В един от най-хубавите спектакли на Сатиричния театър напоследък – „За какво ви е Дон Кихот?“ по великия роман на Сервантес, шеметната Мартина Вачкова е в ролята на Тереса, жената на Санчо Панса – здраво стъпила на земята и прагматична като него. В душата си обаче звездната актриса продължава да е рицарят от Ла Манча – може би малко поуморен, но винаги търсещ смисъл да се хвърли в нови битки.
В един от най-хубавите спектакли на Сатиричния театър напоследък – „За какво ви е Дон Кихот?“ по великия роман на Сервантес, шеметната Мартина Вачкова е в ролята на Тереса, жената на Санчо Панса – здраво стъпила на земята и прагматична като него. В душата си обаче звездната актриса продължава да е рицарят от Ла Манча – може би малко поуморен, но винаги търсещ смисъл да се хвърли в нови битки.
„Да, поддържам го жив у себе си, колкото и да е трудно понякога. Лудостта е близо до детското, до това да не спираш да вярваш, макар всички да те убеждават, че е напразно. У мен има и нещо детското, и нещо лудо“, признава комедиантката с палави пламъчета в очите. Ако някога си е мислела, че просто има хора, които са добри, и други, които са лоши, сега, на своята благодатна зряла възраст, вече е убедена, че хората изначално са добри. Дори някой да кривне, за нея той не е зачеркнат и отписан – сигурна е, че може да се върне в пътя и очаква от околните именно тези простички неща: доброта и почтеност. Марта никога не е крила годините си – през лятото закръгли 60 и се гордее с начина, по който ги живее. Пожелава на всички свои връстници да се чувстват като нея: щастливи и омиротворени. Може да й се струва малко преувеличено, че „60 са новите 30“, но новите 40 – категорично!
В началото на кариерата си в Сатирата дъщерята на големия Григор Вачков дели гримьорна с Мариана Аламанчева, Стоянка Мутафова, Жени Филипова. Има ли все още артисти, които го помнят? Почти няма, но от възрастните актриси навремето научава и случки, за които дори не е подозирала, понеже татко й ги е спестил на близките си, за да не ги натоварва – за предателства, завист, обиди, удари в гръб от колеги, които е смятал за приятели. „Живяла съм с по-идилична, захаросана представа за отношенията в театъра на моя баща. А те са си били като навсякъде“, дава си сметка актрисата. Но към днешна дата не е станала черногледа. „Понякога се питам дали младите актьори в Сатирата знаят кой е Григор Вачков от снимките му тук-там из коридорите. Характерно е за младите да смятат, че с тях започва всичко. Чак в по-късни години човек започва да се оглежда назад, за да види какво е било преди него и какво продължава с него“, казва разбиращо тя.
Усеща ли Марта духа на баща си да я потупва по рамото, когато играе на любимата сцена? „Докато съм на цената, не чувствам тези метафизични вибрации. Но докато чакам отстрани, за да изляза пред публиката, попипвам кулисите, завесите и си мисля: и той се е докосвал до тях, и той е седял тук, подпрян като мен на този стълб. Защото можеш да смениш дюшемето, но железните подпори, релсите остават. Държала съм ги много пъти с ръка и съм си казвала: моят татко е бил тук“. Кои са първите й впечатления от този театър? „Била съм съвсем малко дете, но помня как го чакахме с майка след представление, за да се приберем заедно вкъщи – живеехме съвсем наблизо, на ул. „Шишман“. Имам и много „физически“ спомени – за костюмите, от гримьорната с перуките, брадите и мустаците, където миришеше на лепило с аромат на сакъз... Страшно интересен ми беше този
живот на преправяне
– влизаш един в театъра, на сцената излизаш друг човек, а после пак си тръгваш такъв, какъвто си“.
