0

Ж ивотът е това, което се случва, докато сме заети да правим други планове, казал е Джон Ленън. Или докато се опитваме да избегнем генералното планиране, ще добавим ние. Две от нещата, за които актьорът Мартин Гяуров е бил абсолютно убеден, че няма да го „стигнат“ – да се ожени и да смени театъра, с който от 13 години е свързан, през лятото щастливо го връхлитат само в рамките на месец. Така че човек никога не знае...

Животът е това, което се случва, докато сме заети да правим други планове, казал е Джон Ленън. Или докато се опитваме да избегнем генералното планиране, ще добавим ние. Две от нещата, за които актьорът Мартин Гяуров е бил абсолютно убеден, че няма да го „стигнат“ – да се ожени и да смени театъра, с който от 13 години е свързан, през лятото щастливо го връхлитат само в рамките на месец. Така че човек никога не знае...

„Цялото ми практическо изграждане като актьор след завършването на НАТФИЗ протече с колегите от театър „София“, после там дойдоха и нови, много готини млади артисти. Ето защо не ми беше лесно да напусна“, признава Мартин, който от следващия сезон вече ще е част от трупата на Сатирата. Но държи да подчертае, че досегашната му месторабота не е затворена страница за него: ще продължава да играе в едно от последните заглавия в афиша – „Съгласие“, в детското представление „Питър Пан“, в мюзикъла „Скачай“, който скоро ще се завърти за стотен път на общинската сцена. „Един ден може и да се върна там, но истината е, че исках да си тръгна още преди година, тъй като имах нужда от различно предизвикателство. Тогава директорът Ириней Константинов ме спря, за което съм му безкрайно признателен, тъй като нямах идея накъде да поема...“, откровен е Гяуров. Постановки като „Ромео и Жулиета“, „Уморените коне ги убиват, нали?“, „Тримата мускетари“, „Напразни усилия на любовта“, „Анна Каренина“ и дузина още са го наложили като романтичен герой сред младите асове на театър „София“, но той се чувства особено приятно в комедии и е усетил, че

публиката оценява финия му хумор

И, не щеш ли, неотдавна получава предложение, на което не може да устои. „Не е често явление на някой актьор в България да му се обади директор на театър лично и да му каже: харесвам те, бих искал да работиш при нас“, повдига завесата Мартин Гяуров. След позвъняването на шефа на Сатирата Калин Сърменов той си дава сметка, че или ще трябва да приеме офертата и да опита нещо ново, или ще остане в театър „София“ до края на живота си. И решава да пробва.

Куриозното в случая е, че преди повече от десетилетие Мартин Гяуров попада в общинската трупа по покана на своя ментор от НАТФИЗ проф. Здравко Митков, който по онова време е водещ режисьор там; сега пък го вика Калин Сърменов, който бе върл опонент на професора за директорското кресло в Сатирата. Това означава, че или двамата недолюбващи се видни театрали са заровили томахавките, или че качествата на избраника са безспорни, щом го признават и двете враждуващи страни. Познайте кое е вярното... „Наистина е ласкателно за един актьор да се почувства до такава степен искан“, не отрича Гяуров. След като Калин Сърменов на няколко пъти разговаря с него и му дава необходимия толеранс да размисли, Мартин не се бави много-много, докато се определи. Трудното решение е взето за около 2 седмици. Една от орисниците му е Александра Сърчаджиева, негова състудентка от Академията. „Исках да ми разкаже за обстановката в театъра като най-близкия ми човек вътре. И тя откликна моментално в един ужасно тежък за нея момент, за което ще съм й вечно благодарен“, доверява актьорът. И продължава: „От първия момент усетих, че там хората са много добронамерени. Не знам доколко са си близки, дали си пият кафето заедно, но си личи, че се уважават помежду си. Това ми дава спокойствие, защото обичам да работя в дружелюбна обстановка. Справям се и иначе, понеже мога да бъда и перде, но предпочитам с колегите да сме приятели и на сцената, и извън нея“.

