Процедурата за избор на нов главен прокурор не бива да се превръща в политическа, коментира юристът в интервю пред "Монитор"

- Г-н Киров, преди около седмица се проведоха консултации при президента за избора на бъдещ главен прокурор. Какви са посланията от участниците в срещите?

- По съществото си изборът на главен прокурор е строго формална, юридическа процедура, изнесена от полето на изпълнителната власт. Това е процедура между Висшия съдебен съвет и президента, като техните роли са точно определени и етапно отделени, не би следвало да са предварително съгласувани. Конституцията прави опит тази процедура да е независима. И затова трябва да се внимава със знаците от тези срещи, те да не се приравняват на част от процедурата, защото не са, а процедурата да не се превръща в политическа. Правомощие на пленума на ВСС е да предложи на президента за назначаване кандидат за главен прокурор, подборът не е взаимен, той се случва във ВСС според изрични правила, конституцията и Закона за съдебната власт.

Консултациите, които сега се провеждат при президента, не са елемент от процедурата, предвидена в Конституцията на Република България и Закона за съдебната власт. Ясно е, че президентът иска да е част, с водеща роля, от случващото се в държавата. Той го демонстрира и при процедурата за председател на Върховен административен съд. Президентът има право на този разговор, но екипът му трябва да внимава да не принизят ролята му от решаващ фактор в обикновен арбитър или да изглежда като част от задкулисна сделка, опит за контрол над това кой ще му бъде предложен. Защото такива внушения се направиха от някои представители на магистратските кръгове - че нищо не зависи от тези срещи или че се подготвя избор. Може да се търси положителна страна на консултациите –всичко се случва публично, обсъждат се принципите, намеренията, общи въпроси затова кой как вижда работата си, ситуацията и т.н.

- Има ли нещо, което ви притеснява все пак?

- Начинът, по който се представят срещите, не е съвсем удачен – обявени са като разговор за критериите за избор и правомощията, а те са ясно посочени в закона, не подлежат на предоговаряне. Лозан Панов пък неуместно заяви, че на срещата са очертавали профилът на бъдещия главен прокурор (това ме подсети, че преди време една фондация също очерта профила на бъдещия главен прокурор). Затова и президентът, който се възприема като алтернатива, трябва да внимава какъв знак дава с тези срещи, особено кой и как използва срещите, за какви послания. Ето, главният прокурор каза открито – рано е за подобни консултации, процедурата не е стартирала, но даде положителна оценка на добрите намерения на президента. БСП обаче използват ситуацията и започват да говорят за промяна в правомощията на прокуратурата, качват се на популистка вълна, която не е тяхна, която ги сближава с малките десни партии извън парламента, но не и с избирателите.
- В същото време имаше съмнение, изразено от представляващия ВСС Боян Магдалинчев, че председателят на ВКС Лозан Панов се опитва да влияе върху избора на нов главен прокурор. Така ли е?
- Ако анализираме посланията на Лозан Панов, ще видим, че той използва своите минути пред медиите, за да прокара познатите тези за необходимост от контрол над главния прокурор и сякаш само над него, пропаганда в посока, че главният прокурор бил най-големия политик, при положение че самият Панов се изявява като политическа фигура от началото на мандата си (дори през изминалата седмица имаше реакции на политици от различни партии за недопустимото му политическо поведение) и манипулации. В изказването му имаше няколко манипулативни твърдения – първо, че ВСС е политически доминиран, а според конституцията във ВСС има 11 представители на магистратската общност, 11 излъчени от Народното събрание с високо мнозинство от 2/3 и 3-мата ръководители на ВАС, ВКС и прокуратурата, т.е. би следвало професионалната общност да надделява, освен ако някой от тримата големи не счита себе си за политическа квота. Също така изрази задоволство от това, че на тази среща се обсъждат критерии за подбор и профил на бъдещ главен прокурор, при положение че те са основоположени в закона и не са по усмотрение на член на ВСС или на президента. Не на последно място – за пореден път говори пред медиите за промяна в конституцията, но просто като идея, а без конкретни текстове и това е чиста доза политически популизъм. Панов трябва отлично да знае, че инициативата за промяна в конституцията може да бъде и на народни представители, затова смело да се кандидатира и да работи в тази посока, да търси подкрепа за идеята си и съгласие, вместо да политиканства и да разчита, че той само ще дава идеи, а някой друг ще му ги внася и реализира. Целият този шум идва на фона не само на предстоящия избор на нов главен прокурор, но и в очакване на пореден или последен доклад по мониторинговия механизъм.
- Всъщност какъв е шансът да бъде последен и има ли вероятност това да не стане до края на мандата на този състав на Европейската комисия?
- Всъщност дали ще е последен, зависи от политиците в Брюксел и България, доколкото реформата не е приключила и работата по изпълнение на препоръките продължава. В тази връзка от министерството на правосъдието анонсираха, че ще предложат промени в Закона за съдебната власт, насочени към детайлизиране на отговорността на тримата големи и възможност за временно отстраняване. Нещо, което ще внесе допълнителна сигурност, че няма недосегаеми магистрати. Струва ми се, че президентът няма интерес от това политици и задкулисни кръгове да се възползват от институцията, която представлява, и от рейтинга му. Те не могат да вземат от неговия рейтинг, но той може да поеме от техните негативи. Още повече че новият състав на ВСС показа съвсем друг стил на работа и прави сериозен опит да възвърне доверието в системата. В този момент всички институции и заинтересовани страни трябва да дадат своя принос препоръките да бъдат изпълнени, а с това и докладът да отпадне. Може би е време за национално съгласие по тази тема и за общ нов подход за върховенство на закона в целия ЕС.

ВИЗИТКА:

Марин Киров е юрист, експерт по законодателство и съдебна реформа

Работи като консултант при измененията на конституцията от 2015 г. в глава "Съдебна власт"

Участвал е в съвета по съдебна реформа при изработването на промените в Закона за съдебната власт от 2016 г.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Ненчо Балабанов, актьор: Публиката притежава много силна интуиция, дори и когато си скрит зад маска

Когато решиш да сключиш брак за втори път, трябва да си доста по-внимателен, за да не се налага да има и трети, казва в интервю за "Монитор" актьорът Ненчо Балабанов.