В един от най-хубавите спектакли на Сатиричния театър напоследък – „За какво ви е Дон Кихот?“ по великия роман на Сервантес, шеметната Мартина Вачкова е в ролята на Тереса, жената на Санчо Панса – здраво стъпила на земята и прагматична като него. В душата си обаче звездната актриса продължава да е рицарят от Ла Манча – може би малко поуморен, но винаги търсещ смисъл да се хвърли в нови битки.

„Да, поддържам го жив у себе си, колкото и да е трудно понякога. Лудостта е близо до детското, до това да не спираш да вярваш, макар всички да те убеждават, че е напразно. У мен има и нещо детското, и нещо лудо“, признава комедиантката с палави пламъчета в очите. Ако някога си е мислела, че просто има хора, които са добри, и други, които са лоши, сега, на своята благодатна зряла възраст, вече е убедена, че хората изначално са добри. Дори някой да кривне, за нея той не е зачеркнат и отписан – сигурна е, че може да се върне в пътя и очаква от околните именно тези простички неща: доброта и почтеност. Марта никога не е крила годините си – през лятото закръгли 60 и се гордее с начина, по който ги живее. Пожелава на всички свои връстници да се чувстват като нея: щастливи и омиротворени. Може да й се струва малко преувеличено, че „60 са новите 30“, но новите 40 – категорично!

В началото на кариерата си в Сатирата дъщерята на големия Григор Вачков дели гримьорна с Мариана Аламанчева, Стоянка Мутафова, Жени Филипова. Има ли все още артисти, които го помнят? Почти няма, но от възрастните актриси навремето научава и случки, за които дори не е подозирала, понеже татко й ги е спестил на близките си, за да не ги натоварва – за предателства, завист, обиди, удари в гръб от колеги, които е смятал за приятели. „Живяла съм с по-идилична, захаросана представа за отношенията в театъра на моя баща. А те са си били като навсякъде“, дава си сметка актрисата. Но към днешна дата не е станала черногледа. „Понякога се питам дали младите актьори в Сатирата знаят кой е Григор Вачков от снимките му тук-там из коридорите. Характерно е за младите да смятат, че с тях започва всичко. Чак в по-късни години човек започва да се оглежда назад, за да види какво е било преди него и какво продължава с него“, казва разбиращо тя.

Усеща ли Марта духа на баща си да я потупва по рамото, когато играе на любимата сцена? „Докато съм на цената, не чувствам тези метафизични вибрации. Но докато чакам отстрани, за да изляза пред публиката, попипвам кулисите, завесите и си мисля: и той се е докосвал до тях, и той е седял тук, подпрян като мен на този стълб. Защото можеш да смениш дюшемето, но железните подпори, релсите остават. Държала съм ги много пъти с ръка и съм си казвала: моят татко е бил тук“. Кои са първите й впечатления от този театър? „Била съм съвсем малко дете, но помня как го чакахме с майка след представление, за да се приберем заедно вкъщи – живеехме съвсем наблизо, на ул. „Шишман“. Имам и много „физически“ спомени – за костюмите, от гримьорната с перуките, брадите и мустаците, където миришеше на лепило с аромат на сакъз... Страшно интересен ми беше този

живот на преправяне

– влизаш един в театъра, на сцената излизаш друг човек, а после пак си тръгваш такъв, какъвто си“.

Всъщност Марта Вачкова никога не се е разделяла задълго с Мелпомена, даже и в годините, когато всеки ден е на телевизионния екран. От онова време например е превъплъщението й в „Преспанските камбани“ на Талев в прочита на кинаджията Христо Христов в „Сълза и смях“. След като авторските й предавания по БНТ „Защо не“, „Жените“ и „Апартаментът“ заглъхват, моментално се появява неистовото желание да е още по-активна в живите си срещи с публиката. Вече доста сезони чаровницата е прима и на сцената на Хасковския театър във версията на драматурга и режисьор Юрий Дачев по „Секскомедия в лятна нощ“ на Уди Алън. В „Рейс“ от Станислав Стратиев пък постановчикът проф. Здравко Митков й поверява мъжки образ, на когото сменя пола, след като е бил създаден от автора специално за легендата Георги Парцалев. От афиша на Сатирата продукцията по-късно акостира в Плевенския театър и до днес се играе с успех из цялата страна. А в абсурдния „Рейс“ Вачкова пътува редом със своя добър тв приятел Тончо Токмакчиев...

