Маша Илиева – балерината, която танцува(ше) така, сякаш говори
7

Маша Илиева – балерината, която танцува(ше) така, сякаш говори

Цифрата „2“ носи късмет на примата, която подготвя гала-спектакъл за 25-годишнината на своята школа в Софийската опера

На сцената и в репетиционната зала – лебед, в останалото време – мъжко момиче, което не се глези, ако трябва да закара колата си на годишен преглед, да се справя с административни задачи или да сготви вкусно след работа. Това е прима-балерината на Софийската опера Маша Илиева.

Нито е първата, нито ще е последната модерна жена, която носи няколко дини под една мишница. Януарските дни на Маша са обсебени от подготовката на гала-спектакъла за 25-годишнината на детската балетна школа, която носи нейното име: датата на отбелязването се отложи от 25 май миналата година за декември, а от декември – за 2 февруари. „Две за мен е доста силна цифра – на 2.02.2002 г. беше първата ми премиера като директор на балета на Операта, а на 2.02.2020 се състоя представянето на моята книга. Затова сега разчитам, че нещата най-сетне ще се случат“, казва тя. Преди повече от 18 години тогавашната оперна шефка Христина Ангелакова възлага на новопокръстената ръководителка на балета да избере спектакъл, който да могат да вдигнат на сцена без много разходи. Оказва се, че имат декори и костюми за „Силфида“, известната датска театрална художничка Дина Бьорн се съгласява да помогне и с минимални средства се ражда чудесно представление. Миналата година на сакралната дата пък Илиева лансира книгата си „Исторически танци“, която по увлекателен начин въвежда читателя в богатата съкровищница на това изкуство през вековете. Сега примата се надява, че, дори при спазване на строгите противоепидемични мерки, ще успее да покаже на какво е научила малките си възпитанички, както и да разкрие с подходящи видео материали нелекия път, който са изминали през годините.

„Прима-балерина е звание за цял живот, но искам да припомня, че все пак не танцувам пред публика повече от 10 години. Останах в Операта като репетитор, като човек, който преподава на по-младите, показва им как да си направят ролите или се опитва да ги вкара в редичките, когато са повече на сцената“, скромно отбелязва една от най-ярките и експресивни български балерини. Липсват ли й аплодисментите, предназначени специално и лично за нея? И да, и не. „Когато се отказах, не изпитвах някаква супер носталгия. Радвам се на аплодисментите за хората, с които работя – там има частица и от моя труд“, категорична е Маша Илиева, чийто хореографски почерк е оставил белег в душата на почти всички балетни спектакли в афиша от близките сезони на Операта: „Лебедово езеро“, „Жизел“, „Лешникотрошачката“, „Дон Кихот“, „Кармина Бурана“… „Може би колегите малко ми се сърдят, защото

рядко се случва да ги похваля достойно

Сигурно си мислят, че съм черногледа, а аз просто смятам, че когато нещо е било хубаво, е било хубаво, а когато е лошо, трябва да се каже“, обяснява прецизната Дева. И почти веднага се опровергава: „Когато някой е сбъркал някъде, той и сам е наясно, че е сбъркал. А да има поощрение е важно. Но аз съм сдържана в похвалите и винаги съм била такава. В Оперета всички го знаят“. Въпрос на характер. Това се пренася и в живота: често Маша иска нещо от хората, а те даже не подозират, че го иска от тях. Получава се недоразумение, после тя се сърди…

