Мария Грубешлиева - Муки: Последните думи на Стоянка към мен бяха „Обичам те”

Мария Грубешлиева - Муки: Последните думи на Стоянка към мен бяха „Обичам те”

Мама често ми праща знаци от небето и се научих да ги разчитам

  • Ще пусна допълнено издание на първата ми книга „Клоун на Бога, изпратен на Земята“, която е изцяло посветена на Нейчо Попов
  • Не й казах „Сбогом“, защото вярвам, че отново ще се срещнем

- Муки, говорим си точно година след най-тежкия ви ден - загубата на вашата майка - великата Стоянка Мутафова. Успяхте ли да приемете факта, че вече не е до вас и изобщо как се свиква с тази болка?

- Фактът, че не е до мен, постепенно го приех. В началото се събуждах и се питах „Имам ли майка, нямам ли майка...“, това беше в продължение на един месец. Бях страшно шокирана от случилото се. Постепенно осъзнах, че нямам майка. Иначе с това не се свиква никога, това леко може да се тушира, но не и да свикнеш – болката остава до края на живота. За любим човек няма възраст. Някои хора ми казваха, че тя е много възрастна и т.н., но това няма никакво значение. Който не го е преживял, не го е разбрал. Тя до последно влизаше в моята стая и казваше: „Муки, майко, на кого ще те оставя в този живот сам-сама?“. Не мислеше за себе си, а за мен... на 97 години! За каква саможертвена и безкористна любов става въпрос, как мога да приема факта, че я загубих? Никога няма да го приема докрай и никога няма да я забравя.


- Случва ли ви се да я сънувате... казва ли ви нещо в съня?

- Ох... много я сънувам, но никога не помня какво ми е казала... нямам спомен от нито един сън досега какво точно ми е казала. Много искам да ми каже нещо, което да помня, след като се събудя, дано по-нататък да се случи.


- Има поверие, че хората, които обичаме след смъртта си, ни дават знаци... вие получавате ли знаци от майка си?

- Аз получих доста знаци, но трябва да се научиш и да ги разтълкуваш. Това става с времето, неминуемо е. Още първия ден от хола към моята спалня, когато бях паднала лошо и както легнах и чух „Муки, Муки, майче...“. Нейният глас - на 100%. Още не съм луда, дори да ме смятат за такава... А когато бях легнала отново няколко дни след това и усетих, че някой ми погали ръката по начина, по който тя го правеше, преди да почине. В този момент едно пиле излетя от перваза на прозореца ми и каза „Пиу, пиу”. Е, това, ако не е знак! Има и още неща, но искам да си ги запазя за себе си.


- Кой е до вас в тези трудни дни?

- Най-вече мениджърът на Стоянка - Евгени Боянов. Той ми помогна безкрайно много и съм страшно благодарна (разплаква се). Помогна ми за погребението, поклонението, паметната плоча, почетното гражданство на Нейчо, всички панихиди и изобщо за всичко, което може. Той обеща на Стоянка, че ще бъде до мен и засега го изпълнява. Самата Стоянка много го обичаше и знаеше, че той е отговорен и верен приятел. Благодаря му от цялото си сърце за помощта – тези неща не се забравят никога. Друг близък приятел до мен е Румяна Василева – тя бе сред малкото, които поканих и присъстваха на погребението на Стоянка. Дъщеря е на големия наш артист Петър Василев, също доайен, но на Народния театър. Той си отиде на 98 години, подобно на майка ми. С Румяна имаме сходни съдби и може би заради това между нас има дългогодишно приятелство, бяхме заедно и в Америка, още преди повече от 30 години и пазя топли спомени още оттогава. До мен е и братовчедката на Нейчо Попов – Ели Флуретон. С нея винаги сме били близки, тя е кръв на чичо Нейчо и много я обичам.

- За една година вие направихте много - и паметната плоча, и посмъртно избора на Нейчо Попов за почетен гражданин на Бургас... Трудно ли е в наше време да опазите жив спомена за тях в обществото?

- Не ми се вижда толкова трудно, защото Стоянка Мутафова не е забравена и нейното име помогна много по-лесно да се случи всичко. Паметната плоча в София бе идея на Евгени Боянов и той много успешно реализира всичко. Благодаря му от сърце, че почете мама и чичо Нейчо, а също така и Георги Калоянчев. Събитието бе на 13 юли, рождения ден на Нейчо Попов, пред дома ни в София, където са живели и тримата. Много гости уважиха събитието, сред които кметът на София - Йорданка Фандъкова, на район „Лозенец“ - Константин Павлов, Йорданка Христова, Богдана Карадочева, Калин Сърменов, Тервел Пулев, Малина Едрева, Емилия Радева, Славчо Пеев... беше чудесно събитие, щастлива съм, че и досега постоянно минават хора покрай плочата, спират се, гледат я. Оттук минават много хора за офисите наблизо, за болница „Токуда“ и локацията е с голям пътникопоток, което в случая е добре.
Чичо Нейчо ще бъде официално обявен за почетен гражданин на празника на родния му Бургас, навръх именния му ден и навръх първата година от загубата на неговата съпруга и моя майка – Стоянка Мутафова. Много личен и специален е този момент за мен. Вижте какво нещо е съдбата – Стоянка си отиде точно на Никулден, неговия имен ден... 46 години не го забрави, искаше да отиде при него и накрая той си я прибра точно на тази дата! Велики са вселенските закони!

- Колегите на майка ви поддържат ли контакт с вас?

