Маршрут на ужасите
8

Маршрут на ужасите

Местата от хорър филмите наистина съществува

Филмите на ужасите си имат свои специфични закони: нарастващо напрежение, неочаквани обрати, присъствие на свръхестественото, смърт... Неоспоримо е обаче, че още от самото зараждане на жанра и до днес основната му характеристика винаги е била една: обстановката. От обитавани от духове гори до изоставени сгради – декорите често се изграждат във филмовите студия, за да пренесат зрителя в измислен свят, потопен в тревога и страх. Но невинаги случаят е такъв.

Пръснати най-вече в САЩ и Англия, съществуват реални места, превърнали се в снимачна площадка за някои от най-иконичните сцени от вселената на ужаса. Филмът може да се смята за наполовина готов, ако режисьорът е в състояние да намери перфектната локация – къща, в която са били извършени истински убийства, хотел, където странни видения и звуци стават причина за множество безсънни нощи, или пък нещо друго…

... В американския град Харисвил, щат Род Айлънд, бе обявена за продажба прочутата със своите паранормални явления къща от филма „Заклинанието“ (2013) на режисьора Джеймс Уон – виртуозен майстор на екранния хорър. Актуалните й собственици Джен и Кори Хайнзен, прекарали 2 години в двуетажното здание, никога не са крили възторга си от неговата страховита история. В първите няколко месеца след придобиването му те заемали само една от стаите, проявявайки своеобразно „уважение към призраците“. Събитията, станали в дома дълго преди нанасянето им, са залегнали в основата на прочутия филм. Защо семейството е решило да продаде уникалната си обител и какво се случва в други домове на ужаса от хорър филмите? Какво по-подходящо време да разкрием част от отговорите в навечерието на празника Хелоуин – нощта на 31 октомври срещу 1 ноември, когато мистериозните тъмни сили се развихрят...

„Заклинанието“ и реалната история на къщата в Род Айлънд

Градската легенда, дала идея на Джеймс Уон за една от най-известните му ленти, твърди, че там е живяла вещица на име Батшиба Шърман, която се появява и в самия филм. За пръв път за паранормални явления между стените на тази сграда съобщават Карълайн и Роджър Перон. Те се преместили в къщата през 70-те години на XX век заедно с петте си дъщери. Съпрузите разказват, че в началото често забелязвали черен силует на прага, а множеството „призраци“ били приятелски настроени, оправяли леглата на децата и дори ги целували по челата за лека нощ. По-късно момичетата си припомнят миризмата им, описвайки, че един от тях ухаел на цветя и плодове. Не след дълго обаче невидимите обитатели на дома започнали да вредят на семейството. Съпрузите Перон били принудени да се обърнат към прочутите изследователи на паранормални явления Ед и Лорейн Уорън, наричани „ловци на призраци“. Именно те популяризират легендата, влязла в сюжета на „Заклинанието“. Според нея Батшиба Шърман практикувала магьосничество на това място през 1863 г. Преди да сложи край на живота си и да убие малкото си дете, тя проклела всеки, който се осмели да обитава имота. Оттогава се случват множество насилствени и необясними смърти вътре или в близост до дома.

Стойността на къщата в момента се оценява на 1,2 млн. долара, но засега купувачи не са се намерили. В нея има 3 спални, гостна с камина и множество атрибути, свързани с филма „Заклинанието“: напр. кукла и тематични плакати по стените. Около него Джен и Кори са изградили своя семеен бизнес – отдавайки в определени дни дома си на любители и изследователи на свръхестественото. И се надяват новите собственици да продължат делото им. Но защо са решили да се разделят с жилището, от което толкова се възхищават, уви, не става ясно.

Призраците в Амитивил и масовото клане

Изразът „Призраците от Амитивил“ отдавна е станал нарицателен, а самите събития във филма „Ужасът в Амитивил“ (реж. Андрю Дъглас) са едва ли не най-плашещите в цялата история на хорър жанра. Те се развиват през 1974 г. в градчето, разположено на няколко часа път от Ню Йорк. Според сюжета неизвестно лице се обажда в местното полицейско управление и съобщава, че шестима души са били застреляни в собствените си легла в дома на семейство Де Фео. Предвид пресечните точки с действителността, тази история изглежда двойно по-ужасяваща.

В реалния Амитивил, на Оушън авеню 112, наистина се намира триетажна къща, злощастно известна на целокупна Америка. Построена през 1960-а, тя дава покрив на млада двойка, която обаче изкарва там едва половин година, „изгонена“ от странни гласове и зловещи звуци. През 1965 г. пустеещата сграда е придобита от семейство Де Фео, което 9 години по-късно е настигнато от страшна участ. Най-големият син, 23-годишният Роналд де Фео-младши, убива своите родители, двамата си братя и двете си сестри, твърдейки, че е сторил това под влиянието на някакви тайнствени гласове, които го убеждавали, че роднините му заговорничат срещу него. Поне на това се позовава адвокатът му. През 1975 г. убиецът получава шест 25-годишни присъди, а през март 2021-ва умира в затвора 69-годишен, продължавайки до последно да настоява на своята версия за гласовете.

