Мария Сапунджиева препуска в живота с високи токчета (СНИМКИ)
6

Мария Сапунджиева препуска в живота с високи токчета (СНИМКИ)

Актрисата остави на Стената на славата пред Театър 199 отпечатък от стъпало

Колко чар пръска около себе си малката голяма актриса Мария Сапунджиева – като силен, но нежен френски парфюм. И не се пести, разнася го из цялата страна: само тази седмица игра в „Мъжът на жена ми“ с Ненчо Илчев и Кирил Ефремов в Ямбол, профуча през Сливен и акостира край морето, в Бургас, за да участва заедно с Асен Блатечки и Юрий Ангелов в „Омайна нощ“, една от последните режисьорски работи на незабравимия Велко Кънев.

Неотдавна така и не можа да долети до София и да увековечи длани на Стената на славата за 55-ата годишнина на Театър 199 заедно с Владо Карамазов, Стефан Вълдобрев и Стефка Янорова: на същата дата и синът й имаше рожден ден и тя предпочете да са заедно във Варна за семейния празник. Направи го по-късно: преди първото си представление на ул. „Раковски“ след отмяната на извънредното положение. Но, като своенравен Близнак, остави отпечатък не от ръцете, а от стъпалата си, качени на главозамайващи токчета. Мария препуска в забързания живот с високи токчета: не самото защото е миньонче с ръст 155 см – така й е и по-удобно, и се чувства по-женствена. Така е правила и легендарната Юлия Огнянова, която е сред учителите й в актьорското майсторство, редом с проф. Атанас Илков в НАТФИЗ...

Сапунджиева има богата биография в театъра, който никога не е притежавал собствена трупа. Попада с проекти там още на 27 години, прясно завършила, и понастоящем е в афиша му с 2 заглавия: „Вечерен акт“ по Чехов под режисурата на Съни Сънински и „Вересии“, авторски спектакъл на Бойко Богданов. Волно или неволно е експериментирала всевъзможни акробатики на миниатюрната му сцена, включително и доста опасни. Даже веднъж е падала от нея. „Залитнах, прожекторите ме заслепиха и се приземих на първия ред, в краката на някаква жена. Тя обаче се оказа с кожено палто и паднах на меко. Оттогава Митко Рачков, с когото си партнирахме, се майтапи, че трябва да слагат жълти предупредителни линии с „Край“ и „Стоп“, за да не пострадам. Сценографът Вячо Парапанов пък веднъж беше оставил бележка, адресирана до мен: „За Мария Сапунджиева – актрисата, която обича да слиза при народа“, разказва тя. Друг път, пак във „Вечерен акт“, й се случва да играе с 40 градуса температура. „Очите ти се подбелиха и мислех, че ще припаднеш“, призанава й по-късно Рачков. „Нямам никакъв спомен как е минало – била съм на автопилот. На другата сутрин не можах да стана от леглото и

установиха, че съм с бронхопневмония

Но нали изкарах представлението...“, припомня си дръзката актриса и добавя: „Важното е да не те е страх и да не се предаваш“.

Двамата шеметни комедианти Мери и Рачков се познават още от периода, когато тя е в екипа на Малък градски театър „Зад канала“. „Лили Абаджиева дойде да поставя „Страданията на младия Вертер“ и доведе 2-ма „свои“ актьори – Митко и Карла Рахал. За първи път го срещах на сцената, но бързо открихме, че си пасваме великолепно. После аз напуснах проекта, но след година-две се събрахме в Народния театър, в „Декамерон“ на Сашо Морфов. Господ като е писал двама души да се срещат, той и Вселенета така подреждат нещата, че те наистина се срещат“, убедена е актрисата, която не може да се „избави“ от дежурната си сценична половинка и по-късно, в тв шоуто „Пълна лудница“. Тя се надява, че в някой близък ден сцената може пак да ги призове в общо начинание с нейния добър приятел, кой знае...

От десетина години Сапунджиева е на свободна практика и, както казва, сега принадлежи на целия български театър. В момента участва в 14 различни софийски и извънстолични спектакли. Сред тях са „Ревизор“, „Истината“, „Особености на руската любов“, „Помощ, не мога да плувам“, „Откачена фамилия“... Много пътува, преди кризисната ситуация с коронавируса е имала до 25 предстовления месечно в провинцията, куфарът й си стои непрекъснато зареден на стендбай и тя почти не се разделя с него, подобно на някогашната си героиня от „Клуб НЛО“ – ако сумира километрите, сигурно ще излезе, че е обиколила земното кълбо... Но, за разлика от някои други колеги „мечки“, не приема всякакви ангажименти. „Винаги искам първо да ми изпратят пиесата и се хващам, само ако текстът ми харесва. Не правя компромиси с драматургията, мога да изчакам година-две, докато се намери подходящият материал“, категорична е звездата, носителка на „Аскеер“ и 2 награди „Икар“. Публиката за Мария е навсякъде еднаква – „Тя идва и ти трябва да споделиш нещо с нея, няма значение къде, в коя точка на света“, и все пак – не съвсем: забелязала е, че на Север не реагират така бурно, както на Юг: „Южняците са малко по-разкрепостени в емоциите си и ги показват по-ярко, а на север са по-резервирани. Дори в самата България публиката от Бургас не е като публиката в Севлиево, да речем. Макар и за малките граници на страната, някаква разлика се усеща“, отбелязва тя. А в чужбина? „В чужбина играем пак пред българи, но, странно, никъде не звънва мобилен телефон. Докато у нас, ето – снощи пак се случи. Навън зрителите някак си се научават, а тук става по-бавничко...“, сякаш се е примирила актрисата, която с „Мъжът на жена ми“ е обиколили цяла Европа и последно игра това заглавие в Париж. В този държелив спектакъл я е режисирал не друг, а Мариус Куркински. „Аз от малка съм актриса на Мариус, той ме режисираше още в гимназията“, уточнява варненката, чийто път тръгва от детското студио на братя Райкови в морската столица – точно както и на майстора на моноспектаклите.

Друг неин любим колега, Валентин Танев, наскоро в интервю сравни енергията на Мария Сапунджиева с ядрена електроцентрала. И тя не крие, че по време на принудителната пауза

едва не гръмнала като Чернобил...

„Никога толкова дълго не съм оставала без театър. Благодарение на тази криза осъзнах, че съм развила зависимост към него, обаче не желая да се подлагам на лечение. Това е моят живот, там съм полезна. В кръвта ми е влязла тая зараза и няма отърване – ако ми направят PCR тест, ще се установи, че съм заразена с театър“, изповядва се Мария. Но за нея изолацията има и хубава страна: успява да се порадва на семейството си в къщата на 15 км от Варна, която й е оставил отишлият си преди година неин баща. „Дворът вече е подреден, посадени са 300 корена ягоди, спанак, лапад, коприва, касис, малини и сега се радваме на продукцията“, доволна е актрисата, която прекарва 3-те рискови месеца там със съпруга си – художника Георги Попов, и с по-малкия им син Марко. Големият, Добрин, не може да дойде, защото близо до първа линия в борбата с COVID-19: той е медик, специализира вътрешни болести и в този период работи в хематологията на Александровска болница. Марко, който е абитуриент, пък завършва дистанционно гимназия и дори кандидатства онлайн на предварителните изпити в Лесотехническия. Иска да учи горско стопанство: така ще лекува дърветата, брат му ще лекува хората, а майката – душите им. За целта Мария Сапунджиева се е заела с 3 нови проекта. Репетира с режисьора Богдан Петканин и продуцента Кирил Кирилов спектакъл, изграден като забавен колаж от разкази. Премиерата ще е този месец в Лозенец, след което се тръгва към летните театри из цялата страна. С друга пиеса, наречена „Петък, 13-и“, екипът с продуцент Фахрадин Фахрадинов и режисьор Георги Кадурин е кандидатствал за субсидия в Министерство на културата и очаква резултата. Третият ангажимент, който е планиран чак за януари, е свързан с режисьора Стайко Мурджев и предложената от него „Пиеса за двама“, но не от Тенеси Уилямс, а от руски автор. Кой ще е вторият още се търси. И трите проекта са комедии, но реализирани, навярно ще изтръгнат от зрителят и по някоя сълза. „Защото аз обичам, когато в представлението има от всичко – като в живота“, обобщава актрисата.

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.