- Не, никой. Повечето от тях починаха в интерес на истината, защото, предполагам, визирате старото, златно поколение. Иначе на панихиди на Стоянка идват Албена Павлова, Полин Лалова, Ирен Кривошиева и други. Но аз и не търся контакт с колегите на майка ми. Те са друго поколение.

- След смъртта на Стоянка много хора се опитаха да си направят пиар на неин гръб. Докъде стигнахте със съдебните дела?

- Много хора опитаха, но някои от тях проявиха разбиране и уредихме финансовите си въпроси. Разбраха, че не са прави, говориха с адвокатите ми и платиха каквото трябва. Аз не съм била нескромна в исканията си, но не бих допуснала някой да печели на гърба на майка ми, още повече, когато тя вече не е сред нас. Относно делото срещу изданието на Милена Нейова, което Явор Дачков издаде – делото е в ход и процесът тече. Адвокатът ми г-н Петров ме е помолил да се въздържам от по-детайлни коментари в медиите. Вярвам в българското правосъдие.

- Поискаха ли прошка тези хора от вас?

- Не, никаква. Хора, които взимат пари от Фонд „13 века България“ и издават книги за майка ми, без да й платят 1 стотинка и без да й предложат договор или да предоставят чернова, мислите ли, че ще поискат прошка? Но аз не я желая и няма да им простя. Съдържанието на тази „книга“ е меко казано безобразно и накърнява както авторитета на майка ми, така и моя личен. Написала съм три бестселъра за Нейчо Попов и Стоянка Мутафова като тяхна законна наследница, а сега някакви хора решиха да печелят на неин гръб!

- От коя лъжа ви заболя най-много?

- Най-много ме заболя, че на корицата на книгата беше сложена една „рисунка“ - дело на Рада Миладинова, дъщеря на Мартина Вачкова. Която пък е близка приятелка на авторката Милена Нейова. Без никой да потърси майка ми, да й покаже тази рисунка и да поиска одобрението й... я слагат на корицата на въпросната книга. Самата Стоянка я заболя много, защото тя изпитваше много топли чувства към Рашко Младенов, но той е главният виновник, защото се завря в къщата ни и постоянно лансираше Милена Нейова. Казах им да не идват, да не притесняват възрастната ми майка, казах им, че съм написала достатъчно книги за нея, но те казаха, че това ще е сборна книжка за много артисти и то с благотворителна цел. Само заради това им бе даден шанс да я направят. Но истината се оказа съвсем различна. Защо не донесоха чернова, защо не предложиха договор и хонорар за майка ми, защо не споменаха, че имат подкрепа от фонд? Спестиха всичко това и донесоха готов продукт, който Стоянка хвърли и попита „Това аз ли съм?“. Толкова беше обидена и огорчена. Именно затова не отиде и на премиерата, която те направиха. С тази си постъпка Стоянка ясно показа, че е обидена и против този продукт, наречен „Смях и сълзи – Стоянка Мутафова“.

- Успяхте да издадете и допълнен вариант на “Добър вечер, столетие мое”, какво ново да очакваме от вас?

- Да, появи се за рождения й ден – 2 февруари тази година, в нейна памет. Благодаря много на г-жа Даниела Димитрова, която спонсорира изданието, а също така и на Маргарита Лозанова и Евгени Боянов. В новото, допълнено издание, с интервюта участват Лили Иванова, Йорданка Христова, Кичка Бодурова, Татяна Лолова, Кирил Кирилов, Румяна Василева, аз и Евгени Боянов говорим доста за последните години, месеци и дни от живота на майка ми.
Новото, което можете да очаквате от мен, е допълнено издание на първата ми книга „Клоун на Бога, изпратен на Земята“, която е изцяло посветена на Нейчо Попов. Ще добавим още много снимки, ценни материали, нови интервюта за него, информация за паметната плоча, почетното му гражданство и др.

- Преди ни споделихте за любимите си домашни любимци - какво правят те?

- Ами те са на мама куклите, особено едното... 2 месеца след смъртта на майка ми го взех, Джеки се казва, от малко го отгледах. Всяка вечер плачех за Стоянка и то плачеше с мен. Така се привърза към мен... След майка ми никой не ме е обичал така както Джеки. Другите две са много сладки и ги обичам, малко ми е трудно, но няма да ги дам на никого. Вече съм ги взела и ще ги гледам. Лора и Дейзи се казват.

- Кой е лъчът светлина в дните на Муки?

- Засега няма такъв. Искам за финал да кажа, че преживях една тежка година без майка ми. Това е най-тежката година в моя живот. Много ми липсва! Последните й думи бяха „Обичам те“ - към мен. Тя се бореше да живее не заради себе си, а заради мен! Не й казах „Сбогом“, защото вярвам, че отново ще се срещнем... някъде... някога! С поклон пред светлата й памет!

Това е тя:

Родена е на 1 април 1951 г. в София

Дъщеря е на актрисата Стоянка Мутафова от втория й брак с журналиста и преводач Леонид Грубешлиев, внучка на поетесата Мария Грубешлиева и носи нейното име

Завършила е актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“

Назначена е на щат в Младежкия театър, но бързо се отказва от професията заради това, че не й дават роли и остава в сянката на майка си

Спасява я бракът й с гърка Никос Митропулу, но носталгията я връща в България и се развеждат

Участвала е във филмите „Щурец в ухото“ и „Звън на кристал“

Автор е на книгата за Нейчо Попов „Клоун на Бога, изпратен на Земята“ и на „Добър вечер, столетие мое“, посветена на Стоянка Мутафова

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.