Радвам се, че станах част от историята, като записах последните 8 произведения на Паганини, които никога не са издавани, казва в интервю за "Монитор" цигуларят

- Здравейте, маестро Хосен, само след две седмици заедно с Адриан Йотикер ще направите уникален концерт, в който ще срещнете Паганини и Шопен. Техните светове не са ли диаметрално различни?

- Ще ги срещнем исторически и музикално. От една страна, ще възпроизведем вибрациите им с произведения, които са характерни за всеки един от двамата. Шопен е ефирен, бяга от масите, показността, търси съкровеното, индивидуалната среща с публиката. Паганини е точно обратното – човек на големите контрасти, на експресията, на сблъсъка между себе си като творец и природата. Една от личностите, повлияла за изграждането на Шопен, е именно Паганини. Шопен чува за първи път Паганини във Варшава, когато е на 18 години. Ректорът на Консерваторията, където учи, го представя на вече известния му колега. Шопен, все още напълно неизвестен, въпреки че е вундеркинд, е толкова силно впечатлен от аурата на Паганини, че решава да се опита чрез изразните средства на пианото да пресъздаде ефектите, които чува в творбите му. Интересното е, че Шопен е свирил само в много тесен кръг, за не повече от 10 - 20 души, в парижките салони, имал е много силна сценична треска. Освен че ще се опитаме да пресъздадем чисто исторически срещата на Паганини и Шопен, ще влезем и в сблъсъци благодарение на Менделсон, който пък е бил повлиян творчески и от двамата.

- Имали сте възможност да свирите по оригиналите на Паганини, човека чиято корона носите, с прозвището Българския Паганини...

- Преди 3 години в Рим имах среща с човека, който отговаряше за архива му. В библиотеката в продължение на 1 час разглеждах неговите лични ноти. Бях с бели ръкавици, с двама полицаи за охрана и докато ги изследвах, ми звучаха в главата, представях си как ги е писал, дори в един момент тайно си махнах ръкавиците, за да ги усетя с върха на пръстите си. В 17 часа, когато библиотеката трябваше да затвори и аз да се разделя с манускриптите, дойде и голямата изненада. Директорката на библиотеката и целият екип ме поканиха в голямата читалня и на катедрата отпред видях всичките партитури, но без охрана. Бях с цигулката си и те ме помолиха да посвиря. Ето това изживяване няма как да се изрази по никакъв начин, няма цена.

- Вие сте и редактор на творчеството на Паганини по покана на издателство „Доблингер“. Как се случи този проект?

- Първата покана всъщност дойде от семейството на Паганини и от най-голямата звукозаписна компания в Генуа – „Динамик“, да запиша последните осем произведения на Паганини. Те не бяха записвани никога, защото са направени по начин, който никой не е можел да разгадае. По стечение на обстоятелствата мисля, че точно аз открих начина, по който може да се изсвирят.

- Кодировка в нотите ли е имало?

- Не кодировка. Паганини прави няколко революционни неща. Развива няколко цигулкови техники, които дотогава са били познати само в зародиш - като изпълнението на едно произведение само на една струна на всеки концерт; оперни парафрази, за които интересното е, че никога не е свирил в нормален строй. Той си настройва цигулката по уникален начин. И точно това ключе – настройването, липсваше. Записах тези неиздавани последни произведения във Виена преди две години и съм много щастлив, че станах част от историята на музиката и затворихме един цикъл. Това са знаци на съдбата, да ми покажат, че това е правилният ми път. След това дойде поканата и от издателство „Доблингер“ да стана редактор на цялото му творчество.

- На каква цигулка свирите и колко е важен инструментът, за да се себеизразите?

