Бивши министри като Христо Иванов не се справиха с реформата и по тяхно време нямаше предложение за отпадане на мониторинга, коментира пред "Монитор" юристът

- Г-н Киров, как ще коментирате като юрист оценката на Европейската комисия за страната ни? Очаквано ли това е последният доклад за нас?

- Очаквано Европейската комисия прие най-новия си и последен доклад за предприетите от България действия за изпълнение на ангажиментите й във връзка със съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност по механизма за сътрудничество и проверка. Този технически по своя характер документ според съобщението на комисията е отчетливо и категорично положителен и освен че комисията отделя България от Румъния, съдържа предложение за отпадане на механизма спрямо нашата държава заради последователна работа по изпълнение на препоръките. В настоящия доклад се разглеждат предприетите от България действия след ноември 2018 г., като в него се съдържа оценката на комисията за това как българските органи са подходили към 17-те препоръки. Комисията с този доклад приема, че напредъкът на България по линия на МСП е достатъчен за изпълнението на ангажиментите на страната, поети към момента на присъединяването й към ЕС. Разбира се, необходимо е България да продължи да работи последователно за превръщането на отразените в доклада ангажименти в конкретно законодателство и за трайното му изпълнение. Отбелязана е не само волята за продължаване на реформите, но и по-специално ангажимента на българското правителство да въведе процедури относно отчетността на главния прокурор, включително с цел запазване на независимостта на съдебната власт в съответствие с препоръките на Венецианската комисия. Може да се предполага и да се твърди, че докладът е последен, но той не представлява край на механизма. Преди да вземе окончателно решение за прекратяване на действието на МСП за България, комисията ще вземе предвид становищата на Съвета и на Европейския парламент.
- Как обаче си обяснявате реакциите на някои, които твърдят, че докладът ще се използва предизборно и няма нищо добро в това, че е последен?

- Наистина бих казал, че са интересни реакциите на политиците, медиите и неправителствения сектор по доклада – те са толкова разнопосочни, че е основателен въпросът – четат ли един и същ документ и съобщение на ЕК? Даже бих казал, че се спекулира с доклада за напредъка на България.

- Кое всъщност от анализа на Европейската комисия ви направи най-голямо впечатление, кои са акцентите според вас?

- Няколко са въпросите, които заслужават внимание. На първо място - какво означава оценката от доклада? Означава, че институциите са си свършили работата по конкретните мерки и препоръки и че следваната стратегия е била правилна. Още в предходния доклад България беше похвалена, а Румъния - негативно оценена. Това се дължеше на няколко неща – България следваше своята стратегия за продължаване на правосъдната реформа, която предвиждаше дългосрочни мерки и последователни промени в конституцията, Закона за съдебната власт, наказателните закони, прие се антикорупционен закон. Това беше една тиха реформа със стриктно изпълнение на задаваните препоръки. В Румъния сякаш се разчиташе на шумни антикорупционни акции, без да се предприемат други дългосрочни мерки. Действаха редица извънредни постановления и сътрудничество с тайните служби, а в един момент държавата сякаш преосмисли този свой подход и започна да го изоставя, докато се стигне до сегашния доклад, в който се отбелязва, че Румъния не изпълнява препоръките. Означава и провал за кръга, който е приватизирал сектора съдебна реформа – медии, политици, неправителствен сектор, магистрати, които от години се опитват да дирижират процесите в сектора и които посочват правилните и неправилните магистрати, включително и сега при избора на нов главен прокурор. Когато можеха да влияят върху доклада, те бяха противници на идеята да се говори, че механизмът е изчерпан. Сега те са първите, които избързаха и казаха, че документът едва ли не е изтъргуван и безсмислен. Реформата вследствие на механизма не се изчерпва с кадрови борби и това кой къде да бъде инсталиран в съдебната система, а е предимно работа по конкретните препоръки. Реформата не е приключила, а за справедливостта борбата е вечна.

- Имаше реплики, че докладът е бил подарък за правителството. Можем ли все пак да говорим за подобно нещо?

- Докладът няма как да бъде изтъргуван, още повече че той е препоръка за отпадане на механизма, а самото отпадане е въпрос на бъдещи действия, след като има становища от парламента и Съвета. Изказването на Юнкер, че се надява механизмът за България да приключи до края на мандата на ЕК, се базира на няколко предходни положителни доклада и на свършена работа. Това много лесно може да се проследи, ако се прегледат всички доклади от началото наблюдението през 2007 г.

- А смятате ли, че механизмът е изчерпан наистина?

- Механизмът беше изчерпан като смисъл отдавна, защото бяха наблюдавани само България и Румъния, а проблеми със съдебната система, корупцията и борбата с престъпността има във всички страни членки. Механизмът се политизира и се използва за политически битки в България между власт и опозиция (неслучайно сега се разминават и версиите и реакциите по доклада), също така бе използван и от други държави като барикада пред приемането на България в Шенген. Въпреки това положителният доклад и предложението за приключване на механизма за България е признание за свършена работа. Имаше министри като Христо Иванов например, които не се справиха с реформата и по тяхно време нямаше доклад с предложение за отпадане на механизма.

- Има ли връзка между доклада и избора на нов главен прокурор и какво следва оттук насетне?

- Няма пряка връзка между доклада и предстоящите местни избори и избора за главен прокурор от типа – дава се положителен доклад, за да се спечелят избори. Но косвено те вече са обвързани – появиха се такива конспиративни коментари като предпазна клауза от страна на протестиращите срещу избора на Иван Гешев, явно усетили, че исканията им са без особено покритие на фона на процедурата по избор. Коментирал съм процедурата – тя е по нови правила, не страда от пороци, от нов състав на ВСС, а исканията за отмяна на процедурата, за намеса на президента и т.н. са политически искания на хора извън реалната политика. А по отношение на това какво следва по мониторинга - като начало политиците трябва да са по-сдържани в оценките и коментарите си. Комисията не е свалила мониторинга, а предлага той да отпадне и то след предстоящо съгласуване. Непременно да се твърди от днес, че трябва да поставим остро въпроса за положителния доклад и приемане в Шенген на всяка цена е грешно, трябва да оставим дипломацията да си свърши правилно работата по тази тема, трябва институциите да затвърдят върховенството на закона у нас. При евентуално отпадане на механизма, каквито тенденции има, наблюдението над България и всички други страни от ЕС ще продължи под друга форма. Говори се все по-често за общ механизъм за върховенството на закона, дори и обвързване с финансирането от европейски фондове. Има очаквания, че това ще бъде много по-адекватна мярка (защото ще следи за спазването на правилата в целия ЕС), но и много по-строга система за наблюдение – в този смисъл докладът е положителен, но работата предстои и в това няма нищо извънредно и страшно. Не трябва непременно да твърдим, че България не се е справила с досегашния механизъм, че няма да се справи и с новите форми и мерки за върховенството на закона в ЕС.


Визитка:

Марин Киров е юрист, експерт по законодателство и съдебна реформа

Работи като консултант при измененията на конституцията от 2015 г. в глава "Съдебна власт"

Участвал е в съвета по съдебна реформа при изработването на промените в Закона за съдебната власт от 2016 г.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини