Последният евродоклад показа, че институциите си вършат работата, казва юристът в интервю пред "Монитор".

- Г-н Киров, малко преди Коледа парламентът прие окончателно промени в Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ). Поправките бяха определени от самите депутати като спешни заради излязлото малко по-рано тълкувателно решение на Върховния касационен съд, което според самата антикорупционна комисия би блокирало основна част от дейността й. Имаше ли нужда от тези спешни промени и въвеждат ли те наистина „конфискация на имущество без присъда“, каквито твърдения се появиха в общественото пространство?

- Ако трябва да отговоря кратко, да – промените бяха правилни, и не - не се въвежда конфискация без произнасяне от съд, каквото е тиражираното внушение. И старият, и новият закон предвиждат отнемането на имущество да се извършва след процес пред съд по строго определен ред. Но в момента наблюдаваме цялостна кампания и тя надскочи границите на тълкувателното решение, пренесе се срещу целия антикорупционен модел. Вече се оспорва гражданската конфискация въобще, правят се внушения за възможен произвол с права. И затова трябва да си припомним ситуацията. От години се говори за високи нива на корупцията у нас и едно от най-важните неща, които очакват избирателите от политиците, е именно борба с корупцията. Така от едната страна има избрани депутати, правителство, вкл. институции, които задават даден антикорупционен модел (приема се закон и това е положително отразено от Европейската комисия в доклада за напредък), за да отговорят на очакванията на обществото. С тези действия те ни казват – искаме да има модел и възможност за конфискация на имущество тогава, когато се установи разминаване в доходите и имуществото, независимо от това дали има и какъв е изходът от наказателно дело срещу лицето. Искаме и въвеждаме чрез закон гражданска конфискация, която да е независима от наказателното преследване, но да се развива по конкретен ред и по процедура, развиваща се пред съда. От другата страна се появява яростна съпротива: твърди се, че ще има конфискации без съд и без съдебно решение, атакуват се персонално институции и техните ръководители, ангажират се международни институции, за да се създаде усещане за липсата на експертиза и справедливост в България. Появява се и тълкувателно решение, което обаче не внася баланс и единно становище, а напротив – разделя още по-полярно правната гилдия и обществото по въпросите на конфискацията. Решение, което остава в историята с тежестта на особеното мнение и с противоречията в основното становище (вкл. и това, че съдии, които са решавали дела по един начин, сега се подписват под противоположното мнение). И това решение, отнасящо се само до текстове от стария и отменен закон, засягащо конкретни дела, впоследствие се интерпретира от медии и говорители и се хвърля съмнение върху целия модел за борба с корупцията.

- Възможно ли е наистина тълкувателното решение на ВКС да има за цел обслужването на определени частни интереси? Твърди се, че с него щяха да се блокират делата за конфискация на незаконно придобито имущество срещу олигарси? Защо се стигна до подобно превратно тълкуване на закон, който според самите му създатели е безкрайно ясен?

- Не искам да допускам, че е възможно, и затова не бих квалифицирал съдиите, подписали се под решението, нито ще коментирам дали те осъзнато са искали да облагодетелстват конкретни лица по конкретни дела. Но считам, че докато върховните съдии теоретизираха върху стария закон и волята на законодателя, допуснаха общественият интерес да бъде изложен на риск, допуснаха политици и икономически кръгове да ги използват в свои нечисти каузи. Отвъд конкретните дела, които щяха да се блокират, и конкретно облагодетелствани лица, има по-голям проблем. И той е цялостно дискредитиране на съдебната реформа и борбата с корупцията, особено след последния положителен доклад на ЕК.

- С какво гражданската конфискация се различава от наказателната и разпространена ли е гражданската конфискация в други страни в Европа и по света?

