В сичко, до което Мариус се докосне, става поезия и магия. Така е и с филма му „Засукан свят“, който в известен смисъл е игрален режисьорски дебют за Куркински (първият му филм „Дневникът на един луд“ де факто е заснет моноспектакъл).
Всичко, до което Мариус се докосне, става поезия и магия. Така е и с филма му „Засукан свят“, който в известен смисъл е игрален режисьорски дебют за Куркински (първият му филм „Дневникът на един луд“ де факто е заснет моноспектакъл).
Уж познаваме добре едноименния разказ на Николай Хайтов, по който екранната творба е направена, уж сме наясно, че там една човешка съдба преминава „на едро“ само в няколко страници. Но режисьорът така майсторски е превел тия страници на езика на образите, че ги е преизпълнил с визуален живот, който преминава не само през специфичния им материален свят, но лумва и в очите на актьорите – прозорците към душите на техните герои.
Историята за кутсузлията Мильо, чиято бяла орисница превръща всеки конфуз и провал, докаран му от черната й посестрима, в бонус и предимство, е разказана в почти двучасов опус, задоволяващ навярно и най-взискателното чувство за естетика. Филигранната работа на оператора Иван Тонев (който е и продуцент), въпреки съзнателно търсените от камерата етнографски детайли, с осветлението някак е „заличила“ напълно всички битовизми, направила е от филма почти балада, надреална, красива, но и тъжна притча за малкия човек в засукания свят, на места обагрена с горчив хумор. Малкият човек, който не знае какво печели, когато губи...
Диалогът е оскъден, зрителят е воден от потока на съзнанието на главния герой (с други думи от гласа на Мариус), следва посоката на мисълта му, която се опитва, но не може си обясни абсурдите на живота. Показателни в това отношение са едни от финалните реплики в творбата. Когато синът на Мильо му иска благословията да се ожени за една хубава мома, баща му пита: „Как я разбра, че е хубава?“. „Ами, гледам я, тате“. „То ако с гледане се разбираше, аз щях да съм областен управител“, казва наивникът мъдрец.
Огромна част от въздействието на филма се дължи на актьора в главната роля – негово театрално величество Мариус Куркински. И тук има някои по-театрализирани моменти (ухажването на единствения ерген от напористите родопски моми и особено съприкосновенията с омразния тъст Ангелачко – Камен Донев), има и граничещи с гротеска (изневярата на снахата с местно партийно величие – София Бобчева и Димитър Рачков), а безмълвните епизоди на нежност между младия Мильо и жена му Кина (Ана Пападопулу) могат достойно да се наредят в класация за най-красиви (но не захаросани) любовни сцени.
Целият поддържащ ансамбъл е селектиран отлично: споменатите и още Вяра Коларова (черната орисница), Димитър Николов (синът), Виктория Колева (тъщата), Велислав Павлов (търговецът мошеник) и др. Главният обаче във всеки един миг е Мильо на Мариус, който феноменално, без специален грим и ефекти, някак се променя физически, изглежда ту млад, ту стар и изиграва убедително своя човек в протежение на 50 години – от Царство България до соца.
Монитор