Всъщност Марта Вачкова никога не се е разделяла задълго с Мелпомена, даже и в годините, когато всеки ден е на телевизионния екран. От онова време например е превъплъщението й в „Преспанските камбани“ на Талев в прочита на кинаджията Христо Христов в „Сълза и смях“. След като авторските й предавания по БНТ „Защо не“, „Жените“ и „Апартаментът“ заглъхват, моментално се появява неистовото желание да е още по-активна в живите си срещи с публиката. Вече доста сезони чаровницата е прима и на сцената на Хасковския театър във версията на драматурга и режисьор Юрий Дачев по „Секскомедия в лятна нощ“ на Уди Алън. В „Рейс“ от Станислав Стратиев пък постановчикът проф. Здравко Митков й поверява мъжки образ, на когото сменя пола, след като е бил създаден от автора специално за легендата Георги Парцалев. От афиша на Сатирата продукцията по-късно акостира в Плевенския театър и до днес се играе с успех из цялата страна. А в абсурдния „Рейс“ Вачкова пътува редом със своя добър тв приятел Тончо Токмакчиев...
Почти веднага след ВИТИЗ възпитаничката на проф Николай Люцканов и Маргарита Младенова става разпознаваемо лице и за театралната, и особено за телевизионната публика благодарение на предавания като „Ку-ку“ и „Каналето“. Сестра Жекова от сериала „Откраднат живот“ успя ли да я издигне до ново, още по-високо ниво на популярност? „Станах много популярна и сред младите хора. Родителите ме знаят отпреди, но децата им сега ме откриха. Толкова ми е приятно, когато видя детски погледи, вперени в мен по улицата, когато ученици искат да се снимат с мен! Но най-много ме радва, когато зрели хора ми казват: „Баща ти би се гордял с теб, вървиш по неговия път достойно“. Той например се дразнеше, че му подвикват „Мите! Бомба!“ по името на героя му от сериала „На всеки километър“. Отговаряше: „Казвам се Григор“. Мен
не ме дразни, като ме наричат „сестра Жекова“
Преди няколко дни на откриването на изложбата на Ясен Гюзелев в галерия „Арте“ един симпатичен възрастен господин ми каза: „Аз съм лекар и само защото съм пенсионер не мога да си позволя да ви поканя веднага да работите при мен. Вие сте перфектната сестра“. Много приятели медици ме уверяват, че и при тях има някоя колежка, която досущ прилича на героинята ми. Имам чувството, че всяка българска болница си има своята сестра Жекова“, обяснява тя.
В поредицата сестра Жекова на Марта Вачкова е дясна ръка на проф. Асен Цонев на Владимир Пенев. Двамата актьори състуденти отдавна не са заставали рамо до рамо в общ проект: далеч във времето е партньорството им в „Тартюф“ в Народния театър или „Грехът Куцар“ в „Сфумато“. Докторската сага ли стана причина Мартина да преоткрие голямата си младежка любов в лицето на Владо Пенев, или те в действителност никога не са се изгубвали от поглед? „Ние сме толкова свързани, че не бих си представила да имам по-близък човек от него. Той е наистина като част от мен. Догодина ще станат 4 десетилетия, в които ние сме неразделни. А когато имаш такъв приятел, в неговите очи виждаш това, което си бил преди. Днес, когато си говорим, шегуваме се и се смеем, аз съм пак онова момиче на 20 години. Спокойно ни е. Между нас не може да има неприятни изненади, най-много да се изненадаме с нещо хубаво. Владо продължава да ме учудва и да ме радва. Аз наричам това партньорство: за мен той е другар, опора, сигурност, гаранция... Карали сме се, разочаровали сме се, минали сме през какво ли не, но това приятелство и тази обич помежду ни са устояли. Ние нямаме тайни един от друг нито за добрите, нито за лошите си качества. А да обичаш някого въпреки недостатъците му е върховно“.
Преди седмици голяма артистична компания начело с Владо и Марта предприема пътешествие из Андалусия. Събират се 10 доказани творци, 10 личности със суперего, но не са имали и миг пререкание. А когато крадци обират Владо до шушка, той не издава дори едно „Мрън!“, за да не помрачи общото настроение. На Пенев все повече му се режисира и е хвърлил око на комедия на Галсеран, която да постави с участието на Вачкова и Герасим Георгиев-Геро. Кога – не се знае, но актрисата има и по-конкретни очаквания за нещо прекрасно още тоя сезон. Юрий Дачев е преработил специално за нея роля в своя пиеса, в която някога са свещенодействали Стоянка Мутафова и Невена Коканова. И Марта си пожелава този нов спектакъл да се роди не другаде, а точно в Сатиричния театър.
Монитор