- Можем да говорим за няколко модела на конфискация на имущество, които се срещат в различните европейски държави: наказателна конфискация, гражданска конфискация и смесена система. В общ план наказателната конфискация е отнемане на имущество въз основа на наказателно производство и осъдителна присъда. Този наказателен процес е насочен срещу лицето - извършител на престъпление, а отнемането често е част от другите наложени наказания. От своя страна гражданската конфискация има съвсем друга философия и тя е насочена не срещу лицето като извършител на престъпление, а срещу имуществото като такова без доказан произход. С други думи - пред съда се води спор за имуществото, че то е незаконно, а не за лицето, че е извършило някакво престъпление. Сама по себе си гражданската конфискация не е наказание или част от наказанието, тя е отделен процес пред съда. Всъщност гражданската конфискация е най-ефективното и признато средство именно за борба с политическата корупция в най-широк смисъл (политици, магистрати, олигарси), където се предполага, че влиянието на замесените лица е голямо и че засегнатите биха направили всичко възможно, за да осуетят преследване от държавата. Затова и гражданската конфискация е отделна и независима от наказателния процес, но това не означава, че се конфискува имущество без съд, напротив, в тази процедура се води дело пред съда и се доказва, че това имущество е незаконно. Гражданската конфискация е в най-висока степен воля на държавата и обществото за нетърпимост и борба с корупцията. И след като се твърди, че у нас има тежък проблем с корупцията, защо да не се приложи най-строгият метод за борба с нея?

- Запознат ли сте с твърденията на „Демократична България“, че промените в ЗПКОНПИ противоречат на европейското законодателство и това така ли е?

- На първо място Европейската директива 2014/42 ЕС от 3 март 2014 г. допуска освен наказателната конфискация и „разширена конфискация“, какъвто модел според експертите е възприел българският законодател. На следващо - гражданска конфискация (конфискация неоснована на присъда) има и в други държави в Европа и няма как да се направи заключението, че противоречи на европейското законодателство като принцип и модел. Още повече според наблюдателите и експертите моделът, който се въведе у нас, покрива определените в европейското законодателство стандарти.

- Очаквате ли да бъде сезиран Конституционният съд заради поправките и смятате ли, че КС ще има основание да ги обяви за противоречащи на основния закон? Особено след като КС вече е разглеждал дело по сходен казус?

- Аз съм далеч от мисълта, че се очаква конкретно и различно решение от съда, струва ми се, че се търси повод и трибуна за изяви и интерпретации. В тази връзка може би е резонно да припомня и решение №13 от 13.10.2012 г. по конституционно дело №6 от 2012 г. на Конституционния съд на РБ, с което категорично  се приема, че процедурата по ЗОПДНПИ (отм.) може да започне не само на основание констатациите на прокуратурата за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление от определена категория, но и въз основа на влязъл в сила акт за тежко административно нарушение. Конституционният съд също сочи, че гражданската конфискация може да се осъществи дори при оправдателна присъда.

- Приемате ли за правилни твърденията, свързани с т.нар. либийски танкер, че едва ли не България е пиратска държава, тъй като у нас се отнема имущество без присъда?

- Това е търговски спор, по който се водят съдебни дела от две страни по договор. И едната страна е предприела съответни действия. Струва ми се, че прибързано се сложи етикет „морско пиратство“ върху един казус от частен характер и спор между две страни в търговски отношения. Прибързано, но целенасочено. Направи се опит да се формира отрицателно обществено мнение срещу институциите и целта бе постигната. Новината се коментира свободно от всички, без никой да е запознат в детайли с правната същност на спора, заформи се и дипломатически натиск и скандал.

- Защо се стига до подобно изкривяване на истината – при това от страна на политически партии, юристи и журналисти? И може ли да се противодейства на това?

