В Русе откриват стрелбище за шампиони на нейно име, разкри пред "Монитор" извоювалата квота за рекордна седма олимпиада стрелкиня.

- Честито за златото в Пекин и квотата за Токио. Какво беше усещането на финала в Пекин, имаше ли нерви, напрежение?

- Нямах никакво напрежение. Бях много концентрирана и ми беше приятно в общи линии.

- Това завръщане ли е или ново начало, като се има предвид, че прескочи една олимпиада?

- Ами и двете. Завръщане може да се каже, защото при един такъв хубав резултат се вдигат гардът, самочувствието, увереността. А пък ново начало – да, може да се каже, че почва началото на още по-сериозна подготовка, защото все пак е олимпиада. А крайният отговор ще дойде сигурно на самата олимпиада. Ако е положителен, защо да не помечтаем за Париж 2014-а или Лос Анджелис 2018-а? При нас възрастта не е от голямо значение.

- Започнаха масово да пишат пред твоето име непрекъснато "легендата" Мария Гроздева. Как го приемаш?

- Приемам го като комплимент. Всъщност така наричат само на такива от миналото ли? Защото и на световни купи, като се видим с някой познат и той и ме представя на друг, който не ме познава, го прави по същия начин - с "легенда". Аз не го приемам като нещо лошо. За мен легенда не значи, че нещо е приключило отдавна и е в миналото. И със сигурност значи, че хората те помнят. Ето, да се похваля - на 8 май в Русе откриват стрелбище за шампиони на мое име. Не е ли в стила "Живи легенди", а? Това за мен е голяма радост. Голяма чест ми оказват.

- Кое е най-важното за един стрелец, за да успява?

- Търпението и концентрацията. И по-точно търпението да запазиш тази концентрация, да не излезеш от нея. Да останеш вглъбен и да правиш правилните неща. На мен вече ми се получава естествено. Нищо специално не правя. Едно време си спомням, когато тичах много дълго или пък плувах в басейн километър - километър и половина, това еднообразие в един момент ми писваше. Но знаеш, че трябва да тичаш, да плуваш... Омръзнало не омръзнало - въртиш обиколки. То е същото и в стрелбата. Изстрел след изстрел, едно 60 изстрела, друго 60. Сякаш в еднообразието се тренира търпението.

- Като говориш за търпението – ти спечели една голяма битка за Стрелковия съюз. Как я спечели?

- Точно тази битка ме извади тогава малко извън релси, както се казва. И доста дълго време, както всички видяха, някак си не можех да се оправя за състезание да бъда това, което бях. Много пъти съм го казвала - в нашия спорт ние работим единствено с главата. Много е важно в главата какво ти се случва. Ако в нея ти е спокойно, успявах да направиш всичко, да изкараш максимален резултат от това, за което си се подготвил. А пък има малко напрежение и нерви, както и и хора около теб, които да те дразнят – тогава много трудно се получава. И това беше една от причините доста дълго време да ми се случи едно, друго, трето... В смисъл аз на тренировки съм добре, но като отида на състезание не мога да изкарам резултата, за който съм готова. Затова пропуснах и игрите в Рио де Жанейро. Човекът, който стоеше зад това, успя да го постигне. Мина вече доста време и той продължава да пуска статии срещу мен. Може би аз някак си ги надживях тези неща и не обръщам внимание, защото това си е негов проблем.

- Говорим за човек от Пловдив и не му споменаваме името?

- Той за мен не съществува. Дори от време на време ми става жал за него. Но вече нямам притеснения за себе си. Живея спокойно, направила съм каквото трябва, на никого не съм сторила лошо. Ние нямахме друг избор тогава. Не можехме да върнем старата федерация с всичките тези дългове, и аз да я поема. Единственият начин беше той да си понесе отговорността по връщане на дълговете, а ние да направим нова федерация, за да можем да продължим състезанията. Подкрепиха ни, приеха ни в Международната федерация, в европейската, получихме подкрепа от Български олимпийски комитет.

- Той върна ли ви електронни мишени имаше, техниката?

- Не, не. Според закона, който беше тогава, успя да ги вземе като негова собственост. След този случай промениха закона, тоест такива консумативи да останат в наследство. Те не се водят на определен човек. Ние купихме наново всичко. Министърът на спорта две години отпускаше към бюджета малко повече пари, които са специално за тези електронни мишени, така че успяхме да си стъпим на краката. Но започнахме от нулата – без нито един патрон, без никакви оръжия, без никаква техника. Беше тегаво, но се справихме.

- Ти водиш един спорт като негов ръководител. Какво мислиш, че можеш да направиш в тази си роля?

- Честно казано моята роля в този спорт като водеща фигура е най-вече това, че съм лице, че лесно ме приемат, където трябва да се отида, вратите се отварят лесно. С други думи ролята ми е почетна, защото съм все още действащ спортист. Никога не съм се занимала с бумащината да го наречем. Това не ми е присъщо, моята задача е съвсем друга. Не се бъркам в работата на никой, имаме си перфектен екип, добри специалисти., управителен съвет, треньорски съвет. Всичко това е действащо, работещо.