Почти веднага след ВИТИЗ възпитаничката на проф Николай Люцканов и Маргарита Младенова става разпознаваемо лице и за театралната, и особено за телевизионната публика благодарение на предавания като „Ку-ку“ и „Каналето“. Сестра Жекова от сериала „Откраднат живот“ успя ли да я издигне до ново, още по-високо ниво на популярност? „Станах много популярна и сред младите хора. Родителите ме знаят отпреди, но децата им сега ме откриха. Толкова ми е приятно, когато видя детски погледи, вперени в мен по улицата, когато ученици искат да се снимат с мен! Но най-много ме радва, когато зрели хора ми казват: „Баща ти би се гордял с теб, вървиш по неговия път достойно“. Той например се дразнеше, че му подвикват „Мите! Бомба!“ по името на героя му от сериала „На всеки километър“. Отговаряше: „Казвам се Григор“. Мен

не ме дразни, като ме наричат „сестра Жекова“

Преди няколко дни на откриването на изложбата на Ясен Гюзелев в галерия „Арте“ един симпатичен възрастен господин ми каза: „Аз съм лекар и само защото съм пенсионер не мога да си позволя да ви поканя веднага да работите при мен. Вие сте перфектната сестра“. Много приятели медици ме уверяват, че и при тях има някоя колежка, която досущ прилича на героинята ми. Имам чувството, че всяка българска болница си има своята сестра Жекова“, обяснява тя.

В поредицата сестра Жекова на Марта Вачкова е дясна ръка на проф. Асен Цонев на Владимир Пенев. Двамата актьори състуденти отдавна не са заставали рамо до рамо в общ проект: далеч във времето е партньорството им в „Тартюф“ в Народния театър или „Грехът Куцар“ в „Сфумато“. Докторската сага ли стана причина Мартина да преоткрие голямата си младежка любов в лицето на Владо Пенев, или те в действителност никога не са се изгубвали от поглед? „Ние сме толкова свързани, че не бих си представила да имам по-близък човек от него. Той е наистина като част от мен. Догодина ще станат 4 десетилетия, в които ние сме неразделни. А когато имаш такъв приятел, в неговите очи виждаш това, което си бил преди. Днес, когато си говорим, шегуваме се и се смеем, аз съм пак онова момиче на 20 години. Спокойно ни е. Между нас не може да има неприятни изненади, най-много да се изненадаме с нещо хубаво. Владо продължава да ме учудва и да ме радва. Аз наричам това партньорство: за мен той е другар, опора, сигурност, гаранция... Карали сме се, разочаровали сме се, минали сме през какво ли не, но това приятелство и тази обич помежду ни са устояли. Ние нямаме тайни един от друг нито за добрите, нито за лошите си качества. А да обичаш някого въпреки недостатъците му е върховно“.

Преди седмици голяма артистична компания начело с Владо и Марта предприема пътешествие из Андалусия. Събират се 10 доказани творци, 10 личности със суперего, но не са имали и миг пререкание. А когато крадци обират Владо до шушка, той не издава дори едно „Мрън!“, за да не помрачи общото настроение. На Пенев все повече му се режисира и е хвърлил око на комедия на Галсеран, която да постави с участието на Вачкова и Герасим Георгиев-Геро. Кога – не се знае, но актрисата има и по-конкретни очаквания за нещо прекрасно още тоя сезон. Юрий Дачев е преработил специално за нея роля в своя пиеса, в която някога са свещенодействали Стоянка Мутафова и Невена Коканова. И Марта си пожелава този нов спектакъл да се роди не другаде, а точно в Сатиричния театър.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Орлин Павлов става инспектор Жавер в БГ „Клетниците“

Световният мюзикъл „Клетниците“ ще оживее за пръв път на българска сцена на 6 декември с прецизно селектиран екип от 40 участници. Мястото на премиерата, разбира се, е Софийската опера, но утвърденият от британските продуценти състав е сборен и включва някои от най-големите звезди на този жанр у нас – от Операта, Музикалния театър, свободни артисти от поп и рок гилдията.

Световноизвестен балет на лед танцува „Лебедово езеро“ два пъти

Държавният балет на лед „Санкт Петербург“ следва традицията да гастролира в България в напълно разпродадени зали. София е последната спирка от българското турне на "Господарите на спорта", които ще минат през шест града и заради рекордно големия интерес ще играят спектакли по два пъти на вечер. Шампионите по фигурно пързаляне направиха специален жест за публиката в столицата и пуснаха извънредно издание на култовият „Лебедово езеро“ в зала 1 на НДК – на 2 декември от 17.30 ч., непосредствено преди шедьовъра „Лешникотрошачката“. Тежката артилерия на Константин Расадин ще бори гравитацията на пързалката с "Лебедово езеро" и на 3 декември.