- Вече 18 години имам възможност да свиря на „Джовани Батиста Гуаданини“, на повече от 250 години, собственост на Австрийската национална банка. Колкото до важността на инструмента – това по-скоро е вътрешно чувство. Същият резултат може да се постигне и със съвременна цигулка. Но с тези стари инструменти усещаш традицията, те са по-скоро духовен процес на реинкарнация. Само си представете – на този инструмент са свирили и са изразявали емоции няколко генерации цигулари. Тази вибрация, която е вътре в самия корпус на инструмента, това е нещо, което остава, то не изчезва. Чисто акустично разликите са трудно уловими, но това усещане от досега с инструмент, който 250 - 300 години е бил в ръцете на много добри изпълнители, е необяснимо. Инструментите имат душа. Емоциите на музикантите се запаметяват някак си в клетъчната структура на дървото. Много интересен пример има с инструменти на Страдивари. Една от най-хубавите му серии е направена за испанския крал и сега е в Кралския музей в Мадрид. Изработката им е перфектна, с инкрустации със седеф, още тогава са били много скъпи. Испанският крал ги поръчва, но не може да свири. В продължение на 250 - 300 години си стоят в музей и само от време на време кралското семейство кани добри музиканти и те свирят на тях. Знаете ли, че тези инструменти не звучат? Те са много по-лоши от нормална цигулка, направена от посредствен майстор. Младият инструмент пък е като бебе. То може да е гениално, но тепърва има да се храни. Не може на една нова цигулка да свириш най-тежките и виртуозни произведения, защото тя не си е намерила хармонията вътре в себе си. Трябва да мине период от време, 1 - 2 години, чисто и физиологично лакът да си попадне на мястото, дървото малко да свикне с дъха на музиканта, с влагата.

- Кой сложи цигулката в ръцете ви?

- Баба. Тя е музикант, оперна певица, солистка на певческото дружество в Пловдив, учителка по музика, диригент на хор и учителка по математика. Нейният баща донася инструмента от Австрия, той е свирил малко на цигулка, и я подарява на нея. Всъщност това е моят първи подарък въобще. Когато майка ми ме прибира от родилното, първото нещо, което баба ми ми подарява, е нейната цигулка. И тогава моят баща, юрист, казва на шега: Е, защо не пиано?! Затова приемам този инструмент като част от себе си.

- Какво детство имахте вие, за да стигнете днес до това ниво?

- Баба ми и майка ми, които са ме отгледали, знаеха, че е важно децата да играят и да имат нормално детство. Много обичах футбол и като дете много играех. Дори в музикалното училище в нашия клас бяхме 5 момчета, всяко междучасие играехме в двора. Като много малък си спомням, че майка ми много държеше всеки ден да се свири по няколко часа и беше безапелационна - докато не прозвучи красиво, не спирах да свиря. Понякога се повтаряше до късни часове. Но това беше в началото. Аз съм й безкрайно благодарен, защото точно тази амбиция на майка ми ме водеше до това, че свирех пред хора. Видях още тогава признанието на публиката, аплодисментите и това беше много важна мотивация да продължа. Затова и периодът на контрол от майка ми трая до първите ми успехи, до около 10-годишен.

- Работите с деца, колко трудно е да ги мотивирате днес с всички разсейващи фактори?

-Тези деца, на които аз преподавам, всички до такава степен обичат музиката, че не съм останал с впечатление, че някой идва, принуден от родителите си. В изкуството човек трябва да има призвание, ако едно дете от малко си личи, че обича това, което прави – тогава родителите и учителите са отговорни да развият дарбата. Много е деликатно да има хармония между нормалния живот на детето и същевременно трудолюбието и дисциплината. Родителите да са внимателни с прекалените си амбиции, защото са много вредни. От друга страна, в Европа до такава степен имаме изкуството като даденост, защото имаме традиции в него, че не обръщаме вече нужното му внимание – децата не получават нужното музикално образование. В Китай например се инвестират милиарди в класическа музика в момента. Но виждам и една хубава тенденция – младите родители днес запознават децата си с класическата музика. Това обаче е в Източна Европа, в Западна – не.

- Ако трябва да сравните живота си с композиция, в кой стил ще е тя?

- Моят е по-скоро хардрок - екстремна емоция, съчетана с балада, пълно спокойствие и романтика. Може би Deep Purple.

- Фен сте на рока. Кои са вашите групи?

