0

Н авръх 70-годишния си юбилей тази вечер директорът на Народния театър – Мариус Донкин, ще излезе на Голяма сцена в своя моноспектакъл „Г-н Ибрахим и цветята на корана“, но придружен от един от най-големите живи драматурзи на съвремието – Ерик-Еманюел Шмит, който освен автор на пиесата също е и актьор. Неговите реплики на френски ще бъдат придружени с титри на български.

Навръх 70-годишния си юбилей тази вечер директорът на Народния театър – Мариус Донкин, ще излезе на Голяма сцена в своя моноспектакъл „Г-н Ибрахим и цветята на корана“, но придружен от един от най-големите живи драматурзи на съвремието – Ерик-Еманюел Шмит, който освен автор на пиесата също е и актьор. Неговите реплики на френски ще бъдат придружени с титри на български.

На съвместна пресконференция по-рано днес Мариус Донкин разкри, че има намерение да постави още 2 моноспектакъла на Шмит – за Исус Христос и за Пилат, но не той ще играе в тях – не иска да се възползва от положението си на шеф на трупата, а и възрастта му междувременно е напреднала за тези образи. Нова пиеса на французина пък не след дълго за пръв път ще бъде реализирана именно на сцената на Народния. Българският актьор благодари на писателя, че е имал възможност да се срещне с неговото творчество: да играе още в първата постановка на „Енигматични вариации“ и да режисира друга от великолепните му пиеси - „Хотел между тоя и оня свят“. „Тези творби ми помогнаха и като човек и като творец – да реализирам големите им послания, дълбокия им смисъл и да се усъвършенствам“, сподели Донкин.

Ерик-Еманюел Шмит си припомни как преди няколко години у нас се е запознал с Мариус Донкин: „Той играеше „Г-н Ибрахим...“ на открито и си дадох сметка, че е голям, велик актьор, макар че не знаех езика. Усетих, че се е заел с тази роля

по свои, много вътрешни причини

а не заради успеха“, каза драматургът. Той подчерта особеностите на френската театрална школа в сравнение с други световни школи: „Тя вярва в думата, в дълбочината на словото. За разлика от английския театър, например, който е театър на мълчанията, френският е театър на думите“, подчерта той.

Гостът разказа, че е от спортно семейство. Майка му е била спринтьорка, шампионка на несъществуващата вече дисциплина 120 м (равна на сегашните 200 м) и рекордът й от следвоенно време в продължение на 20 години не е бил подобрен, освен веднъж – от състезателка, която на следващата година си е направила операция за смяна на пола и е станала мъж. Ерик-Еманюел призна, че самият той не спортува, но запознати разкриха, че носът му е чупен при боксов мач навремето, а през 2016 г. е бил тв коментатор на Летните олимпийски игри в Рио де Жанейро.

На журналистически въпрос дали вярва, че днес е възможна хармония между религии и етноси като в пиесата му за еврейското момче и бакалина арабин г-н Ибрахим, Шмит отговори: „Има битки, които никога не се спечелват. Между интелекта и глупостта, между толерантността и агресията, но тези битки трябва да продължат. Никой не бива да бъде сведен до една-единствена идентичност. Никоя идентичност не трябва да пречи да срещнем другия.

Ерик-Еманюел Шмит се върна и към приятелството си с титаничния актьор Ален Делон, играл в първата парижка постановка на пиесата му „Енигматични вариации“. Делон поискал от автора единствено на едно място

да смени думата „котки“ с „кучета“

тъй като обожава кучетата и това му давало възможност да е напълно искрен. Двамата все още поддържат топла връзка. Драматургът отбеляза, че дъщерята на Делон – Анушка, която е добра актриса, често гастролира в неговия (на Шмит) театър във френската столица. „В момента Ален Делон се е разделил с ролята на писателя Знорко, но чувствам, че не иска друг актьор да играе в „Енигматични вариации“, докато той е жив“, заключи писателят.