Мартин Петков: Исках да бъда доктор, с изкуството лекувам душата

Мартин Петков: Исках да бъда доктор, с изкуството лекувам душата

  • Братя е голям учебник за мен, ролята на Симеон беше предизвикателство
  • Дебютирах в Операта, играя в Клетниците и Мамма Миа
  • Италия е като втори дом, мечтая да отида в Перу, Бразилия и Африка
  • Показвам различна част от мен в „Белият плъх“, ще се кача на сцена на 30 октомври и 6 ноември
  • Бъркат ме с 16-годишен, не ми продават бира и ми искат лична карта

Актьорът откровено пред „Телеграф“:

- Мартин, вашата звезда изгря с ролята на Симеон от хитовата сага на NOVA „Братя“. Разкажете ни за контрастното превъплъщение – от ученолюбиво дете до участник в престъпническа банда?

- За мен беше голямо удоволствие да разбера, че образът ми претърпява такава голяма промяна. Той е един от тези персонажи в сериала, които претърпяват драстична промяна от единия полюс към другия, и това много ме вдъхновява. Когато разбрах, че Симо навлиза в тъмния бизнес и започва да пропада това по-скоро ме зарадва, отколкото ме изплаши, защото това е едно хубаво актьорско предизвикателство и можем да изкараме някакви други черти от този човек. Това, че е ученолюбив, примерен не означава, че и той не може да се подхлъзне към такива неща.

- Кой образ е по-близък до вас, но в реалния живот?

- И с двата имах допирни точки. Симо какъвто беше в първи сезон по-скоро се доближаваше до мен отпреди 4-5 години, а Симо, който играе сега, като изключим наркотиците, малко повече самочувствието му се доближава до мен сега. Това много ми помогна да изкарам и едното, и другото от себе си.

- Зрителите очакват обрат, какво ще се случи?

- Има много интересни и динамични обрати. Съветвам зрителите да гледат.

В ролята на Симо в криминалния сериал „Братя“


- Партнирате си с Влади Михайлов, Искра Донова, Стойо Мирков и много др. Лесно ли се сработихте?

- Стойо и Искра и Влади са страхотни - и като актьори и като хора в живота. Чувства се благодарен, че съм имал възможност да си партнирам именно с тях. Много можеш да научиш и от тримата, много може да се обогатиш актьорски. А и те винаги са били готови да ми помогнат, ако някъде нещо не разбирам, или се затруднявам. Както и обратното - ако те имат нужда от нещо - знаят, че съм винаги насреща. Единственият човек, който познавах първият ми ден на снимачната площадка е Христина Джурова, която играе Лина – много талантлива актриса и певица. Всички много бързо успяхме да се сплотим. Много по-лесно се работи, когато сте и приятели, а такива успяхме да постигнем още в първите два месеца на снимките. Не само с актьорския, но и с техническия екип успяхме да установим една много силна връзка и оттогава не сме я губили, просто ставаме все по-близки и по-близки.

- Забавлявахте ли се на снимачната площадка?

- Това е първият ми по-голям проект и когато започнахме снимките се чувствах като в небрано лозе. Знаех, че чисто актьорски трябва да си направя нещата, но техническите не ги познавах и ми беше трудно – примерно да застанеш точно на определено място, за да не изгубиш камерата... Това е голям учебник за мен, а и от други хора съм чувал, че доста съм дръпнал. Много смешни моменти съм имал със Стела Ганчева, която играе Мая. В първи сезон имахме повече засичания, често избухвахме в смях.

Със Стела Ганчева


- Кино или театър – кои са вашите води?

- Сега имам възможността да ми се случват и двете, чувствам ги по равно, не ги деля. И двете са много специфични, имат плюсове и минуси, но се чувствам добре засега и в двете. Ако искаш да придобиеш малко по-голяма популярност и разпознаваемост - мястото е в киното, защото там може да те види по-голяма аудитория.

- Кога усетихте, че искате да бъдете актьор?

- Баба ми ми казваше, че като малък съм събирал децата и съм изнасял концерти, представления – бил съм артистично дете. В училище бях си наумил да ставам лекар, като се появиха предмети като химия и биология осъзнах, че това няма да се случи. В мен живееше идеята, че искам да помагам на хората по някакъв начин, макар и по душевен път.

- Участвате в спектакъла „Белият плъх“ на Театрална работилница „Сфумато“. Какво крие сюжетът?

- Това е една малко по-нестандартна пиеса. Жанрът е театър на абсурда, но не означава, че няма смисъл. Напротив – има доста смисъл вложен в нея. Главната тема в пиесата е темата за самотата и дали може човек да живее сам, изцяло сам. Там има само два персонажа.

Зрителите биха могли да видят една доста различна част от мен, ако гледат представлението.