- В гимназията много харесвах хеви метъл – Judas Priest, Iron Maiden, впоследствие Metallica. После имаше период, в който минах повече към джаза – Chicago, Earth, Wind and Fire. И напоследък пак се връщам към рока. Това са стиловете, които ме зареждат. Преди година имах възможност да участвам в юбилейния концерт на група „Ахат“ в зала 1 на НДК. За първи път бях в един творчески процес с музиканти от този стил. На сцената с тях се усеща много интересна симбиоза между много подреденото изпълнение с безкрайната свобода на импровизацията и фантазията. Смятам, че това са го взели от класическите музиканти, каквито са били в генезиса на класиката – XVII, XVIII, XIX, началото на XX век. В момента академичното образование отдалечава от извора на тяхното творчество. Преди един изпълнител е бил и композитор, изпълнявал е преди всичко своята музика и е съчетавал партитурата, която предварително е написал, с момента на фантазията и импровизацията. В последните 100 години ние само повтаряме това, което е написано по нотите. Но когато става дума за интерпретация, нито един от нас вече няма образование да бъде композитор и няма тази дарба да започне да импровизира върху дадено произведение.

- Може би академичното образование толкова високо слага големите композитори, че никой не смее да се протегне до тях?

- Така и трябва да бъде. Затова големите композитори са, както се казва, посланици свише. Автори като Йохан Себастиан Бах, Моцарт, Паганини, Шопен - това са личности, свързани с космическа енергия. По логичен начин не можеш да дадеш обяснение на тази математическа нумерология, вложена в едно музикално произведение, както в случая с Бах. Виждаме 5 черни линийки и върху тях висша математика, с много точни и сложни математически пропорции, в които композицията е свързана изцяло с изчисления. Контрапунктът е математика. Дори не можете да си представите, че човекът, който го пише, не е имал нужда от чернова. Той е писал с огромна скорост – всяка седмица две кантати, всяка от които е по 1 - 1,5 часа, и то изписани за между 12 и 24 инструмента. Паралелно той е имал 20 деца, отделно е преподавал и 8 часа на ден в интернат. Заради всичко това има този респект и страхопочитание към тези гениални хора и техните партитури.

Визитка:

- Маестро Марио Хосен е роден в Пловдив. Едва на 8 години дебютира с Пловдивската филхармония

- Във вените му тече кръв от четири националности - еврейска, арабска, гръцка и българска, откъдето идва необикновената му фамилия

- Получава образованието си във Виена, където се дипломира с награда на австрийското Министерство на културата за високи творчески постижения. После специализира в Париж при Жерар Пуле

- Солист е на едни от най-известните световни оркестри, между които Виенският симфоничен оркестър, Виенският камерен оркестър, Английският камерен оркестър, Кралската филхармония, Симфоничен оркестър "Чайковски" на Московското радио, Оркестър на Миланската скала

- Почетен професор в НБУ и гост-професор в Япония

- Основател и артистичен директор на Международната академия и музикален фестивал "Орфеус", която се провежда ежегодно във Виена

- От 2019 г. проф. Хосен е артистичен директор на Международния музикален фестивал "Варненско лято"

- На 25 ноември заедно с гениалния пианист Адриан Йотикер ще изправят Шопен и Паганини в двубой в концерта „Между два свята“ в зала 1 на НДК

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Венцислав Караджов: Хората смятат, че личните им данни могат да се обработват само с тяхно съгласие

Отмененият от КС текст в закона беше от полза за медиите, а не в техен ущърб, казва в интервю за "Монитор" председателят на Комисията за защита на личните данни

Всяко сурово месо може да е заразено със салмонели, задължително го обработвайте термично

Доц. Атанас Мангъров: Пушени филета и шунки от студени бюфети носят риск от листериоза

Всяко сурово месо може да е заразено със салмонели, задължително го обработвайте термично

"Може да се заразите с листериоза, когато се консумират продукти, като шунка, филе, пушени риби, т.нар. студен бюфет. Когато те са замърсени с листерии в процеса на производство, източникът е животинско фекално замърсяване. Когато се съхраняват на хладно, в тях могат да се размножат листерии. За щастие, инфектиращата доза също е много висока и не е много често заразяването, но продукти, които се съхраняват дълго време в хладилник, могат да заразят хората.". Това заяви в интервю за "Монитор" завеждащият детското отделение към Инфекциозна болница в София доц. Атанас Мангъров.