П родуценти, режисьори, асистенти, технически персонал, сексбомби, звезди и най-вече статисти, статисти, статисти... – цялата суматоха и навалица на снимачната площадка на голяма филмова продукция, пресъздадена само от двама актьори!
Продуценти, режисьори, асистенти, технически персонал, сексбомби, звезди и най-вече статисти, статисти, статисти... – цялата суматоха и навалица на снимачната площадка на голяма филмова продукция, пресъздадена само от двама актьори!
Така е в „Камъни в джобовете“, спектакъл на Нов театър – НДК, в който Венцислав Асенов чрез младите Александър Хаджиангелов и Юлиян Петров фактически режисира двайсетина герои от кинаджийския бизнес, без нито за миг да ни доскучае и без да се объркваме във фабулата. Неслучайно с него Асенов бе номиниран за най-добра режисура на комедиен спектакъл в набора за тазгодишните награди на Сатирата „Златен кукерикон“.
Всъщност спектакълът далеч не е просто комедия: макар да е смешен с нелепите приключения на двама статисти, Джейк и Чарли, той прониква и в дълбоките пластове на драмата – за безсмисления живот на болтчетата във филмовата машина, провален преди истински да е започнал, за напразните надежди за творческа реализация и известност, за глобалния крах на прословутата американска мечта, на мечтата за успех въобще. Авторката на пиесата Мари Джоунс е ирландка и в творбата става дума за щатска продукция, която се снима на Зеления остров. Но щом чуем сентецията „Хубава работа, ама ирландска...“, пък и в преживелиците на персонажите, ще провидим и себе си. Джейк (Хаджиангелов) се е върнал безславно от САЩ, без да пробие в тамошната киноиндустрия и без да забогатее, а Чарли (Петров) е написал сценарий, който се надява в подходящ момент да успее да представи на някой от авторитетите в бранша. Но във филмовия Вавилон има касти, чиито граници простосмъртният не може да пристъпи, дори понякога става жертва на бруталността и лицемерието на силните. И когато в снимачния екип се стига до истинска трагедия, двамата приятели решават, че ще правят свое изкуство – не по законите на кинобизнеса, а по мерките на собствения си живот. Защото точно тогава в джобовете, пълни с камъни, които дърпат към дъното, може да се открие дупчица, през която нахлува светлина...
Сценографията е само закачалка за костюмите, които героите сменят с шеметна бързина, но при нужда се превръща и в бар. Неин автор е Росица Грънчарова.
Монитор