Маша Илиева помни отлично прощалното си представление като прима-балерина на Софийската опера. Връща се след 5-годишно прекъсване, по време на което е претърпяла 5 неуспешни операции на крака. Вече няма желание да обува палци, но в крайна сметка решава да се сбогува със своята публиката: „Беше 29 април 2009-а. Честно казано, дотогава не бях виждала Операта толкова препълнена. Чак „балкончетата на ангелите“, горе на тавана, бяха заети. След като свърши представлението на „Силфида“, на сцената се изви огромна опашка от колеги и познати, които носеха от трогателни букетчета момини сълзички до огромни кошници с цветя. Беше много мило. Доста хора ми казаха как след това са плакали…“, разказва артистката, блестяла във всички водещи женски образи от балетната класика. Познавачите я определят като емоционална прима, която танцува така, сякаш говори – извайва героините си като в драматичния театър. „Но сигурно всяка от нас може да каже същото за себе си“, предполага тя. След бенефиса Маша продължава още да танцува: като Мирта в „Жизел“ –  технически сложна роля с много скокове, и особено като Мадам Ортанс в „Зорба гъркът“. Легендарният американски хореограф Лорка Масине, който на всеки няколко години идваше в Софийската опера да „опреснява“ постановката си, я обявява за

най-добрата Мадам Ортанс в света

и не иска никоя друга на нейно място. „Така че нямаше как, доста дълго поддържах добра балетна форма. Но в последните години ми се случиха няколко битови травми – спънах се на улицата и ми се поду кракът, след една настинка ме заболя рамото и не можех да си вдигам ръката. Обездвижих се, престанах да правя екзерсиси… Такива неща ти поднася животът понякога. Палците наистина ги окачих на пирона, но не го броя за трагедия“, откровена е Маша. Преди да приключи кариерата си на прима, тя вече е създала балетната школа „Маша Илиева“.

„Всички имат по-добри и по-лоши моменти. Тогава беше един лош момент в моя живот, в който нямах достатъчно сценична изява. А бяха 90-те, нямаше пари, нямаше и какво да се яде. Започнах да си търся някаква допълнителна работа – да сервирам в бар или каквото и да е, когато ми предложиха да поема детската школа в Дом на културата „Средец“. Отидох с голямо самочувствие, че ще правя велики дела, но те дойдоха…20 години по-късно“, връща лентата балерината. Постепенно от читалищно занимание школата се превръща в нейно частно начинание и лична кауза. За 2 десетилетия и половина в нея е обучила и посветила в любов към изкуството стотици деца. Немалко от тях и от прословутия й клас в Хореографското танцуват в чужбина. Нейна възпитаничка от школата, Галина Михайлова, дори става прима-балерина на Цюрихската опера, а Маша специално заминава за Швейцария, за да я гледа в „Жизел“ и „Лебедово езеро“, преди Галя да роди 2-те си деца и да слезе от сцената. Илиева, чиято първа учителка е голямата Цвета Джумалиева, а после, в академията „Ваганов“ в Санкт Петербург, попада на педагози като Фея Балабина, Мария Боярчикова т.н., се радва, че при нея се записват и момченца. „Когато се говори за балет, всички си представят балерината, а никой не мисли, че някой трябва да я вдига тая балерина“, шегува се тя.

За лудостите, които е вършила в професията, Маша Илиева си спомня със снизходителна усмивка, ако става дума за еротичната фотосесия в мъжко списание, която навремето й коства подновяване на договора като шеф на балета. „Много хора днес се чудят какво толкова се е случило, но тогава… се беше случило. Не се оплаквах, не съжалявах – по-скоро

бях уплашена от цялото това внимание

което се изсипа на главата ми“, не крие тя. Нарича този епизод „върха на елхата“, иначе смята, че цялата й професия е някаква лудост. Лудост е да поемаш ангажимент, който не знаеш дали ще можеш да изпълниш, да реагираш бързо със смели решения, с които си слагаш главата в торбата. Но тя и досега го прави в работата си, макар в живота да не е хазартен тип и да избягва рискови ситуации.

Откакто е по-свободна, Маша наваксва с опит в кулинарното изкуство – изкушение, което като активна балерина й е било недостъпно. С шедьоврите си от руската кухня е участвала в „Черешката на тортата“, свещенодействала е в кухнята на Ути, при Звездев и други телевизионни топ-готвачи. Има приятелка, на която често звъни с покана: „Ела вкъщи – ще хапнеш нещо, което никога повече през живота си няма да вкусиш“. Защото специалитетите на Маша Илиева не се повтарят – така както не може да се повтори в същия вид никое живо представление, изиграно с любов. На палци или не…

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.