- Ти си известна с това, че си добра майка и добре стреляш. Като майка какво би искала да направиш повече за децата чрез този спорт?

- Много искам и знам как да се направи, но въпросът е дали ще се получи. Младите хора са прекрасни, но те имат повече други интереси. Не са времената, каквито бяха при нас. Наистина като си спортист да гледаш само в тази насока и нищо друго да не те интересува. Докато сега не е така. Някак си това ги променя и като характери. Не казвам, че не са дисциплинирани, но не виждам това огромно желание да постигнат някакви резултати. За мен това е голяма пречка. Приемам ги, естествено, непрекъснато съм с деца и младежи около себе си.

- Какво правиш друго освен да стреляш и да си почетна фигура в този съюз?

- Всичко друго пак е свързано със стрелбата. Правя физическа подготовка почти всеки ден. Ходя на фитнес. Не малко работа си имам вкъщи. Перални, чистене, готвене.

- Кой реже салатата у вас?

- Валери, разбира се. Той е решил, че е главната фигура в кухнята и аз гледам да не му се бъркам.

- Имала ли си мисли или предложения да напуснеш България?

- Специално предложения – не. Можеше това да се случи по мое желание. Ако бях решила навремето да остана в Щатите или някое друго място... След което се изтърпява едно двегодишно наказание, трябва да получиш от тях паспорт и поданство и почваш да се състезаваш за тях. Но реално не ми е идвала такава идея никога.

- Какво е усещането за седмата олимпиада?

- Ами същото като при шестата, при петата. Моята колежка Нино Салуквадзе на девета се класира. Тя от Сеул 1988-а започна, няма прекъсване и сега взе квота с едно пето място - за 9-а олимпиада. Чувството за олимпиада обаче винаги е по-специално и по-различно от това за световно, за световна купа, за европейско. Защото там е по-тържествено, всички сме заедно, съвсем по-различно състезание е. На олимпиадите сме по-малко жени 54-55 ако не се лъжа според квотите. Не е като на световна купа по 120. Някакви си много по-спокойно е, като изключим медийното присъствие. Но репортерите не ни притесняват точно когато стреляме. За всеки спортист е празник. И ако спортистът добре се е подготвил не виждам защо трябва да се притеснява чак толкова много. Напротив, трябва да се радва, че е там и да се постарае да покаже най-доброто.

- Можем ли да говорим за пореден олимпийски медал от Токио?

- Нищо не е невъзможно. Мен това ме крепи още да стрелям. Сега не е като преди 20 години – от всяко състезание медал, но усещам че го мога. И въпросът е да уцеля един приличен резултат, който да ме доведе до финал. Вече на финала въртележката е толкова голяма, че няма нищо невъзможно. Знаейки го, аз продължавам и ето, слава Богу, на този етап успях. Знам, че сега всичко зависи от мен и трябва да се постарая и с режим, и с добра подготовка, с всичко, което трябва да направя, да да дам максимално от себе си.

- Има ли наплив на деца към вашите стрелбища, на състезания?

- Деца имаме много – и в ЦСКА, и в „Левски“, и в провинцията. Имаме 28 клуба. Интересуват се, тренират, в спортни училища. Правим добра селекция според резултати и нормативи, които сме поставили. При нас всичко е черно на бяло, няма съдии, няма симпатии. Уцелиш резултат – заминаваш на това състезание, не уцелиш - стоиш си вкъщи и се подготвяш докато постигнеш норматива, който не е малък, не е слаб норматив, ами е достатъчен. Ако същия резултат го поставим на европейско за юноши и девойки в съответните дисциплини, ще може да влезе на финал. До последно правим контроли, правят се състезания. А не разполагаме с толкова средства, за да пращаме повече хора. Наистина пращаме само тези, които са заслужили и са с добри резултати.

- А други наши стрелци с квоти за Токио очакваш ли?

- Шансове имат и Самуил Донков, и Антон Ризов, и Антоанета Бонева. Те подходиха с малко по-ниски резултати, защото в Европа обикновено през зимата нямаме малокалибрени състезания и се готвим на въздушни оръжия предимно. Защото имаме турнири и европейско на пневматика. А в много развити страни имат закрити малокалибрени стрелбища, което е много важно. Така цяла зима не спират да се готвят. А ние от октомври до март можем само да стреляме "суха" стрелба и въздушно, но няма как да го правим с патрони, защото е много студено навън. Има в ЦСКА едно закрито стрелбище и там отивам от време на време да стрелям, но то е със същия студ. Затова за многото кратко време няма как да направим силни резултати. Но съм сигурна, че ако не на Световната купа в Мюнхен, то на Европейските игри, на купата в Рио, на европейското първенство, те ще са вече в силата си и ще правят добри класирания. Между другото колкото повече състезания минават, те толкова повече квоти се вземат. Така че става и по-лесно. Ние например на този финал бяхме четири на четири. Четири имаха квоти, четири нямаха. Но като отпадна осмата, тя имаше квота. Седмата - имаше. Шестата нямаше квота. И останахме двете с германките на финала, които даже преди той да свърши, казаха – поздравления - Гроздева и Вероника Майор взимат квоти за олимпиадата. Дай Боже да успеят, защото знам колко се трудят и колко се стараят наистина. Малко хора сигурно го разбират, но за нас, спортистите, това ни е животът.

