Мария Бакалова търси чудотворна икона из Странджа

В „Жените наистина плачат“

Мария Бакалова търси чудотворна икона из Странджа

Може ли досегът до икона да роди чудо и да излекува болния? На ръба между сляпата вяра в българските ритуали и сивия реализъм се движи реакцията на момичето в „Жените наистина плачат“, научило, че „любовта на живота“ му е женен и е премълчал, че е носител на ХИВ. В ролята влиза Мария Бакалова. Сцените си за филма на Мина Милева и Весела Казакова тя заснема преди да се превърне в първата българска актриса с номинация за „Оскар“. И не разочарова с изпълнението си. Дори напротив – разпада се емоционално, за да представи по възможно най-достоверния начин звучния шамар, с който героинята й излиза от невинността на детството.

Събитията в живота на Соня (Бакалова) са основната линия, според която се движи сюжетът на „Жените наистина плачат“. За ролята Милева и Казакова признават, че си представяли актриса с различни черти. По време на кастинга обаче Мария Бакалова ги спечелила с това, което доказа и в „Борат 2“, че прави най-добре – импровизацията. Докато героинята й пък гони чудотворната икона из Странджа, звездата показва и музикалния си талант, като изпълнява акапелно фолклорна песен.

В центъра на събитията нейната Соня съвсем не е сама. Рамо до рамо с нея е екранната й сестра (Лора), изиграна от Ралица Стоянова, която също заслужено обира овации на фестивалите в Кан, Сараево и Карлови Вари. Със силна биографична нотка в заглавието присъстват и сестрите Казакови – Катя, Биляна и самата Весела. Голяма част от историите, които виждаме на екрана, са в известна степен преживяни от трите жени. И всяка от тях би заслужавала дори самостоятелен филм. Причината – надали ще срещнете дама в киносалона, която да не може да се припознае в поне една от жените на екрана - независимо дали е крехка, силна, домакиня, работохолик, здрава, болна, майка, без деца или с различна сексуална ориентация.

Много е гадно да си жена, но по-лошо е да си мъж, смеят се петте главни героини секунди преди една от най-искрените сцени във филма, в която всички буквално разсъбличат душите си. Репликата поставя и въпросът за ролята на мъжа. В „Жените наистина плачат“ те са или отсъстващи, или злодеи. Зрителят не вижда мъжът, отговорен за предаването на ХИВ, не е показан и менталният насилник, превърнал героинята на Биляна Казакова от обещаваща фармацевт в „професионална“ майка. Представен е обаче гинекологът, отказал преглед на Соня заради носения от нея вирус. Виждаме и искрата на злото в очите на дядо й, готов на убийство, за да защити честта й. Той е и единственият мъж в главна роля, а с нея се заема големият актьор Йосиф Сърчаджиев. И именно неговият финален катарзис е може би така необходимата ни светлина в края на тунела.

„Жените наистина плачат“ ще направи българската си премиера още утре (15 септември) в рамките на София Филм Фест. От петък пък ще може да бъде гледан из 45 кина в страната.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.