През 70-те години вездесъщите Ед и Лорейн участват в изследването на къщата с духове в Амитивил. След години Лорейн твърди, че това е най-тежкият случай в кариерата й. Според нея на мястото витае демон, накарал наистина Рони де Фео да разстреля семейството си, а после същата зла сила е подгонила и следващите обитатели. Новите собственици издържат там едва 28 дни. Членовете на въпросното семейство Лъц се жалват от признаци на чуждо присъствие и страховити скърцания, както и от нападения на рояци мухи посред зима. Сред странните явления е и фактът, че Джордж Лъц започва да се буди от сън в 3.15 всяка нощ – оказва се, че това е предполагаемият час на масовото убийство. А малката им дъщеричка не престава да повтаря, че си дружи с момиченце на име Джуди, което живее с тях в къщата.

За събитията има всъщност 2 филма: от 1979-а с Джеймс Бролин и Марго Кидър и римейк от 2005-а с Райън Рейнолдс и Мелиса Джордж в главните роли.

През 2010 г. имението е продадено на търг за 1 млн. долара. Днес къщата с прозорци, странно напомнящи за човешки очи, е изоставена. Тя е включена в списъка на най-зловещите домове в САЩ.

„Сиянието“ в хотел „Овърлук“

През 1974 г. американският писател Стивън Кинг и съпругата му Табита се настаняват в стая № 217 на хотел „Стенли“ в щата Колорадо, където трябва да прекарат една нощ, преди той да бъде затворен за зимния сезон. Опустялата сграда сама по себе си е плашеща и създава хорър атмосфера. Кинг, забелязвайки, че съпругата му е вече заспала, се отправя да проучи зданието. Обикаля фоайетата и слиза в бара, където напитки сервира барман на име Грейди. След това писателят се качва в стаята и влиза в банята. Дръпвайки завесата, изведнъж се запитва: „Ами ако някой някога е умрял тук?!“ Този внезапен въпрос, духът на хотела и намиращото се наблизо гробище вдъхновяват автора на бестселъри за създаването на няколко произведения. Ключов сред тях става романът „Сиянието“, излязъл през 1977-а и станал първият му бестселър с твърди корици. В книгата Кинг нарича хотела „Овърлук“, именно в него според сюжета по време на зимната пауза, когато метеорологичните условия не позволяват да има посетители, злото се събужда и се появяват призраци.

Романа през 1980 г. екранизира големият режисьор Стенли Кубрик с Джак Никълсън и Шели Дювал в главните роли. Вместо хотел „Стенли“ снимачна площадка става хотелът „Тимбърлин Лодж“ на южния склон на планината Худ в щата Орегон. И до днес той е популярен туристически обект, привличащ всяка година около 2 милиона души. Известно е, че собствениците на хотела са помолили Кубрик да промени фигуриращата в литературния първоизточник стая № 217 на № 237, каквато в сградата реално няма. По такъв начин те искали да избегнат раждането на градски легенди за прокълнатия номер, опасявайки се, че гостите няма за нищо на света да искат да пребивават там. Защото във филма в „червената стая“ има призрак на жена, а от близкия асансьор изригва огромно количество кръв, което залива целия коридор – видение, свидетелстващо за минали убийства…

Вещицата от Блеър и маниакът от Бъркитсвил

Нискобюджетният хорър „Вещицата от Блеър: Курсова работа от другия свят“ е заснет с любителски камери в жанра на документалното кино. Според сюжета група студенти – бъдещи режисьори, пристигат в страховита гора в щата Мериленд, за да заснемат курсовата си работа за живялата недалеч оттам вещица от Блеър. Като локация за снимките авторите на същинския филм избират околностите на град Бъркитсвил: това място отлично съответства на приписвания му статут – „градът на вещицата“, и вдъхва страх у онези, които го посещават. Почти в самия център на населеното място с по-малко от 200 жители е разположено гробище, а стари пътни знаци наоколо допълват атмосферата, излязла като от филм на ужасите. Местните власти даже се ползват от популярността, която „Вещицата от Блеър“ носи на Бъркитсвил – те започват да продават сувенири и да предлагат атракции, свързани със света на този неостаряващ хорър. Така например табелата с надпис „Добре дошли в Бъркитсвил“, инсталирана на входа на града преди заснемането на лентата, е продадена на търг за добра сума.