- Имаш ли един изстрел, който помниш от цялата си кариера досега?

- Веднага се сещам за два. Единият е на олимпиадата в Атланта при престрелка за второ и трето място. Прекрасно ми застоя, само че леко по-ниско се бях прицелила и стрелях 9,9. А рускинята, която беше срещу мен - 10,1. Това са две десети разлика. И тогава аз станах бронзова медалистка, а тя - сребърна. И с този сребърен медал всъщност тя ме води в класацията не по брой олимпийски медали, а именно заради този сребърен, защото тя също има два златни, сребърен и два бронза. А пък аз два златни, нито един сребърен и три бронза. Вторият беше на олимпиадата в Атина. В общи линии доста слабо протича финала за мен – деветки, деветки, не мога да уцеля десетка. Първо се ядосвах, после взе да ми става скучно, нямах търпение да свършва този финал. Иначе влизам с много добър резултат, но тези деветки... и почвам да изпадам шеста, седма, осма. Последно стреляне, поглеждам към Валери и той видимо ядосан ми маха с ръка. И аз си казвам – той си мисли, че много ми е лесно, сега ще му покажа аз. Вдигам, стрелям, и съм сигурна, че е десетка, а то даже централна десетка – 10,9. В това време пък другите се издънват. И аз имам шанс за трето и четвърто място през престрелка. Бях срещу китайка за трето и четвърто и някак си бях спокойна и даже леко нахъсана, че няма да се предам. И стрелях много хубава десетка и я бих с лекота. Взех бронзовия медал. Та този изстрел 10,9 го помня. Това беше на Голяма Богородица. Голям празник и моя имен ден. Имаше знак божи.

- Освен имен ден имаш и ключов рожден ден – 23 юни - Международен олимпийски ден. Това помага ли ти?

- Ами сега в Пекин докато си пишехме датите на раждане и една словачка каза, че и тя е родена на тази дата и този месец. Но нея не съм я виждала никога на финал. Така че може и да не е случайно. Но например и Румен Петков е роден на тази дата, а не е олимпиец.

- Какъв е пътят ти до Токио?

- Имаме сега в Мюнхен световна купа, след това европейски игри, вторите европейски игри в Минск от 20 юни. Там ще си изкарам рождения ден. Средата на август имаме световна купа в Рио де Жанейро, за която още се колебая дали да отида, тъй като квота имам, а е далеч. Не за друго, ами няма смисъл да се харчат пари за далечна купа, при положение, че квотата съм я спечелила. И след това около 15 септември имаме европейско на малокалибрено оръжие, което е на две години. Там също ще се дават квоти. И последното, на което ще се раздават квоти е догодина обикновено края на февруари началото на март европейско на въздушна. И после пак едни четири световни купи догодина и олимпиадата. Пътят до Токио е начертан.

ВИЗИТКА

Родена е на 23 юни 1972 г. в София. На тази дата е и Международният ден на олимпизма.

Състезател по спортна стрелба от 11-годишна.

Олимпийски шампион на 25 м малокалибрен пистолет от Сидни 2000 и Атина 2004 г. Има и 3 бронзови олимпийски медала на пневматичен пистолет - от Барселона 1992, Атланта 1996 и Атина 2014 г. Носител на 9 европейски титли и 6 сребърни и 2 бронзови отличия.

Победител в 18 кръга от Световната купа, последната й победа е в Пекин на 28 април 2019 г.

Притежателка на олимпийски и европейски рекорд на малокалибрен пистолет.

Най-добър спортист на Балканите 2004 г.

Спортист №1 на България за 2004 г. и класиране в топ 10 за 1997, 1998, 1999, 2000, 2003 г.

С последната си победа в Пекин, освен златния медал, спечели и квота за участие в 7-ата олимпиада. Досега е стреляла на 6 - Барселона 1992, Атланта 1996, Сидни 2000, Атина 2004, Пекин 2008, Лондон 2012 г. Пропусна само Рио де Жанейро 2016-а.

Председател на Българския стрелкови съюз - организацията, която ръководи спортната стрелба у нас.

Омъжена за Валери Григоров от 1998 г., неин личен треньор и ключов фактор за нейните успехи. Имат (общо) 3 деца - Христо, Валери и Магдалена.

Обявена за "Майка на годината" през 2014 г.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Милка Василева: У нас липсват 30 000 медицински сестри

Съсловието не е разделено, подкрепяме протеста на фейсбук групата, но не участваме в организацията, казва в интервю за "Монитор"  председателят на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи

Даниела Машева: Протестите са опит за политическа намеса в процедурата за избор за главен прокурор

Атаките на някои медии срещу ВСС са организирана негативна кампания срещу всички, които подкрепиха кандидатурата за обвинител №1, казва в интервю за "Монитор" говорителят на Прокурорската колегия на ВСС