. Това обаче не се е отразило съществено на оценките за правителството. Те продължават да бъдат подчертано отрицателни. Средната оценка на правителството (по шестобалната система) е среден - 3.26 (3.22 през декември), посочват от агенцията. 

Естествено, неудовлетвореността от управлението провокира и силното желание за промяна във властта. За продължаване на управлението на ГЕРБ (под една или друга форма) са 21 % от избирателите. За ново управление, без участието на ГЕРБ са 51 %.

Месец преди изборите

ГЕРБ увеличава дистанцията с основния си политически опонент

и води с 3.3 % пред БСП. Засега само четири партии могат да бъдат сигурни, че ще преминат 4 %-ната бариера за влизане в парламента – ГЕРБ, БСП, „Има такъв народ“ и ДПС. Още четири формации се намират близо до бариерата и имат реални шансове да влязат в следващото Народно събрание – Демократична България; „Изправи се! Мутри вън!“; ВМРО и коалицията НФСБ/Воля. Така че, следващият Парламент може да бъде както четирипартиен, така и съставен от осем партии. Това до голяма степен ще зависи от изборната активност.  

Проучването показва, че поне засега декларираната готовност за участие в изборите изглежда изключително висока –

61 % заявяват, че твърдо ще гласуват, а 22 % се колебаят.

Това, обаче, са нагласи без да се отчита влиянието и развитието на корона-кризата. Каква част от тези избиратели ще се явят реално пред урните е невъзможно да се предскаже. Същевременно огромна част (приблизително 513 хиляди) от същите тези „твърди избиратели“ заявяват, че все още не са направили окончателно своя избор. Люшването на тези избиратели в една или друга посока може да изстреля всяка партия към върха или да потопи надеждите на останалите. 

Отварянето на ресторантите и заведенията се приема като цяло позитивно от мнозинството от пълнолетните. Естествено, най-въодушевени са младите, за които заведенията са естествено средоточие на техния социален живот, докато възрастните са силно скептични в това отношение. Развитието на корона кризата обаче, ще покаже дали това ще бъде приписано като позитив за управлението или ще бъде отчетено като тежък негатив, посочват изследователите.

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.