Друга тема са законите и нормите, които обществото поставя – в смисъл как точно трябва да правим определени неща, сякаш обществото ни казва какво да свършим, за да постигнем това и това; едно е правилно, друго – грешно... Тази пиеса се занимава с правилата - какво трябва и какво не трябва и въобще има ли такова нещо като „трябва“. Има обявени дати за следващите представления - 30 октомври и 6 ноември, от 19 ч.

- Коя е мечтаната роля?

- Бих опитал с роля, която е по-скоро отрицателна. Това ме провокира и за мен е интересно да търся в себе си такива неща. Вярвам, че човек се състои от двете неща, както от доброто, така и от зло. Въпросът е какво ще избере да изведе на преден план. Интересно ми е да дълбая в тъмната си част, защото мисля че имам и такава.

- Кой е Мартин извън светлините на прожекторите?

- Мартин е момче, което много често бъркат в магазина с 16-годишните – не ми продават бира, искат ми лична карта навсякъде, аз винаги съм изглеждал малко по-млад от релната си възраст, но явно покрай сериала още повече съм се подмладил (смее се). Обичам да карам колело, да ходя на планина; обожавам кучета, за мен това са най-чистите създания, имам си и домашен любимец. Започвам по-сериозни походи в планината. Тази година щяхме да ходим до връх Ботев, но се развали времето и стана опасно.

Обича планината, релаксира на чист въздух с дълги разходки.


- Имате ли дестинации фаворити – у нас и зад граница?

- Много обичам да пътувам. Нашето Черноморие безспорно ми е любимо. Израснал съм там, всяко лято съм бил в Бургас, морето е моя голяма обич, чувствам се много добре там. Чичо ми живее в Канада, ходихме на гости, беше много интересно. Успях да посетя и Щатите. Много съм благодарен. Голямо щастие е за едно дете да посети Дисниленд. Ходил съм и в Италия – Рим, Венеция, чувствам я като втори дом, ако веднъж си я посетил няма как да не искаш да се върнеш пак там. Много искам да отида в Перу, Бразилия, Африка. Всичко, което е по-различно от нас и като мислене и като традиции.

- Вълната от COVID-19 расте. Вие сблъскахте ли се с вируса?

- Миналата година по това време за първи път се срещнах с вируса, прекарах сравнително леко. Не ми харесва ситуацията, нормално е... Изкуството което правим е за хората и когато липсват в залата се губи обратната връзка помежду ни.

- Кои са любимите ви занимания, останали в тайна до момента?

- Свиря непрофесионално на пиано, купих си и започнах да се уча сам по слух. Никога не съм имал учител. Наскоро започнах да чета ноти и осъзнах колко повече неща се улесняват и разгръщат. В четвърти курс един режисьор ми подари и неговото пиано, сега имам две, така че не се оплаквам... В края на пролетта през 2021 г. започнах да посещавам частни уроци по пеене. Голяма страст и много любопитно ми е. Учителят ми е диригент в операта – Светослав Лазаров, след като ме чу предложи да се включа в ансамбъл – в спектакъла „Мамма Миа“ и аз приех. Преди това влязох на мястото на напуснало момче в роля на „Клетниците“. Участвам и на двете места. За мен това е страшно як опит.

- Обвързан ли сте, ако не – какво може да ви впечатли в една млада дама?

- В момента не съм. Ще бъда кратък. Много се привличам от интелект и чувство за хумор.

- Кои са любимите ви филм, книга, песен...

- Много са. Последно гледах „Омарът“ на Йоргос Лантимос - много хубав филм, леко абсурден, аз си падам по този жанр. „Спасителят в ръжта“ - любима книга още от ученическите години. А за любима песен – един ден сам ще я напиша (смее се).

- За финал – какво си пожелавате?

- Да не изневерявам на себе си и на принципите си и да преследвам мечтите си. Има неписан закон, че когато искаш нещо много подсъзнателно започваш да действаш към него и да го постигаш. Пожелавам си да съм здрав, както всички мои близки хора.


БЛИЦ

Мечтая за... море и любов

Най-често ме разсмива... смешни кучета

Не излизам без... в днешно време дезинфектант, а по принцип шоколад

Под леглото имам... прах

Сърдя се когато... не са искрени с мен

Не понасям... фалшиви хора

В училище бях слаб по... математика

Лудост е... да скочиш от самолет с парашут, но искам да го направя

Вярвам че... нещата ще стават все по-добре и по-добре


Това е той:

Роден е на 14 октомври 1996 г.

Завършил е Първа английска езикова гимназия в София, по-късно специализира “Актьорство за драматичен театър” в НАТФИЗ, в класа на проф. Атанас Атанасов.

Част е от трупата на Театрална работилница „Сфумато“.

Участва в рекламни проекти.

Играе на сцената на Софийската опера и балет, част е от състава на „Мамма миа“ и „Клетниците“

Най-голяма роля до момента бележи в популярния сериал на NOVA “Братя“.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.