Мартин Гяуров отива в Сатиричния театър с ясната идея, че започва отначало на място, на което трябва да се доказва. „Опитът, който имам, би могъл да ми е в помощ, но някак си не очаквам да получа голяма централна роля за първите два или три сезона. Трябва да се адаптирам, пък и смятам, че така е честно. Независимо как ще тръгнат нещата, истината е, че за мен е огромна чест да стана част от трупата на Сатиричния театър и съм безкрайно благодарен за получената възможност”, казва актьорът. Но театралната реалност май ще го опровергае. През ноември той и още трима негови колеги ще „осветят“ новата сцена на Сатирата, наречена „Хепи“, с пиесата на Киара Атик „Пет пъти за една нощ“. Историята е за 5 класически любовни двойки от мъж и жена, като всеки ще влезе в няколко роли, така че всички ще са главни...

За разлика от професионалната дилема, над която макар и за кратко си блъска главата,

сватбата се оказва най-спонтанният жест

в живота му. Мартин и половинката му – красивата актриса Йоанна Темелкова, позната като дъщерята на Джаро от сериала „Под прикритие“, са заедно от 7 лета, а синчето им Филип вече е на 2 години и 8 месеца, обаче не им е идвало на ум да официализират отношенията си. „Имах желание за такава стъпка, но не съм правил стандартно предложение или годеж. Просто се случи в един разговор помежду ни. Решихме го в сряда и на следващата седмица в петък се оженихме“, разказва снажният брюнет. Сватбеното тържество с малка група приятели е на лодка край бреговете на Гърция. Първо за час-два компанията трябва да преодолее симптомите на морската болест, после идва хубавото: спират в различни заливи, плувнат и се гмуркат, а вечерта на борда се качва служебно лице от общината в селцето, където са базирани, и извършва скромната церемония. На Мартин и Йоанна, която също е била актриса в театър „София“, но от 3 години е на свободна практика, сега им предстои да сключат и граждански брак в България. Ще го направят наесен, когато от близкото им обкръжение приключат с почивките и се приберат в столицата. Семейството засега се състои от четирима – трима човеци и кучето Пърси, качено в колата на пътя София-Самоков, уж само за да бъде пренесено по-близо до къщите, ала задържано за домашен любимец завинаги. Най-приятно им е, когато имат възможност да пътуват и да се разхождат в пълен състав, защото малкият е голям майтапчия, надраснал крехката си възраст. Много е бърборлив, а в момента е във фаза, в която си прави експерименти с езика, без дори да е проговорил напълно. Започнал е в края на всяка дума да слага „ц“ – „Татиц, искам водичиц...“, и това ужасно забавлява родителите му.

Умишлено не споменахме в началото, че Мартин е внук на великия бас Николай Гяуров. Актьорът знае, че

кариера като на дядо му

се случва веднъж на стотици хиляди хора и никога не се е опитвал да я повтори. Малцина обаче са осведомени, че все пак е бил приет и една година е изучавал класическо пеене в Нов български университет. Гласът му е бас-баритон. Но в края на първи курс, когато трябва да държи изпит пред спецове от Музикалната академия, ненадейно се отказва и не се явява: „Само като си представих с какви очи ще ме гледат хората от Консерваторията, си казах, че не е за мен цялата тая работа. Там със сигурност фамилията на дядо ми можеше да ме спъне. В това съм абсолютно убеден“. Прословутата нашенска завист... Не след дълго младият мъж решава да кандидатства в НАТФИЗ и баща му – известният диригент Владимир Гяуров, и майка му безрезервно го подкрепят. Във втори курс амбициозният Овен се уверява, че се справя добре и явно актьорството ще е неговият път. „Опитвам се да работя максимално достойно при условията, в които сме поставени в България, и, честно казано, съм удовлетворен и се чувствам пълноценен“, твърди Мартин Гяуров. И днес той пее с удоволствие, но само на ниво мюзикъл...