Марк пори вълните, когато не носи медали
3

Марк пори вълните, когато не носи медали

Забравили го в залата по гимнастика и избрал джудото

Марк Христов е роден за спортист и нищо чудно, след като дядо му е бил боксьор, а баща му – национал по джудо.

Шест години момчето тренира гимнастика, минава също през футбола и кайтсърфа, но съдбата си знае работата. Без баща му Красимир Христов да го е натискал, синът посвещава последните 11 години на джудото. И вече бере първите си големи плодове при мъжете. На турнира Гран при в Загреб той завоюва бронзов медал в кат. до 73 кг, а една победа на световното го лиши от дебют на олимпийски игри в Токио.

Гени

„Събраха ми се доста състезания, борейки се за квота. Не успях, но натрупах опит и този медал беше резултатът на моите усилия“, отчита Марк, който още миналия сезон загатна за потенциала си с деветото място от шампионата на планетата при мъжете. При кадетите пък има сребро от световното в Сантяго през 2017 г.

Зад успеха на Христов стоят усилията на федерацията, на клуб Шун джудо и на двама треньори – баща му и Свилен Скерлев. „Прекарвам по пет часа в залата всеки ден и бронзът освен вид отплата, е и за самочувствие“, обяснява Марк, по чиито стъпки върви и 17-годишният му брат Ален.

„В момента аз съм по-добър и по-тежък, но може в бъдеще силите ни да се изравнят“, усмихва се баткото.

Той има и двама по-големи братя, които също били джудисти в националния, но не пробиват на международно ниво. „Може би татко с амбициите си ги е отказал и при мен явно е променил подхода. Въобще не ме е карал да тренирам, просто ходех в залата да гледам, правех си загрявки и един ден не знам как съм решил, се сборих с едно момче. Оттогава не съм пропускал“, разказва Христов.

Адреналин

В началото обаче била спортната гимнастика, с която се занимавал на стадион „Раковски“. „Харесваше ми, но ме беше срам да участвам на състезания. Веднъж баща ми забрави да ме вземе до 10 вечерта и аз повече не исках да стъпя в залата. Гимнастиката ми помогна за гъвкавост, ориентация - всичко това го има и в джудото“.

След гимнастиката се надявал да стане футболист и три седмици тренирал, но момчетата му се сторили прекалено слаби и той решил, че не това е неговото място. Междувременно всяко лято Марк изкарвал по три месеца на морето и неизбежно се влюбил във водните спортове – уиндсърф, уейкборд, кайтсърф. „В един момент карах с момче, което почна да се развива по-професионално, аз бях 10-11-годишен и ми се струваше много готино, исках и аз. Даже имам медали от състезания по кайтсърф, а сега разполагам ли с почивка и вятър, веднага влизам в морето. За съжаление в България не се случва много често да има подходящи условия, а и избягвам футбола и водните приключения, за да не се контузя“, обяснява Христов, чиято майка Анелия също много спортува и дори участва в аматьорски турнири по скуош.

„Татко спрял с джудото много млад, защото на 20 вече е имал две деца. Захванал се със строителство. На него дължа спокойствието си на татамито, което е и най-силното ми оръжие. Спокоен съм в ситуации, в които другите биха се притеснили и винаги гледам да давам 100% от себе си. С баща ми си приличаме по характер, той също е доста уравновесен. Още от малък с него много си говорим на тази тема. Е, разбира се, има ситуации, в които всеки спортист и човек си изпуска нервите“, признава Марк.

Той носи името на олимпийския шампион по джудо от Сеул'88 Марк Александър. „Всъщност на него е кръстен и брат ми Александър“, смее се Христов, който като малък се възхищавал на друг легендарен състезател - узбека Ришод Собиров, бронзов медалист от три поредни олимпиади и двукратен световен шампион. „Вече със сигурност нямам идол и смятам, че аз мога да съм такъв на по-малките“, казва джудистът.

Надежди

Талантът му не е останал незабелязан и в чужбина, като наскоро получил предложение да се състезава за Обединените арабски емирства: „Дори не се замислих над него. Тук съм се родил и искам да представям България“.

Тук Марк е намерил и любовта. Вече три години сърцето му е заето от бившата плувкиня Владимира, която сега учи книгоиздаване в Софийския университет. Двамата са си намерили квартира и им предстои да заживеят заедно. „Тя много ме подкрепя, въпреки че доста време отсъствам. Посред нощ става да ме взима и кара до летището“, споделя Христов, който редовно изкарва дълги лагери в родината на джудото – Япония, където местните вече приемат българина като свой, а той вече знае и някои думи на техния език.

Съжалява, че с екипа му прекалено късно се сетили, че може да се класира още за игрите в Токио. „Вярвах, че още за тях мога да взема медал. Може другите да не вярват, но аз си знам за себе си. За Париж моята цел не е да отида, а да се върна с медал, и то не какъв да е, а златен“, завършва Марк.

За разлика от повечето си връстници Марк не е вманиачен по социалните мрежи: „Една година не ползвах никакви, сега си върнах Инстаграм, защото това е начин да общувам с евентуални спонсори. Иначе Фейсбук отнемаше твърде много от времето и концентрацията ми. Мярката е много важна“.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.