- През годините имаше кръгове и политици, които разделяха съдии и прокурори на добри и лоши без ясни критерии. Посочваха кои са честни и почтени, на другите поставяха етикет „лоши и зависими“, наричаха ги „фабрики за услуги“ и това се разгласяваше от медиите, близки до тях, а сега наблюдаваме подобен сценарий. Ако истината е, че за България реално за пръв път се отчита напредък в съдебната реформа и действителна воля и действия за борба с корупцията, то изкривяване на истината е да твърдиш обратното с всички сили и средства – партии, политици, юристи, медии... Може би се питате какъв е смисълът от това, от непрестанно зацикляне в темите съдебна реформа и борба с корупцията? Смисълът е и връщане на теми в дневния ред на обществото, от които политици и икономически кръгове се хранят и капитализират полза. И това е така, защото тези политици и кръгове имат нужда от кауза и враг. Когато им отнемеш каузата (в случая като решиш проблеми в съдебната власт и противодействието на корупцията), те непрекъснато ще се връщат към нея, а когато им трябва враг, който да ги направи значими – те, разбира се, си избират големи, разпознаваеми врагове. Затова е и фиксацията по теми правосъдие и борба с корупцията и фиксацията към имената Сотир Цацаров, Иван Гешев, Пламен Георгиев, Делян Пеевски. Забележете, че ни се предлага отново разделяне - от едната страна са „добрите“ Десислава Иванчева, Цветан Василев, като от този образ ще се възползват и обвиняеми като семейство Баневи и др., а от другата са „лошите“ представители на институциите.

- Може ли да се направи аналогия между сегашния медиен шум срещу гражданската конфискация и предишни подобни акции срещу страната ни като очернянето й по време на евромониторинга?

- Не просто аналогия, а пряка връзка. Още когато беше публикуван, имаше съмнения, че тепърва ще бъдем свидетели на опити за обезсмисляне на доклада, за връщане на дебата по затворените показатели и за опити за оспорване и омаловажаване на работата в секторите, в които има още какво да се изпълнява по препоръките. Веднага след доклада съсловни организации и отделни магистрати отново заговориха за зависимости в съдебната система, за необходимостта от чуждестранно финансиране, т.е. те директно всяват съмнения в обществото към отбелязания напредък именно в сектора независимост на съдебната система, по който е прекратено наблюдението. Същото се отнася за борбата с организираната престъпност, с корупцията, за работата на прокуратурата и другите институции. Просто има среди, които си представяха други реформи и борба с корупцията, реформи и действия с други последствия, не за тях самите.

- Очаквате ли този механизъм наистина да отпадне, както беше посочено в последния доклад на ЕК?

- Последният доклад всъщност каза, че институциите, прокуратурата, съдът, ВСС и антикорупционната комисия си вършат работата в правилната посока и според отправяните преди препоръки. Отбеляза се значителен напредък и отпадна към момента наблюдението по няколко показателя (независимост на съдебната власт, нормативна уредба, борба с организираната престъпност). Също така реално с доклада се очерта и хоризонт за отпадане на механизма до края на мандата на ЕК, ако не се отстъпи от отчетените като изпълнени препоръки и ако се довършат останалите - да се решат проблемите с натовареността и пътната карта на съдебната система, да се продължи работата в прокуратурата и взаимодействието й с други институции; конкретни и трайни резултати за борба с корупцията, вкл. осъдителни присъди.

ВИЗИТКА:

Марин Киров е юрист, експерт по законодателство и съдебна реформа

Работи като консултант при измененията на конституцията от 2015 г. в глава "Съдебна власт" и е участвал в Съвета по съдебна реформа при изработването на промените в Закона за съдебната власт от 2016 г.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Тодор Гаджев: Признаването от Скопие на истината за Гоце Делчев е положителна стъпка

Като изненадваща и положителна стъпка определи в интервю за "Монитор" признанието от страна на президента на Северна Македония Стево Пендаровски, че Гоце Делчев е българин, директорът на Института по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“ (ИИБЕСА) Тодор Гаджев.

Живея малко по-изолирано, извън публичността и това ме крепи в момента, споделя музикантът

Владимир Ампов - Графа: Tрябва максимално да използваме моментите в живота си

Живея малко по-изолирано, извън публичността и това ме крепи в момента, споделя музикантът

- Влади, поздравления за новия албум „Страничен наблюдател“. Кой поред ти е?

- И аз даже не знам дали е 12-и, 3-ти или пък 14-и... Това е доста нахално, а... 13-и е.