Всъщност обаче истински плашеща е историята на самия град Бъркитсвил, където дълго време вилнял маниак. През 40-те години на ХХ век той извършил десетки ритуални убийства, като и до днес остава загадка какво точно го е накарало да го направи…

Проклятието „Полтъргайст“ убива актьорите

Кой би могъл да забрави Кари Ан, 5-годишното момиченце, което зли сили отвличат през домашния телевизор във филма „Полтъргайст“ по сценарий на Стивън Спилбърг? Номер 4267 на Роксбъри Стрийт в Сими Вали, Калифорния – имението, което режисьорът Тоб Хупър превръща в снимачна площадка за един от най-известните си филми, макар и сериозно засегнато от земетресенията, си е още на мястото от времето на екранния си „дебют“ през 1982-ра. В действителност къщата не е построена върху старо индианско гробище и фамилията, която позволява на кинаджиите да я използват преди близо 4 десетилетия, все още живее там. Твърди се обаче, че доста проклятия са застигнали актьорския екип на „Полтъргайст“ през годините. Доминик Дън, която изиграва по-голямата дъщеря на екранното семейство Фрилинг, в годината на излизането на лентата е убита от ревнив бивш годеник. Малката звезда Хедър О'Рурк – фамозната Кари Ан, която участва във всичките три филма от поредицата, умира през 1988-а едва на 12 вследствие на сепсис, предизвикан от запушване на червата. А Джулиан Бек – призракът на лудия пастор Кейн, който преследва момиченцето в „Полтъргайст 2“, скоро след заснемането на филма си отива от рак на стомаха.

Бебето на Розмари ли застреля Джон Ленън?

„Дакота“ в Горен Уестсайд в Манхатън е една от най-прочутите готически сгради в цял Ню Йорк със своите статуи гаргойл (в архитектурата – каменни декоративни скулптури за отвеждане на дъждовната вода с гротескни изображения на фантастични същества), наблюдаващи отвисоко всичко, което се случва в мегаполиса. Но славата й се дължи не толкова на тях, колкото на факта, че там е сниман филмът „Бебето на Розмари“ на Роман Полански – един от жалоните в хорър жанра. Това не само е мястото, където героинята на Миа Фароу е тормозена от съседите си и ще роди сина на Сатаната, но в реалния живот – и адресът на Джон Ленън и Йоко Оно от 1972-ра до 8 декември 1980-а, когато най-великият от „Бийтълс“ е застрелян на излизане от сградата от вманиачен фен.

„Кошмари на Елм стрийт“ и раждането на Фреди Крюгер

„Кошмари на Елм стрийт“– култовият филм от 80-те, който дава начало на хорър сагата от 9 заглавия с герой злодеят Фреди Крюгер, убиец на деца, е сниман в Калифорния. Този шедьовър в жанра от 1984 г., освен че е екранният дебют на Джони Деп, е известен и с това, че става вдъхновение за множество имитации, като „Петък 13“ например. Синдромът на Бругада – необяснима и смъртоносна, рядко срещана сърдечна патология, е извор на идеи за този ужасяващ филм. Къщата на №1428 на авеню Genesee в Лос Анджелис – Томпсън Хаус, е мястото, където тийнейджърката Нанси бива обсебена от кошмари за някакъв мистериозен мъж с ноктеста ръкавица. Днес то е частна резиденция на добре залесената улица. При това положение е ясно, че няма как да бъде посетено, но благодарение на скорошна обява за продажба се знае, че интериорът е всичко друго, но не и страховит…

Крепост в Малта е турски зандан в „Среднощен експрес“

„Среднощен експрес“ с Брад Дейвис, Ранди Куейд и Джон Хърт в главните роли не може да се определи точно като филм на ужасите, макар някои сцени в него силно да напомнят произведения в този жанр. Действието се развива в Турция, но малка част от снимките са осъществени в Истанбул – по-голямата е снимана в Малта, където крепостта Сант 'Елмо e “преустроена“ в затвор. Защото става дума именно за затворническа история: главният герой е американски студент, който иска да излезе от страната, разположена на границата между Европа и Азия, с малко хашиш в резерва, но е спрян от местните власти. Първоначално осъден на 4 години зад решетките, той се опитва да избяга, ала е заловен от пазачите. Така присъдата е увеличена на 30 години и затворничеството му се превръща в кошмар от насилие, физически тормоз и жесток психологически натиск.

Това, за съжаление, не е фикция: историята, приспособена за кино от Оливър Стоун и заснета от Алън Паркър, е почерпена от действителната биография на Били Хейс. Самият Оливър Стоун по време на свое посещение в Турция през 2004-та се извинява за негативния имидж, който филмът изгражда за страната, но трябва да се отбележи, че редица хуманитарни организации през 70-те и 80-те години излизат с доклади за ужасяващите условия в турските затвори. Така че може би и филмът малко да е допринесъл за подобряването на условията в тях.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.